• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
ADVERTISEMENT
ПОДКРЕПИ НИ
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result
Home България

СТАРИЯТ МОСТ НАД МАРИЦА Е БИЛ РАЗРУШЕН ПРЕЗ 1806 Г. ПРИ НАВОДНЕНИЕ

admin by admin
декември 16, 2022
in България
0
СТАРИЯТ МОСТ НАД МАРИЦА Е БИЛ РАЗРУШЕН ПРЕЗ 1806 Г. ПРИ НАВОДНЕНИЕ
0
SHARES
13
VIEWS
Сподели във FacebookСподели в Twiter
Stefan Dimitrov
Д-Р ИСТ. Н. СТЕФАН ДИМИТРОВ:
СТАРИЯТ МОСТ НАД МАРИЦА Е БИЛ РАЗРУШЕН ПРЕЗ 1806 Г. ПРИ НАВОДНЕНИЕ
Стефан Димитров е на 34 години и е от Свиленград. Завършил е история в ПУ „Паисий Хилендарски“ със степен бакалавър, има и магистърска степен по „Дипломация и международни отношения“. През 2009 г. е приет за редовен докторант в Института по история към БАН и след 4 години е защитил успешно докторската си дисертация на тема „Население и селища в Сакар планина и прилежащия район през ХV – ХVI век“, която е базирана основно на османски документи от този период. По време на докторантурата си изучава османотурски език. Освен това, владее английски, турски и руски език, както и старогръцки и старобългарски. След защитата на докторската си дисертация получава покана и остава да работи като асистент в Института по история към БАН. Същевременно от януари 2013 г. Стефан Димитров работи като уредник в Общинския исторически музей. Тази година той прекара три месеца в Истанбул, като през това време работи в Османския архив и се натъкна на интересни факти от историята на Свиленград.
Г-н Димитров, наскоро прекарахте три месеца в Истанбул, като през това време работихте в Османския архив. Каква конкретна задача имахте там?
Отидох в Истанбул благодарение на стипендията „Робърт и Нели Гипсън“ на Американския научен център, която всяка година подпомага млади български учени с докторска степен в областта на хуманитаристиката. Беше обявен конкурс, кандидатствах с проект „Демографска характеристика и икономическа активност на населението в Югоизточния дял на Балканите ХV – ХVI век“. Комисия от доценти и професори, която е базирана в Щатите, анализира проектите и ги оцени. От общо 16 кандидата от България бяха одобрени само 4, за мое щастие аз бях сред тях. Така три месеца – от 1 април до 30 юни, прекарах в Истанбул. Там бях в Американския научен център, ползвах тяхната база, а работех в Османския архив. Американците страшно много подпомагат дейността на млади учени. Основната ми цел през тези три месеца беше да издиря документи, свързани с демографската характеристика и стопанската активност на населението в Източни Родопи, Сакар и Странджа планина, т. е. днешната Югоизточна България. С какво са се занимавали хората, каква е етнорелигиозната им характеристика, каква е тяхната социална, професионална структура, изобщо ежедневието на хората. Кои етнически и религиозни общности са преобладавали, къде са били разпространени те. Османският архив в Истанбул е най-голямото хранилище на османски документи. Може да се каже, че е един от най-модерните в Европа, защото по-голямата част от документите са дигитализирани. Откриват се бързо по ключова дума с компютъра и лесно можеш да ги прегледаш. Може много бързо да ти запишат на CD, флашка или дискета всичко, което поискаш, и то на символични цени – 15-16 стотинки за документ от една страница, което е нищожна цена. В Османския архив има сведения не само за историята на Балканите, но и за Близкия Изток, Северна Африка и изобщо навсякъде, където се е разпростирала Империята. Именно там открих и много документи, свързани със Свиленград и най-ранния период от създаването на града – построяването на моста с целия комплекс. Там има много интересни сведения за хората, които са живели тук, с какво са се занимавали и каква е била стопанската им активност.
На какви нови факти се натъкнахте по време на работата си в Османския архив?
Информацията, която се съдържа в документите, е обемна и много интересна. По отношение на Свиленград открих най-ранните османски данъчни регистри от 1570 г., в които Свиленград се среща под името Джиср-Мустафа паша, т. е. Мостът на Мустафа паша. В тези регистри са описани поименно мъжете глави на домакинства, неженените мъже, вдовиците по махали. Накрая са описани всички данъци, които е плащало населението. Открих и друг османски данъчен регистър от 1580 г. Тези източници на информация са много ценни, защото освен за етнорелигиозната структура на населението, дават информация и за именната система на хората. А по имената може да се каже каква част от християнското население са българи и каква са гърци. Също така попаднах на опис на занаятчиите в Свиленград от ХVII век. В него всички занаятчии са описани по имена и като еснафи – еснаф на бъчварите, на железарите, на златарите, на бакалите и т. н. Наистина през ХVII век в града около моста и по цялата главна улица е кипял активен труд на занаятчии, които са предлагали своята стока не само в Свиленград, но и на пазарите в Одрин поради близостта на двете селища. Има и един интересен документ за моста Мустафа паша, явно при някакво голямо наводнение през 1806 г. или по-рано петте централни свода са се срутили. Близо 10 години мостът не е функционирал, жителите са преминавали с каяци, лодки, от единия бряг до другия. В последствие тогава местен османски представител тук, кадията, изпраща писмо до Истанбул като иска разрешение да се изпратят майстори и да започне ремонт на съоръжението. В документа се посочва от кои административни единици /кази/ какви майстори да дойдат. Например от Пловдив да дойдат железари, от другите подбалкански градове – дървари, каменоделци, за да може да се поправи мостът. Съоръжението е било поправено за шест години. Срутените сводове са