Борбата срещу Веца жителите на Ракита са започнали някъде още 2016-2017 година. Аз за пръв път съм ходила в Ракита 2014, когато качих Руй планина. Значи, знам я тази рекичка от преди борбата срещу Веца. Това е една малка рекичка, горе долу силна само по време на големи дъждове и на топенето на снеговете. Инвеститорът в този вец, намиращ се в село Звонци, е получил всички възможни разрешения за изграждането му, въпреки, че според закона там няма възможност за такова нещо. В реката живее поточен рак, строго защитен вид животно, което е една от основите да не се получи никакво разрешение. Второ, мястото е склонно към свлачища. При наистина големи дъждове може да се случи да се активира голямо свлачище и да направи голяма вреда на населението на Звонци, Ракита, възможно и на другите села там.Трето, в реката няма достатъчно количество вода, та вецът да работи нормално. Четвърто, самото водозахващене (не съм сигурна, че това е точната дума) е построено в Ракита, наблизо до къщите на местните жители и с това е нарушен пътят до местата в Руй, където те си пазят добитъка. Едно време не можеха да ходят по този път. Точно тук ясно се вижда и свлачището, което в момента е мирно, но не знаем какво може да се случи с него. Ние от движението Одбранимо реке Старе планине много време проведохме там на терена и отбранявахме реката. Научихме почти всички, контактирахме всички инспекции, отговорни министерства, успяхме за Ракита и за Звонци да се чуе в цяла Сърбия. Свързахме се и с някои хора от България, но явно в България не се чу за борбата ни. Поне не достатъчно. Организирахме големи протести и в Пирот и в Белград. Най-големият екологически протест на Балканите през 2019 година беше на 27.01.2019 в Белград. Темата беше именно Ракита и още около 850 локации за мини вецове в Сърбия.
Защо се дигнахме на бунт?
Защото Вецовете се строят без да се почитат законите и се строят само и само с цел някои хора, близки до властта, да профитират от тях. Става дума за Вецове с дълги и широки цевки. Конкретно в бабушнишката община, част от която са и Звонци и Ракита, беше в план да се строят 11 мини Веца почти един до друг. Само Вецът със сградата в Звонци и водозахващането в Ракита има цевка дълга 2,7 километра и широка 50 центиметра. Тя е положена в коритото на дълбоките стогодишни води, което е забранено и има решение на министерството на опазването на околната среда 300 метъра от цевката да се извадят и мястото да се върне в първобитното състояние, което за последствие би имало инвеститорът да не може да положи цевка никъде. Въпреки решението на министерството, община Бабушница преди около две години дава разрешение за работа на мини Веца, което нас, активистите, ни накара да отидем на място и да онеспособим цевката. Институционалната и медийната борба продължи. Организираха се още по-големи протести в Белград. Направихме всичко възможно и продължаваме да правим, но правителството не ни чуе. Оня ден активисти на Одбранимо реке Старе планине и политически дейци от Сърбия бяха в Бабушница тъй като отбора за защита на околната среда на нивото на републиката го води Александър Йованович Ћута, основател и активист на движението Одбранимо реке Старе планине и на движението Еколошки устанак. Отборът засяда там и темата беше Вецът. На входа в сградата на общината на някои от хората, желаещи да присъстват, е било забранено да влязат и те са влезли на сила. Прави се всичко възможно Вецът да се премахне от реката, но въпреки всичко, преди няколко месеца той е почнал и да работи. Останалите десет локации за мини Вецове общината ги изтри от плана си благодарение на инициативата на Одбранимо реке Старе. За четири от тях имаше решения за строеж, но те са отменени. Накарахме община Цариброд да изтрие четири локации за мини Вецове близо до ждрелото на Ерма и още няколко в Стара планина. Град Пирот изтри над 50 локации за мини Вецове в Стара планина. За съжаление, в община Княжевац съпротивата беше слаба и там последствията от мини Вецове се виждат. Имам желание България да чуе за положението в Ракита, тъй като там са останали да живеят стари хора, на които водата им е всичко. Борбата в Ракита дигна цяла Сърбия на крака и освести народа за да тръгне да говори за екологическите проблеми на страната. След първия голям екологически протест в Белград, имаше поне още два с по около десет хиляди души, организирани от Одбранимо реке Старе планине. В Ракита през цялата 2018 и 2019 година идваха хора от цяла Сърбия за да се борят срещу Веца и на 20.08.2020 се събрахме около 400 души с цел да извадим цевката. Успяхме само да я онеспособим, та за инвеститора беше лесно да я поправи, но за този ни чин се чу дори в Африка и в Австралия. Но за България не знам.
Да не забравя да напиша, че някои хора от местното население и от активистите получиха доста глоби. Инвеститорът е и адвокат и знаеше как да съди хората. Много от съдебните дела бяха отхвърлени, но някои не са. По този начин се заплашваха хората. При мен вкъщи, почти година след като докладвах шефа на строежа в Ракита за унижение на национална основа, дойде полиция с две полицейски коли за да ми търси изявление по повод докладването. И това е вид заплаха. Баща ми много се изплаши като видя полицията. Знаеше, че идват за мен, но не знаеше за какво. И аз не знаех докато не ми казаха.БИТКААТ
Аз не съм от Ракита. Живея в село Желюша, но моите са от село Куса Врана, което е близо до Ракита и усещам длъжност да отбранявам природата там колкото мога и както умея. Усещам го като роден край.
Comments 1