През първата половина на I хил. пр. Хр. Обитателите на Древна Тракия са били разделени на племена, като всяко от тях си е имало свое управление – някои са били възглавявани от „базилевси“ – изборни или наследствени, други – в традициите на племенната демокрация. В края на VI или в началото на V в. пр. Хр. голяма част от Тракия е била завоювана от персите. На територията ѝ се е появила сатрапията Скудра. След като гърците успяват да отблъснат персите от Беломорието по долнота течение на р. Марица и района на така наречената „Делта“ (територията между Странджа, Босфора и Тракийски Херсонес) под върховенството на владетелите на тракийското племе Одриси възниква първата голяма териториална държава на траките – известна в литературата като Одриско царство.
За няколко десетилетия то обхваща обширна територия, простираща се от земите между Вардар (Аксиос) и Струма (Стримон) на запад до Дунав (Истрос) на север, Черно море (Евксински понт) на изток и Бяло море (Eгео Пелагос) и Мраморно море (Пропонтида) на юг. Първият могъщ владетел, известен в изворите, е Терес I. В V в. пр. Хр. Тукидид пише: „Одриското царство се простира от Абдера към Черно море до устието на река Дунав … Навътре в страната разстоянието от Бизантион до Струма се взима от добър пешеходец за 13 дни.“ Държавата се развива при наследниците на Терес : Спарадок, Ситалк и Севт I. В самия край на V или първите години на IV в пр. Хр. тя се разпада на две, като по средното и горно течение на Марица управлява Медок, а по-късно – наследниците му Амадок и Терес. Приблизителните граници на двете държави се установяват по монетните находки на техните владетели. В същото време редица тракийски племена запазват своята независимост, като дори секат монети от свое име.
В средата на IV в пр. Хр. след смъртта на владетеля Керсеблепт Одриската държава се разпада на три самостоятелни владения. Скоро след това те са завоювани от Македонския владетел Филип II. След смъртта на Александър Македонски в Централна Тракия се възстановява държава на одрисите в силно стеснени граници. Нейният владетел Севт III успява да победи известния Лизимах (един от наследниците на Александър) и да построи по примера на тогавашните царе своя царска столица – град Севтополис. Няколко десетилетия по-късно тя е унищожена от нашествието на келтите.
През III и II в пр. Хр. в Тракия възникват и изчезват серия ефимерни „държави“, възглавявани от различни владетели. През следващото столетие с помощта на Римската република, по-късно – Империя – се стабилизира късната държава на Одрисите, която в ролята си на васал получава правото да управлява по-голямата част от териториите, контролирани от Терес и неговите първи наследници.
Тракийските владетели и траките са останали в историята с много приноси, победи и достижения, които ни дават основателно право да се гордеем с тях. Тракийският владетел Котис I e първият, поставил върху монетите си своя образ. Тъй като са отсичани в продължение на дълго време по тях се вижда как той се превръща от почти юноша в достолепен почти старец. Произведенията на тракийските ювелири (в Тракия археолози досега са открили над 80 съкровища, за които „модерните търсачи на истината“ не са и чували) представляват значителна самобитна школа в античната бижутерия. Строителите на гробници на тракийските аристократи са достигнали до върхови постижения на архитектурата, инжинеринга и декорацията на своите творения. .
Z. Archibald. The Odrisian Kingdom of Thrace. Oxford, 1998.; Р. Balabanov. Power and property right in Ancien Thrace 6-th – 4-th centuries BC. Thracia, XXI, 93 – 109.; K. Jordanov, Les plus anciennes maisons dinastiques thraces, Proceedings of the 10th International Congress of Thracology, Athens, 2007, 245-255.;M. Tacheva. ΓΕΤΑΣ ΗΔΟΝΕΟΝ ΒΑΖΙΛΕΥΣ10 In: Stephanos nomismatikos. Edith Schönert-Geiss zum 65. Geburtstag. Hrsg. von Ulrike Peter. Berlin, 613-62.; К. Йорданов. История и култура на гетите през VІІІ-VІІ в. пр. Хр. – В: По пътя на миналото. Сборник научни статии по повод 65 г. на д-р Георги Китов. С., 2008, 100-104.; Н. Неделчев. “Thracia libera”, С. 1996; Д. Попов. Траки. С. 2011.; М. Тачева. Царете на древна Тракия. Книга първа. С., 2006; Ал. Фол. Политическа история на траките. С. 1972 ;Ал. Фол. Тракия и Балканите през ранноелинистическата епоха. С.1975. ; Й. Юрукова. Монетите на тракийските племена и владетели. С. 1992
