Годишнината от обесването на Апостола е повод да припомним написаното и разказано за него. Ще представим няколко интересни заглавия от фонда на библиотеката, свързани с Левски и Стара Загора и старозагорци. Ако направите една бърза справка на тема „Васил Левски” в електронния каталог на библиотеката http://catalog.libsz.org/absw/abs.htm
ще „излязат” над 150 заглавия на книги и над 270 заглавия на статии от вестници, списания, сборници. Говорим само за електронния каталог, който е от 1995 година!
Един от най-интересните и колоритни разкази за Апостола са спомените на поп Минчо Кънчев от с. Арабаджиево (дн. с. Коларово), Старозагорско, издадени през 1983 г. Ръкописът е проучен и подготвен за печат от Кирила Възвъзова-Каратеодорова (известен изследовател на Българското възраждане, която също има връзка със Стара Загора, но за това – друг път) и от Тихомир Тихов.
На стр. 231 поп Кънчо пише: „Во име Отца и Сина, и Светаго Духа, Амин. Боже пази българский народ и го вразуми. Постъпихме в 1870-ата година, но дано бъдем честити да я прекараме с веселби и добри берекети, сватби и кръщенки, пълни хамбари с жито и бъчови с вино. И свобода – дай боже!Когато дякон Васил Левски (Дервишоглу Аслан) тръгна през 1868 год. да проповядва востание, мисля, че най-голяма посрещка и подпорка, нравствено и материално, [имаше тук]: познат на Коля Ганчев, Кундурджия, даскал Наню Тодоракев, Стефан Сливков, Георги Хаджидечев, Колю Райчен, наречен Пантата, Теню Милошов, Господин Миха[й]ловски и други още от град Стара Загора…” И по-нататък, на стр. 244 поп Минчо описва: „Минахме под клетва. За председател на комитета се избра Колю Ганчев. Закълна ни сам Левски, облечен в попското ми расо… Левски като облече попското ми расо, надяна килимявката ми, наметна епитрахила ми и строго избърбори нещо като молитва. На масата бяха турени евангелието, кръст, камата и револвера на Левски и един книжен фишек, напълнен с барут. Всинца стояхме на крака. Левски говореше и ний всички в един глас след него повтаряхме клетвата. Бая се изпотихме, докле се свърши обреда на закълнаванието. Някои от народните приятели трепереха – може да се уплашиха – от страх във време на закълнаванието… Този обред, това свято дело се извърши в къщата на Коля Райнов – Пантата. Стр. 259: „През коладни пости 1871 година дякон Васил Левски дошел в Стара Загора в къщата на Колю Райнов. Ще има събрание. Проводил „пощата” Димча Стаюв с писмо, та ме повика. И аз отидох. И тази нощ стана събрание от по-главните братя, членове на комитета…” И по-нататък пише поп Минчо още за Левски – за срещи, събрания, обиколки по села, заръки, наставления, случки… В специалната колекция на библиотеката „Редки и ценни издания” се съхранява оригинален екземпляр от първото издание на книгата „Васил Левски (Дяконът)”, автор Захари Стоянов, считан за първи биограф на Левски. Издадена в Пловдив през 1884 г. (на заглавната страница е отбелязана 1883), книгата е с посвещение от автора: „На брата ми Василия от З. Стоянов”. За заемане в къщи или за ползване в читалните се предоставят екземпляри от публикации, библиографии, разкази и спомени за Левски и негови съратници и помагачи на още други местни и национални български учени и изследователи, а също и сборници с материали от конференции, посветени на Апостола и борбата за независимост.
