Никола Каишев-възстановител на опожарена Стара Загора
арх. Никола Каишев е роден на 15 февруари 1863 г. в с. Чокманово, Смоленско. Завършил е основно образование във Варна, класическа гимназия в София и Инженерна школа по пътно строителство към Държавния университет в Санкт Петебург. По-късно изкарва специализация по железопътно строителство във Виена. Участва като доброволец в Сръбско-българската война и за проявено мъжество е награден с Военен орден за храброст.
От 10 април 1886 г. Никола Каишев постъпва на служба на техническия участък-Стара Загора. В знак на признание за проявен висок професионализъм през 1896 г. е назначен за окръжен архитект. Плод на неговия архитектурен гений са прочутите старозагорски прави улици, по неговите архитектурни планове са изградени стотици обществени сгради – църкви, училища, къщи, фурни и пр., както и първокласни шосета, свързващи областния център със съседните селища.
Каишев е сред най-плодовитите инженери в България от края на XIX и началото на XX век. Той е първият архитект на град Стара Загора и като такъв реализира плана за възстановяване на града. По негови проекти са построени над 300 частни и обществени сгради в града. По негови проекти, трасета и ръководство са изградени първокласното шосе Стара Загора-Нова Загора, второкласното шосе Стара Загора-Казанлък, първокласното шосе Нова Загора-Твърдица-Елена. Трасира шосетата Казанлък-Сливен и Айтос-Провадия. Каишев е автор на моста на Змейовския проход и много други мостови съоръжения в Южна България. За принос към инженерното дело е награден с орден „Свети Александър“ IV степен.
Разгръща и широка обществена дейност, ориентирана към облекчаване съдбата на тракийските бежанци в Старозагорско.
В 1897 година оглавява създадения в Стара Загора клон на дружество „Странджа“. На 8 април 1899 година във Върховния македонски комитет се регистрира самостоятелно тракийско дружество в Стара Загора с председател Никола Каишев. От 1902 година е председател на Старозагорското македоно-одринско дружество. Дейността на дружество е насочена към подготовка на въстание в Тракия и Македония. Каишев подпомага Христо Караманджуков в организационните дела. В Стара Загора се произвеждат така наречените бомби „одринки“. В работата по подготовка на въстанието Каишев успява да включи голяма част от старозагорци: офицери, които изнасят оръжие от казармите, служители железничари, които подпомагат превозване на оръжието. Каишев осигурява значителни парични суми от Благотворителното дружество и Арменския комитет в Стара Загора.
След забраната на Върховния комитет в 1902 година, е избран за председател на Одринското благотворително братство в Стара Загора.
След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, Каишев организира устройването на пристигащите бежанци от Одринско.
Никола Каишев проучва и находища на каменни въглища и руди в районите на Димитровград, Поморие, Несебър и Кюстендил.
През 1943 г. Никола Каишев подарява свои имоти – земеделска земя от 40 дка в родното си село Чокманово, за изграждане на читалище и цялата си библиотека. Умира в Стара Загора през 1953 г. През 2000 г. посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“.
Слабо известно е приятелството на Никола Каишев с Капитан Петко Войвода. Очаквайте скоро да публикувам подробна информация. Едно приятелство свързано с Родопа планина и много общи съмишленици и приятели.
През 1898 година капитан Петко Войвода заедно с Христо ПопКонстантинов и брата на Никола , поручик Атанас Каишев* са сред учредителите на ПЪРВОТО НАРОДОУЧНО ДРУЖЕСТВО „РОДОПА”
Друга връзка е техния общ приятел Учителя Петър Дънов , който строи къща в Арбанаси. В кореспонденция до касиерът на Бялото Братство , Учителя пише
Любезни Костадине*,
Решено е отгоре Никола Каишев да досвърши започнатата работа на колибата. Изпратените тухли ще послужат за тая цел.
Бъдете, прочее, готови за пролетта.
Само Божията Любов.
Подпис
*Генерал АТАНАС КАИШЕВ е роден на 24 август 1872 г. в с. Чокманово, Смолянско. През 1888 г. завършва Пловдивската мъжка гимназия, а през 1891 г. Военното училище в София. Зачислен е на служба в Първи Софийски полк. През 1894 г. получава военно звание- поручик. През 1899 г. е на служба във Военното училище, където е произведен в чин – капитан. В периода 1905-1908 г. е в Петербургската военна академия. След това служи на различни места, в Шипченски пехотен полк, Тунджанска дивизия и др. Взема участие в Балканската и Междусъюзническата война. През 1913 г. с чин подполковник е назначен професор по военна тактика във Военната академия – София. Атанас Каишев е първият професор от Смолянско. През 1917 г. е началник на Военното училище, по-късно и началник на Военната академия. На 1 януари 1920 г. преминава в запаса с чин генерал-майор.
Автор е на трудове по военно дело. Генерал Каишев развива и активна обществено-политическа дейност. Работи много за стопанското и културно издигане на Родопския край. Избиран е четири пъти за смолянски народен представител: през 1923, 1927, 1938 и през 1940 г. През последния мандат го заварва смъртта – умира на 29 януари 1941 г.
* Константин Иларионов касиер на Бялото Братство
