ЗАПИСКИ ЗА БУРНИ ВРЕМЕНА
–––––––––––––––––––
Есто Везенков-интелигентът, публицистът,редакторът, има отговорност към спомена като литературен жанр.Авторът не разказва и не търси пикантни истории.Не ни забавлява със сензации, не се шегува със сериозни неща-той размишлява за живота на българите от Западните покрайнини, преди и след Ньойския договор, за съдбата на бежанците в големия град,за някогашната махала като институция-със своите правила и изключения, с героите и престъпниците си.
Есто Везенков не се радва на широка известност. Въпреки че целият му съзнателен живот – чак до 70-те години на миналия век, е преминал през институции, пряко свързани с публичността: радио, преса, книгоиздателства.
Всъщност след като човек прочете спомените, се убеждава, че странно няма. Как ще дадеш публичност на човек, създател на фашисткото, както е наречено след промяната от 1944 г., радио, който след въпросната промяна не пожела да се пребоядиса чевръсто, както и шумно да застане на страната на победителите. От когото се искаше само да обърне като хастар убежденията си. Обаче това само за Есто Везенков беше всичко. Затова, вместо да го стори, той предпочете тихо, възпитано и професионално да прави това, което бе неговото призвание – популяризацията на българската история и култура.
Така благодарение на него в областта на историческата публицистика се появиха имена като Александър Фол, Вера Мутафчиева, Васил Гюзелев, Надежда Драгова, Дойно Дойнов – четени и препрочитани и до днес. Доволен, че си е свършил работата, давайки поредното доказателство, че ако можеш и искаш да свършиш нещо, дори и онази система няма как да ти попречи. И най-главното, че човек може да живее достойно и в недостойни времена. /Людмила Зидарова, Елена Бугарчева/
Есто Везенков е потомък на придошлите бежанци през 1918-а, след Първата световна война, когато Сърбия, преди още да е разчертана границата, окупира Западните покрйнини. Тогава Джеймс Баучер се обръща с гняв към великите сили: „Да се даде Цариброд на Сърбите е все едно да се даде Кент на Германия.“
Но точно това става.
Упоритият царибродчанин Есто Везенков обаче, отрасвайки като борец срещу Ньойския договор, се преборва с нелеката съдба, обрекла „бежанѝята“, както са се наричали хилядите македонци, добруджанци, тракийци и царибродци, на живот в недоимък в покрайнините на столицата.
Везенков успява да се измъкне от Ючбунар, взима диплома от Софиския университет, става журналист и един от ръководителите на създаващото се Радио София. Където, заедно със Сирак Скитник, изковават професионалните и етичните правила, по които Радиото работи и до днес.
Разказът за радиото е уникален като исторически документ. Най-важното е, че освен познавателният си характер за малкоизвестните факти, които градят историята на медията, този разказ е олицетворение на ролята и мисията, която Радиото има. Както и на един основен принцип, важащ и до днес: Радиото се създава и гради от личности, тогава то самото създава на свой ред личности. В противен случай се превръща в обслужваща и безлика медия.
Везенковият разказ за радиото разбулва и свенливо замитани факти от времето, когато се създава радио Скопие, на което той е ръководител и в което той се сблъсква с пречупения дух и денационализираното самосъзнание на хората от старите му родни места.
“..Пиша всичко това, за да подчертая,че спомените и оценките може да имат субективно потекло и да не са лишени от греховно пристрастие , но те имат за цел действително да разкрият поне частица от духа на времето, в което съм живял… лесно би било, разбира се, всичко това да се поднесе като коледна торта с различните видове украси. Работил съм в радиото и зная много добре как „масовата“ информация с претенции за обществено възпитание се свежда по необходимост до обикновени щампи.“
Заради службата си в Радиото, Везенков попада и в затвора. Следват също уникални страници за преживяното след 44-та година от интелигенцита зад решетките. Мрачен период, изтласкан от общественото ни съзнание от срам и неудобство, за който всички би трабвало да прочетем, за да освободим душите си от умишлено подхранваното незнание.
Там се появава и светлата личност на Константин Щъркелов, който озарява нелеките дни на килийния живот с ведрия си характер. За тези, пълни с живи описания страници от книгата на Есто Везенков „Частица от истината за цялото“, можете да чуете в аудиоразказа, който ви предлагаме. Като например, как се е случвало първото предаване на живо от Черни връх, кои са първите радиогафове…и прочие радиоистории, на фона на голямата история…
