Кой е Светлозар Янков?
Моля представи се на читателите ни!
Здравейте, както вече стана ясно, казвам се Светлозар Янков и съм от Карлово. На 37 г. Женен с две деца. Общински съветник и доброволец в различни общественополезни каузи.
Към този момент ти си част от ръководството на ВМРО-БНД. Какво те задържа във ВМРО сега, когато на мода са други политически субекти?
Членувам във ВМРО повече от 10 години. Принадлежността ми към тази организация не е зависима от моментните електорални нагласи. За мен е важно, че хората в организацията изповядват сходни на моите политически и най-вече идеологически възгледи. Това ни гарантира оцеляването, като организация. Идеологията. Там където тя липсва, нещата приключват при промяна на електоралните нагласи.
Ти спомена че си доброволец в различни каузи. Една от тях е ликвидиране на последиците от наводнението в Карловските села през 2022 г. Разкажи ни какво се случи в родния ти край? Как помагахте ти и приятелите ти?
На 02.09.2022 г. ни сполетя невиждано наводнение основно в селата Каравелово, Богдан и Слатина. По-леко засегнати бяха още няколко села. Казвам, че ни сполетя, не защото живея в някое от изброените, а защото те са част от нашата селищна система, жителите им са част от нашата общност, а и част от нашия народ ако щете. Нямаше как да останем безучастни. Същата вечер, направихме публикация, като призовахме желаещите да донесат вода и храна на импровизиран пункт на следващия ден. Вълната от съпричастност ни изненада и едва успяхме да съберем донесените продукти, които разделихме и закарахме в кметствата на пострадалите села. Категорично това бяха първите количества вода и храна. Заедно с нас пристигнаха и дарители от друга партийна организация от Пловдив област, които също носеха вода и храна. Дори си помагахме при разтоварването. Веднага след това, аз и няколко мои приятели се отправихме към мястото на бедствието с лопати и ботуши. Първоначално бяхме шокирани от гледката. Усетихме безсилие изправяйки се пред щетите. Хиляди изкоренени дървета и клони се стелеха навсякъде, водата все още течеше по улиците, или по-скоро там където преди е имало улици. Кал, тиня и пясък бяха заляли всичко наоколо. Положението изглеждаше безнадеждно. Взехме се в ръце и си казахме, че поне в една от пострадалите къщи можем да помогнем. Тогава все още нямаше други доброволци. На място работеха военни, а пожарникари и полицаи обхождаха, за да търсят ранени или загинали, като маркираха проверените къщи и смачкани автомобили със спрей. Между другото, до ден днешен не мога да повярвам, че няма загинали хора… По-късно през деня видяхме хора от доброволното формирование на община Пловдив и аварийни екипи от община София, които също помагаха. Първо помогнахме в къщата на отец Рафаил , който се опитваше да отвори вратата на дома си, за да види какви са пораженията, но цялата къща беше затрупана от дървесина и наноси. В крайна сметка влязохме през прозореца на втория етаж. По-късно помогнахме и в къщата на друго семейство от Каравелово, където щетите бяха големи. Помощта ни продължи по този начин със седмици. Сутрин събирахме дарения от вода, храна и стоки от първа необходимост, както и желаещи да се присъединят към нашата група и се отправяхме към някое от наводнените села и помагахме където има нужда от работна ръка. Междувременно, доброволци от цялата страна започнаха да прииждат. Видя се надежда както сред доброволците, така и в очите на пострадалите хора. Работехме най-вече по конкретни сигнали за бедстващи семейства, където носехме това, което знаем, че е необходимо. Например газови котлони, печки на дърва и други неща. Всичко от дарения. Хиляди тонове тиня мина през ръцете на всички доброволци. Към днешна дата, основно насочваме дарители към пострадали. До голяма степен домакинствата се съвзеха, но има и много драматични изключения. Продължаваме според силите, времето и възможностите си. Адмирациите ми са за всеки един дарител и доброволец за помощта, която е оказал.
Видели сте много и сте свършили още повече. Как виждаш бъдещето на България през погледа на родител на две деца?
По принцип съм оптимист и вярвам, че България ще пребъде. През последните години обаче, този оптимизъм…леко се разклаща. Политическата ни култура е ниска, което води до фрагментация в управлението. Доколкото такова има. Въпреки това обаче, дори и видяното в кризата с наводнението, ме кара да вярвам, че ние сме много силен народ. Можем да бъдем велика нация, но си имаме характерни черти в народопсихологията, които ни пречат. Все пак оставам оптимист и се надявам в най-скоро време да поемем правилния курс, а нашите деца да живеят достойно в една нормална държава.
ЛИЧЕН АРХИВ НА СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ
