, разширило картата на освободена България
Незаслужено маркирано с по едва две-три изречения в родните учебници по #история, извършеното от Западното българско опълчение по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Трънско въстание всъщност е най-добре подготвеното, най-правилно стратегически и тактически проведеното и най-успешното от четирите най-големи въстания (Нишкото, Априлското и Илинденско-Преображенското въстание) на българите срещу османската власт. Десетилетия българските историци услужливо омаловажават значението му, тъй като то не се вписва в похода на руската армия, а се случва отделно от плановете на руския генерален щаб. На 24 април 1877 г. Руската империя започва четиринадесета по ред война с Турция, след като предварително сключва споразумение с обединената десет години по-рано Австро-Унгария за това как да бъдат поделени балканските владения на Османската империя. Русия стриктно се придържа към постигнатите договорки за бъдещите граници в т.нар. „Райхщадски споразумения“, а не се води от интересите на българите, които я чакат като освободителка. Тя стриктно спазва демаркационната линия, определена с Одринското примирие, и дори след подписването на Санстефански договор не се опитва да я наруши и да се притече на помощ на българското население, останало извън нея.След като на 10 декември 1877 г. турският гарнизон в Плевен слага оръжие след тримесечната руска обсада, предусещайки развоя на военните събития, сръбският крал Милан Обренович решава да се възползва в последния момент от разгрома на поробителя на балканските народи. Още на 14 декември Сърбия обявява война на Турция. Същевременно в края на декември 1877 г. и началото на 1878 г. Руската Дунавска армия, с помощта на доброволческите отряди от българското население, извършва историческия по мащаби преход на Балкана в условията на тежка зима, за да стигне и освободи София. Към този момент земите западно от София са населени изцяло от чисто българско население. В тия райони не съществува граница между Сръбското княжество и Османската империя според съвременните ни представи за реална гранична линия и българското население е поставено под двоен удар. От една страна то е подложено на насилия, грабежи, терор и масови издевателства и убийства, извършвани от бягащите турски башибозуци. От друга страна сръбската армия, настъпва необезпокоявана и завзема Ниш, Пирот, Враня, Лесковац, Прокупле, Куршумлия, Бяла паланка и др. В Трън и из района на Трънско се говори, че с армията идва цял отряд от учители и свещеници, които в движение масово посръбчват българското население и веднага отварят сръбски училища.
В края на декември сърбите овладяват гр. Пирот с решаващия принос на български доброволчески отряд от 500 души под командването на популярния трънски войвода капитан Симо Соколов, офицер от сръбската армия. Симо Соколов е от с. Грознатовци, Босилеградска околия, в пределите на тогавашния Трънски окръг. За проявеното лично геройство той получава специален орден за храброст от краля на Сърбия Милан Обренович. Пред сръбските власти Соколов докладва, че всички български села (изброявайки ги поотделно) са готови да започнат битка с поробителите, но нямат оръжие. За въстанието са му предоставени 600 пушки, 20 сандъка патрони и друго бойно снаряжение. С похода до Трънско и полученото въоръжение, натоварено на шейни, капитан Соколов започва поредното Трънско-Знеполско въстание в Краище, станало приключващ етап на Руско-турска война от 1877-1878 година.
На 30 декември 1877 г.(18.12.1877 г.стар ст.) в село Врабча, Трънско, капитан Симо Соколов тържествено обявява началото на Шопското въстание. То е наречено така от самия Соколов, а по-късно „услужливите“ историци предпочитат да го наричат Знеполско-Краищенско въстание. В Трън е обявено Привременно българско правителство, просъществувало до сръбската окупация през февруари 1878 година. В последните дни на 1877 година въстаниците освобождават района Брезник – Трън – Кюстендил. Четата първоначално е от около 1000 бойци. Впоследствие Капитан Симо Соколов събира отряд от около 3000 въстаници и 800 пушки и хладно оръжие. Западното българско опълчение освобождава цяло Краище и има решаващ принос за освобождението и на Кюстендил. По-късно в писмо до Захари Стоянов водачът на Трънското опълчение и на въстанието ще напише: „Тия места освободих и бях неограничен господар. Така щото сам правех преговорите с турците, определях демаркационни предели, нареждах съдии, администрация, свещеници, училища и войската вече на първо място. И това мое „царство“ неограничено трая до юни 1878 г.“
Впоследствие този район на Западна България от февруари 1878 до юли 1879 г. е окупиран от сръбски военни части. По време на сръбската окупация на Трън и опитите на сърбите да анексират този край, под натиска на развихрилата се сръбска пропаганда Симо Соколов е сред местните патриоти, които окуражават съгражданите си да отстоят принадлежността си към раждащата се Българска държава. По-късно капитан Симо Соколов се установява в София, става офицер от Българската армия и е избран за народен представител.
