Балканите са регион,който може трудно да бъде разбран.Оттук е минал,кой ли не и това е формирало специфичността на всяка балканска нация.Ние българите имаме особено място в този пъзел,защото от нас във времето е зависело стабилността на този регион.Затова натискът върху нас винаги е бил най-силен .
Днешният ми събеседник е от място свято за всяка българска душа,защото от това място са титаните на ВМРО-Тодор Александров и Ванчев Михайлов. Ново село Щипско е място дало твърде много на България, като имена и затова само споменаването му буди оня трепет ,който всяка душа,на която Македония е скъпа кара да се вълнува .Макар днешният натиск,който властите в Скопие упражняват върху всичко българско,той имаше куража ,да създаде българска партия и въпреки всичко да участвува в македонския политически живот.Той може би не знае,но за мен е твърде сантиметален спомена от нашата първа среща на Сугарево,на гробът на Тодор Александров .Сега аз му благодаря,че се съгласи да ми даде интервю.Чувството с което останах ,след края му бе неуписуемо.Имах някакви предубеждения преди това, но разговорът разкри пред мен един отдаден на каузата човек, който е закърмен с българското от малък.Петар Колев ме накара да разбера,че линията,която съм възприел е правилна и именно,не острото противопоставяне,а бавнато и последователно разкриване на истината е факторът,който ще доведе до връщането на българското в Македония. Естествено засегнахме въпросът за ветото. Политиката,която води Скопие в момента сама я изолира от преговорите и нежеланието да впише българите в конституцията си,ще доведе от само себе си преговорите да бъдат замразени.Надявам се да не се изпълни трагичната зависимост всички ,които се считат българи от това място да емигрират в България. Надявам се това да не се изпълни за г-н Петар Колев и следващото ми интервю да бъде от Скопие, като депутат .Искрено му го пожелавам,защото макар и онлайн интервю,се усеща типичната за всеки българин любов към родното място.
Иначе любопитното в неговия живот е неговата баба и двете му срещи с България. Баба му е тази,която е внушила любовта към България. На младини е посетила София и този спомен се е запазил за цял живот.Това е предала и на своя внук, който е поел по трънливия политически път ,в македонската политика .Малко известно е,че е бивш спортист и като такъв на 10 години за първи път е дошъл на състезание в гр.Хасково.Тогава е видял една България-с празни магазини и куп други проблеми.
Това не го е спряло в по-късен етап да се върне отново в България за да учи ,където среща и своята съпруга.Една прекрасна млада двойка,която може би е символ на това,че кръвта на вода не става и въпреки всичко Македония и България са едно цяло. Вярно е ,че сега имаме отровени от македонска пропаганда поколения.Вярно е,че борбата за връщането на българския дух ще е трудна и продължителна,но забраните на българските клубове ,репресиите над българите там -типично сръбска практика няма да спрат очевидното -събуждането на българите в тази част на Балканите.
