За делото и съдбата на един българин и бежанец
от Марио Цветков
“Молба от Димитър Георгиев Спиров* до Президиума на Народното събрание“
от 21 май 1954 г.:
„Другарю Председател**,
Произхождам от бедно трудолюбиво селско семейство от с. Загоричане – Костурско, Македония. Още като 10 годишно момче, след смъртта на родителите ми, по покана на близките заминавам за Цариград, където в продължение на 50 години живеех, работих и бях винаги в услуга на българите, изпаднали в нужда. Със свои средства, спестени в продължение на много години и за нуждите на сънародниците ми издигнах храм в чест на „Св. Димитър“. През 1937 г., поради станалите събития в Турция***, се завърнах в България, където отново с упорит труд и постоянство отворих едно дюкянче за продажба на млечни продукти и така преживявах. Съгласно издадената от правителството наредба, дюкянът ми бе взет**** и аз останах без работа и без средства за препитание.
Сега съм на 76 години, с разклатено до крайност здраве, недовиждам, страдам от диабет, ходя като пиян и изобщо поради гореизложеното не съм способен за никаква физическа работа, поради което бях принуден да продам всичката ми покъщнина, която толкова години съм събирал. Обърнах се за помощ към църковното настоятелство на построения от мен храм в Цариград, от там получих отговор, в който ми пишат, че помощ не могат да ми пратят, но ме канят заедно с съпругата ми, да отидеме в Цариград, като църковното настоятелство поема всички грижи по нашата издръжка до смъртния ни час.
След получаване на това писмо, аз и съпругата ми направихме нужните постъпки пред съответните административни власти за издаване на разрешително – виза за отиване в Цариград, обаче, за голямо съжаление и изненада на нашата молба, получихме отрицателен отговор.
Другарю председател, чистосърдечно излагайки ви горното, аз горещо ви моля да дадете нужното нареждане до съответните административни власти, за да се издаде на мен и съпругата ми необходимата виза за отиване в Цариград.
Вярвам и дълбоко съм убеден в отзивчивостта на ваше(то ) велико сърце, оставам с почит. Д.Г.Спиров“*****
*Димитър Георгиев Спиров е роден през 1878 г. През 1921 г. дарява средства за построяването на черквата “Свети великомученик Димитър“, намираща се в Българското гробище в Истанбул, която е издигната в памет на загиналите загоричанци на 25.03.1905 г. Средствата за вътрешното оформление са дарени от българският млекарския еснаф в Истанбул, тъй като по-голяма част от тях са родом от същото село. Кога умира Димитър Спиров не е известно. Също така, ако търсите снимка как e изглеждал, ще ви е трудно.
**Председател на 29 НС е генерал лейтенант Фердинанд Тодоров Козовски – роден на 27.01.1892 г. в гр. Кнежа. Участник във войните за национално обединение. Един от ръководителите на Септемврийското въстание от 1923 г. във Врачанско. След въстанието емигрира в СССР. Участва в Гражданската война в Испания (1936-1939 г.).
На 22.09.1944 г. е назначен за помощник главнокомандващ Българската армия отговарящ за помощник командирите (политическите офицери ) с чин генерал майор.
*** По всяка вероятност Димитър Спиров има в предвид гоненията и геноцида над алевитите (казълбашите) в Турция през 1937 – 1938 г., когато по официални данни от турска страна са убити между 10-20 хил. души.
**** На 23.12.1947 г. въз основа на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, и дребните занаятчийски производства в това число и млекарницата на Димитър Спиров е национализирана.
***** В периода от 03.03.1953 до 31.05.1954 г. са изпращани писмата до административните власти за издаване на визи за Турция и цитираната молба до Председателя на НС, също и отказа да изпълни молбата на Димитър Георгиев Спиров.
Семейната гробница на родът Костандови от Загоричани е в българското гробище в Истанбул.
