Столицата на Волжска България Велики Болгар – обект на ЮНЕСКО

Столицата на Волжска България Велики Болгар – обект на ЮНЕСКО
Българският историко-археологически резерват на древния град Болгар влезе в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Това стана на 38-ата сесия на Комитета за световното наследство, която се проведе в Катар на 23 юни 2014 година.
Резерватът се намира на брега на река Волга на 120 км от град Казан и е уникално свидетелство за съществуването и разцвета на Волжка България между VII и XV век. Древният Болгар, запазил името си и до днес, е бил столица на Волжка България и в него официален език е бил прабългарският. По сведение на издание cross според археолозите на територията на Волжка България е имало над 1600 селища, от който 38 огромни крепости, и множество по-малки твърдини. Те са най-много бройни в този район от света .
„Царството на бурджаните (българите) е голямо и просторно. Те са огромен, могъщ и войнствен народ, който воюва с византийците, славяните, хазарите и тюрките“ – отбелязва Ал-Масуди в своята книга „Вести за времената“ (Х век).
Част от главната крепост Велики Болгар… Днес от него са останали само основите. Тя има своя пълен аналог от капищата в Плиска, Мадара и от Крим. Формата предполага структура подобна на храмове на иранските народи
.
Във Велики Болгар за пръв път във източна Европа започва свое собствено монетосечение – през 950 година. Волжките българи стават цивилизаторският катализатор за съседните си народи. В Болгар са били развити архитектурата, строителните умения, всички занаяти почти без изключение, което се потвърждава от археологическите находки – красиви облекла, бижута и керамика, изделия на металургията, обработката на кожи и множество други. Във Велики Болгар е открит и първият във света винт.
В 922 г. владетелят на Волжска България Алмуш приема пратениците на Багдатският халиф и уговаря Волжките българи да приемат исляма за сметка на политически съюз с арабите, срещу надвисналата заплаха на най-мощната по онова време Хазарска империя.
Французина Пьотре Арматофф в началото на 20 век пише за руините на Болгар: „Развалините в Болгар са се намират на левия бряг на Волга. По цялото пространство наоколо още се виждат следите на широк окоп и високи укрепления. Зданията на селището са построени от камъни – мълчаливи и самотни свидетели, неми и непонятни летописи на един народ могъщ и богат, изчезнал от тук тъй безследно, че от видяното сега може само част да се определи каква роля е изиграло в този свят.“
.
Болгар помни векове на разцвет и славни победи
Според визатииският стратег – Лъв Философ живял през 9-ти век, написал съчинение за военната тактика на древните българи: „те (българите) предпочитат сраженията от разстояние срещу противниците си, създават привидни засади, обкръжавания, и пак привидни отстъпления, обръщания и разпръстнатия строй“ .
Ето подтвърджение на тези изоводи. През 1223 година монголската армия поела завоевателен поход и била водена от Бахадир Субадай, най-изтъкнатият пълководец на монголците, който до този момент не познавал поражение. Стигайки южната граница на Волжка България с около 50 000 войника, той се изправил на пръв поглед пред малобройна българска войска, водена от Кан Габдула Челбир. Мястото на битката не е случайно избрано – Sамарската луга и Жигулеевските възвишения и пълноводната река Волга. Тук българите построяват редица заграждения и сътворяват истински капан. След като монголците набързо обърнали в бягство челния отряд на българите, те влезнали в капана им. Според българският летопис Джагфар Тарихи, изненадани и обкръжени в кръвопролитната битка от монголците оцелели само 4000 души.
След този военен погром на монголите, те не посмели да нападнат отново докато Чингиз Хан бил жив.
Известно е от древността и до наши дни, че българите не превръщат военнопленниците си в роби. И в този случай те решили да ги разменят за сметка на овни. Така Чингис Хан дал 4000 овце на българите, за да получи обратно свойте войни. Тази битката „разстърсила стария свят“, и е документирана като първото и последно поражение на Чингиз Хан, докато е бил жив.
.Гробницата-Мавзолей на Кан Габдула Челбир, единственият владетел победил и унизил Чингис Хан, се намира в днешния историко-археологически комплекс на град Болгар. Този велик български кан разширява Волжка България до Азовско море и води редица успешни битки. По негово време Волжка България преживява Златен век По данни от Българския Форум „Само истината“.
Болгар помни и години на погроми
След смъртта на Чингиз Хан неговите наследници и последователи предприемат три последователни неуспешни за тях похода – през 1229, 1232 и 1235 години. Едва в 1236 година монголците успели да пробият защитата на българите и овладяват Велики Болгар. Според Казанският историк А. Халилов: „Съпротивата на Волжска България, продължила до 1278 година и е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната орда. В това отношение може да се каже, че Волжка България е спасила древна Русия от унищожение“.
През 1236 година Волжка България е победена от монголските орди, страната е опустошена, а Болгар става седалището на хан Бату до построяването на новата му столица Сарай Бату. През 1361 година Болгар е превзет от войските на емир Булат Тимур, отцепник от Златната орда, и е негова столица до смъртта му през 1369 г. Следват десетилетия на възстановяване на Болгар и на други волжко-български градове, но те са разрушени този път от войските на хан ТимурТамерлан през 1395 г.
След разпада на Златната орда българите отново възраждат своята столица. Но след упорита битка през 1431 г. градът е напълно разрушен от войските на войводата Фьодор Пъстри на московски княз Василий II Тъмни. Жителите на града го изоставят и той повече не е възстановяван. След образуването на Казанското ханство през 1438 година волжко-българската столица е преместена в Казан.
След завземането на Болгар в околностите му са заселени бедни руски селяни, които превръщат и малкото останало от древния град в руини. Цар Петър Велики издава специален указ за защита на болгарските руини, който е първият закон в закрила на исторически град в Русия. По Уикипедия.
Но Болгар, въпреки повратностите на съдбата, от създаването си не помни и никога няма да знае забрава, защото е Вечен.