В Metropolitan museum – музея на изкуството в Ню Йорк, има една картина на известната художничка Тереза Бернщайн, която близо 95 години привлича погледите. Една невероятно красива жена с риза с български шевици. Това е Бистра Винарова.
През 1925-1933 г. тя е живяла във Вашингтон със съпруга си Симеон Радев – посланик на страната ни в САЩ.
Забравена днес, в свое време е била е художничка със световна известност. Познават я и дават лъскави отзиви за нея Огюст Роден, работила е с Пабло Пикасо, Анри Матис, Ернст Кирхнер и други.
Андрей Протич пише за нея: „Апостолка на новия стил в българското изкуство“. Куратор като Пламена Димитрова-Рачева отбелязва: „Тя хвърли мост между българското и европейското изкуство“.
По родова линия Бистра е дъщеря на генерал Върбан Винаров, герой от Сръбско-българската война, адютант на княз Александър Батенберг. Майка й Елисавета Вълкович е дъщеря на видния възрожденец, пръв наш дипломат (и разузнавач) д-р Георги Вълкович. Била е сред най-видните красавици от княжеското време. Фердинанд я е молил да стане придворна дама, но тя отказва.
Изследователи я свързват и с родословието на Захари Зограф.
Бистра е родена на 6 ноември 1890 г. в София. Учи живопис при Елисавета Консулова-Вазова. После продължава в Дрезден, в Мюнхен при Ханс Хофман (те ще срещнат след време в Ню Йорк), във Виена.
През 1922 г. прави самостоятелна изложба във Виена, за която и до днес се носят легенди.
Номинираният девет пъти за Нобелова награда Никос Казандзакис – по това време социален министър на Гърция, е смаян от красотата на българката, както и от картините й (пет пъти посещава изложбата), кани я на вечеря. Синът на Бистра Траян Радев години е пазел писмата на най-големия гръцки писател до нея, но споделя, че майка му правилно не е отговорила на гърка – вероятно е предчувствала, че един ден този шовинист ще стане абсолютен българомразец.
На тази изложба с Бистра ще се запознае и поетът Райнер Мария Рилке – вече световно известен. Той се влюбва в българката от пръв поглед… след едно сблъскване на входа. Възкликва: “Това е Божи знак!“. Започва да пише стихотворения по картините й. Други, специално за нея.
Бистра не иска и него. Но разпалва завинаги в Рилке любов към България. Той ще издаде книга „Сонети към Орфей“. У нас ще го превеждат Гео Милев, Николай Лилиев и други.
Все в тази 1922 г. Бистра се запознава със Симеон Радев. Как е станало, източниците са противоречиви. Доверявам се на Пламена Димитрова-Рачева. Според нея известната Султана Рачо Петрова ги пратила един към друг. Вероятно е така, защото тя си е падала по сватосвания. Престорила се на болна, викнала Бистра, така и така, имам два билета за опера, защо да пропадат и да огорча другия човек, за който е билета, хубав човек, голям дипломат…
Бистра, добра душа, не отказва и сяда в една от ложите до Симеон Радев. От този момент са неразделни.
Има източник, който сочи, че това не била първата им среща. През 1917 г. Симеон Радев посетил дома на Елисавета Винарова по повод сведения за генерал Винаров. Но това не променя нищо.
Двамата се венчават навръх 3 март 1924 г. в параклиса на Българската екзархия в Цариград. По това време Симеон Радев е посланик в Турция.
Започва живота на Бистра като съпруга на дипломат – във Франция, Англия, Швейцария, Белгия и САЩ за което писахме. Там писателят и дипломат Пол Клодел ще я сбърка със сестра си Камий. После ще я нарече „голямата красавица от малката страна“ и ще се шегува, че е префасонирал заглавието на романа на Джек Лондон „Малката стопанката на голямата къща“.
През 1940 г. Георги Кьосеиванов ще сложи край на кариерата на най-големия български дипломат за всички времена.
След Девети септември Бистра ще е рамо до рамо до него в тъжните години на пренебрежение. Няма да се оплаква.
Ще я преоткрият едва в наши дни. Сега в Централния държавен архив се съхраняват 747 нейни творби.
