Трудно се скрива,че изпитвам чувства,каквито изпитвах при първите си публикации.Да отидеш там където никой до преди теб не е бил ,макар и виртуално е нещо,което не се забравя.Първи от тази гледна точка,че християни никога не са надниквали в техния свят и това че моят нов приятел Ирфан Чанар го позволи само мога да му благодаря. Виртуално и надявам се и визуално се срещнах с потомците на бегълците от „Тъмрашката република „и от отговорите разбрах ,че отново зовът на кръвта е нещо неизменно.Въпреки всичко в техните сърца се е запазила любовта към България, която си личи от музея на тяхната култура в Бига.Центърът на тези наши сънародници е този град ,който е 20 хиляди ,а общо помаците в Турция са около 1/5 и можеш да ги срещнеш не само тук ,а и в Бурса, Чанаккале,Измир,Ескишехир ,Инегол и Самсун.
Тук ще отворя една скоба. Почти е смешно,че съм първият който се реши да пише за тях.Наблюдавайки интереса към видеата,които ми прати Ирфан си задавам въпроса защо?
Научих за тях от видео пратено ми от един от членовете на групата ДА ПОГОВОРИМ ЗА ЕГЕЯ.Изненадах се,че чух оня говор съхранен от вековете.Разбрах ,че някой от тях са станали пастори в протестантски църкви в Турция. Срещата ми с Ирфан беше знак от съдбата,че иска да продължа.Бог е свързан с мозъка и сърцето на човека. Тези думи на Ирфан ще ги запомня завинаги. Ирфан в знак на уважение към мен и българските закони говори за родопска култура ,а не помашка.Прекрасно разбира,че това предизвиква негативни емоции у нас .А четейки отговорите на въпросите, които му пратих неволно се питам кой трябва да изпитва неудобство в случая?
Никой не се е сетил досега за тях .Прав е,че от България се идва лесно ,а те не могат .Показа ми свидетелство издадено от турската държава,че роднините му 1855г са се изселили от България. Нека резонно попитам защо се учудваме и реагираме, че пише и говори за помашки език и култура. През 2012 са създали такава асоциация и от 2014 г е неин председател. Сходен е примера с братята ни в Македония. Ние сме предали тези души и сме позволили те да се казват по друг начин и да мислят по друг начин. Още веднъж ще го напиша.Пишем,изследваме какво ли не ,а за тези души просто никой не се сеща.Аз лично не ги обвинявам ,че се определят като такива ,защото и никой не се е сетил за тях.Затова искрено се надявам след мен да дойдат сериозни изследователи ,посланикът ни в Турция за да покажем на тези хора,че не сме ги забравили.Техният произход е около Чепеларе- селата Дреново,Давитково,Крушево,Орехово.
Определено този район може да стане център за културен туризъм,защото има какво да се види,а и езиковедите могат да изучават стария български език ,който се е запазил тук и се е консервирал
Същевременно това ще ги отвори към нас и ще спомогне за бавната културна еволюция. Едно е вярно -това в което се убедих , че меката дипломация има много по-голям ефект от взаимните нападки и затова използвам нея в работата си с етноси и общности извън България. Ирфан е прав,че следи от България има при тях и подобни в България и това естествено може да послужи като мост във взаимоотношенията между България и Турция. Двете страни в последните години имат добри отношения и двамата сме съгласни ,че е време политиката да отстъпи пред културните връзки и взаимоотношения.Асоцията в Бига не се занимава с политическа дейност , а се опитва да запази културата на общността и да ги пренесе във времето.Макар,че не съм го виждал лично мога да кажа,че в Ирфан срещнах човек,който мисли в крак с времето си и въобще не отговаря на профил на партиен активист.Има странното качество да те спечели веднага и с него да се опиташ да преодолееш спънките във общуването.Може би работата му като счетоводител,като човек израсъл сред тази общност и носещ нейната наследственост е нормално да е привързан и да я защитава. От нас зависи дали тези хора ще си останат забравените души на България или ще ги преобщим към нас
КАТЯ ХУТЕВА ОТ РУДОЗЕМ И ОБЛАСТНИЯТ УПРАВИТЕЛ НА БИГА
БИГА И НЕЙНИТЕ ХОРА
ОТ ТАЗГОДИШНИЯТ ЕЖЕГОДЕН ФЕСТИФАЛ В БИГА
