ЧАКЪР ВОЙВОДА – СПАСИТЕЛЯ НА РИЛСКИЯ МАНАСТИР

Чакър войвода (1815-1855), е легендарен български хайдутин, действал в Рила планина. Забранил е блудството както за българи, така и за турци. Нямал е милост към всякакви прояви на аморално поведение.

Роден в село Продановци през 1815 г. Известно е, че името му е било Христо, а баща му бил убит от турците, когато бил съвсем малък. Отгледал го е вуйчо му поп Никола, който по-късно го изпратил да изкарва прехраната си в ковачницата на Рилския манастир. Поради жестокото отношение на майстора калугер Христо избягал обратно в Самоков и започнал работа в тюфекчийницата (оръжейната работилница) на Мито Шатарента, където се научил, освен да поправя, и да си служи до съвършенство с разни оръжия. Тъй като имал големи сиви очи и особен поглед, го наричали Чакър (сив, сивоок).

Според легендата победил няколко турчета в хвърляне на камък, които по-късно дошли да го убият в работилницата, но той успял да избяга. Сред подвизите му са победата над Мутиш ага, над Хаджи Дамба (1849), когото Чакър войвода победил и пощадил, въпреки че на чалмата му бил извезан надписът „Или главата на Чакъра – или смърт“, над Кара Бекир Пехливан и особено пълното унищожение на цял табор (около 1000 души) редовна турска войска, с което си спечелил прозвището Самоковския барон.

Доброволно охранявал Рилския манастир и през пролетта на 1854 г. разбил албанския разбойник Ибрям Лека и дружината му, които нападнали манастира. Вероятно единствено неговите хайдути са изкарвали прехраната си с честен труд, работейки като зидари, а Чакър войвода дори постигнал споразумение със самоковския каймакамин да не закача хората му, докато работят, но да ги преследва, щом са в гората.

Чакър войвода се е борел за високата нравственост на своите съграждани. Той забранил на турци и българи блудството. От неговото наказание са се плашили и драстично са намалели картоиграчите, пияниците и скандалджиите, защото не е имало кръчма, в която пияни младежи, всеки от които е носел в пояса си молла бичак (прав нож), да не викнат: „Я тебе ке ти шмръкнем кръвта!”.

Дори когато многобройната челяд в едно семейство вдигала голям шум, майките и бабите са ги плашели: „Тио, оти Чакъро ке дойде!”.

Чакър войвода е убит предателски през 1855 г. от своя четник Иван, чиято жена Йона взела 500 гроша от турците и успяла да склони мъжа си да извърши убийството. Когато чул рева на бившите си другари, след като разбрали за смъртта на войводата, Иван заклал жена си и се застрелял. Разправят, че Хаджи Демба, като научил, че Чакър войвода е мъртъв, строшил ятагана си на две и изпратил да го сложат върху гроба му заедно с неговото „евалла“.

След предателството и смъртта на Чакър войвода султан Меджид пожелал да види и да поговори малко с чакъровите помощници Дикята и Месаро. Самоковският каймакамин им казал как да се спасят и те се съгласили. До София ги изпратил с файтон и им дал пари за харчлък. Но софийският валия ги арестувал и до Цариград те били изпратени като затворници. А когато султанът ги видял, се провикнал: „Ха, сега разбрах защо тази шепа хора на Чакър бюлюкбаши държеше нащрек целия Софийски вилает!”.

Като узнал, че Месаро е дърводелец резбар, а Дикята – строител зидар, той ги изпратил да работят в „терсханата”. Дал им и заплата. Те изкарали там 15 години.

И двамата доживели до дълбока старост, а съдбата отредила да ги срещне със 17-годишния юноша от тяхната Крайискърска махала Тодор Кантарджиев – бъдещия генерал-лейтенант. А той да запише за идущите поколения разказаните от тях спомени за Самоковския барон Христо Проданов – Чакър войвода.

( Паметникът на войводата в Самоков)