Аргир Авков/седналия на снимката/ е от дейците на ВМОРО, за които днес почти няма сведения, не е участвал в сражения, няма ореола на героичните войводи. Спомените за него, които съм записал в изследователската си дейност в периода 1956-1973 г. обаче разкриват един интелигентен човек, обединяващ и подчиняващ в принципите на Организацията, както въоръжените чети, така и обикновените българи в района на Енидже Вардарско. Като заможен, Аргир Авков дълъг период от време е мухтарин/кмет/ на селото на баща ми Грубовци. Основава и оглавява комитет на ВМОРО в селото.Негова е инициативата в Грубовци да се изгради голямо българско училище, което е посещавано от над 60 деца от цялата околия. Аргир Авков е ятак на Борис Сарафов и Дамен Груев. Като търговец на вино, дядо Аргир е подпирал буретата с една мастагарка/чаталеста тояга/, която била куха в долния край. В нея е пренасял писмата на комитета. Един ден, когато четата на Апостол войвода е отседнала в Грубовци, идват Груев и Сарафов. По това време е имало забрана “формените” четници да носят каквито и да е украшения, а само оръжието си. Повечето от тях разбрали за идването на войводите, и скрили златните алтъни в обувките, но един-двама нямали време и това било забелязано. Дамян Груев и Борис Сарафов се ядосали и запитали дядо Аргир Авков: Защо така са се нагиздили? Това четници ли са или моми? Поръчали му да следи за разпоредбата. ВМОРО е поддържала освен желязна дисциплина и строго йерархична подчиненост, която е било немислимо да не бъде спазвана, дори и от най-авторитетните локални войводи.В йерархията на Организацията, Аргир Авков е бил пълномощник на Комитета и е стоял над Апостол Петков за Енидже Вардар. Това се потвърждава от няколко разказа, които съм публикувал, в които самия Постол войвода признава, “оти дедото Аргир е по-гулем от него и на него не може да му се противева”. Всъщност Апостол Терзиев е открит и привлечен за ВМОРО от Аргир Авков. Това става по поръчение на Дамян Груев, като солунския свещеник и член на ЦК на ВМОРО Стамат Танчев му възлага да намери подходящ човек за околийски войвода. При обиколките си за търговия с вино, дядо Аргир се натъква в Боймица на младия Апостол, който по това време е чобанин на овце и знае отлично турски език. Дядо Аргир известно време го проучва, завежда го в Солун, където в църквата “Свети Димитър” поп Стамат Танчев го заклева в делото. Аргир Авков за периода създава цяла мрежа от ятаци на четата му. От спомени на неговия син, съм записал и разказ за една история, от която е видно, че Аргир Авков в този период соработва и с войводата Павле Граматиков- Кониковски. Дядо Аргир преживява и опит за убийство, което му подготвят четирима гъркомани – Иван Домазетот, Ристо Айдутов, Гоно Ганчуров и Божинов. През 1919 г. Аргир Авков е заточен от гръцките власти за 9 месеца на остров Крит. Принуден е да се изсели заедно с цялото село Грубовци през 1924 г. в България. Аргир Авков почива през 1937 г. в село Горни Воден, Асеновград.