били пет, а при ремонта от тези 5 са направили 4. Дори и днес като се погледне моста се вижда, че в големината на сводовете в двата края има симетрия, а средните са по-различни. През 1812 г. съоръжението вече е било поправено. Най-вероятната причина за разрушаването на моста е наводнение. Открих и сведения, свързани с църквата „Св. Троица“, като през 1898 г. църковното настоятелство е отправило искане за поправка на Червеното училище. Интересното е, че документът е написан на османотурски език, а отдолу църковните настоятели са си написали имената и са се подписали на български език. С друг документ от следващата година църковното настоятелство получава разрешение да извърши ремонта. Впоследствие в края на деветнадесети век в махала „Баяндър“ българите са направили искане за строеж на църква, като в документа има, според моето скромно мнение, прекрасен архитектурен план и до ден-днешен с малки изменения храмът си е същият. Десет години по-късно жителите на същата махала правят искане за построяване на камбанария, и тя има архитектурен план. Има сведения също за църквата в „Гебран“, за българската църква „Св. Никола“ в Одрин, която вече е изчезнала, за Червеното училище, както и за дейността на българите в Свиленград. Интересното е, че документите обхващат периода от средата на ХVI век до началото на ХХ век.
Каква работа ви предстои сега със събраните документи?
Събрах тези документи, които са най-представителни и съдържат най-много информация. Сега ги обработвам и живот и здраве някой ден ще ги публикувам. Трудното е, че османотурският език е мъртъв, пише се на арабски и е много сложен за разчитане. Освен това крие много подводни камъни, човек може лесно да се обърка. Започнал съм с най-ранните документи и ще следвам хронологията. В момента превеждам опис на населението в Свиленград от 1570 г. Най-общо тези документи дават информация какви хора са живели тук, с какво са се занимавали, от къде са дошли тези хора, техните наследници дали са останали тук, какво е било имущественото им състояние, дали са били християни, мюсюлмани, евреи, арменци. Може да се види, че една пъстра палитра от етноси и религии са живели в града. Също така може да се проследи по какъв начин се развива градът. То е едно селище, което постоянно се разраства, като голям стимул за развитието на нашия град е близостта на Одрин. Защото Одрин е един голям консуматорски център, който постоянно има нужда от хранителни стоки, облекла, обувки, животни и т. н.
Вие сте хабилитиран учен. Защо избрахте да работите в Свиленград?
Избрах да работя в Свиленград, защото това е моят роден град. Освен това, ранната история на Свиленград до началото на ХХ век е едно тъмно петно, непозната е. С познанията, които имам по османски език и османска история, искам да допринеса да излезе на бял свят историята на града и вече да имаме конкретни факти от нашето минало, а не както е досега само предания, легенди, неясноти, неточни факти. А избрах да работя в музея, защото това е мястото, което ми дава възможност да се развивам, да работя в сферата, в която искам.
Освен работата в музея, с какво друго се занимавате в момента?
Работя и по документите за Свиленград от Османския архив. В момента подготвям и статия за едно англоезично списание, което се разпространява в Европа и в цял свят, за преобразуването на Одрин от типично византийски град в типично османски. Живот и здраве очаквам догодина да излезе на бял свят като книга и докторската ми дисертация. Тя съдържа интересни сведения за селата в община Свиленград. Например Левка е било селище с преобладаващо християнско население и то българско. В началото на деветнадесети век се развива много, голямата българска общност започва и строи църква, училище, камбанария. Населението на Левка е било много активно, хората са търсили да закупуват книги за училището, богослужебна литература за църквата, за което в онези години се е искало да имаш голямо самочувствие и национална идентичност като българи. Работя и като асистент в Института по история към БАН, като се занимаваме основно с периода от историята на българските земи – ХV- ХVII век. В същото време кандидатствам за стипендии в различни научни организации, участвам в конференции в България и чужбина.
Много ли са „белите петна“ в историята на Свиленград и региона?
Особено за османския период има още много работа. Османският архив в Истанбул съдържа много документи, но трябва доста хора с десетилетия да работят, да превеждат, за да се попълни хронологията. В новата история също има доста “бели петна“. Един от проблемите беше изяснен на организираната от музея конференция за Балканската война. След това беше издаден сборник, като вече е ясно щабове на кои войски са били в Свиленград, къде се развиват военните действия. Но има още работа. Във Възрожденския период също има спорни въпроси за уточняване. Основните сведения, с които сега разполагаме, са дописки на местни жители, местни търговци, които са кратки и лаконични.
Интервюто взе:
Елена МИХАЛЕВА
Може да бъде изображение с 1 човек и текстово съобщение
ADVERTISEMENT
Previous Post

СВИЛЕНГРАД НЕ Е СЪЗДАДЕН ЗА ЕДИН ДЕН СТАНКА БИТЛИЕВА

Next Post

ДУНАВ МОСТ – ВЕНЕТА МАДЖИСТРЕЛИ

admin

admin

Next Post

ДУНАВ МОСТ - ВЕНЕТА МАДЖИСТРЕЛИ

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 55.4k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

юни 18, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

19
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

9
ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

9
РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

януари 7, 2023
145 години от Трънското (Шопското) въстание

145 години от Трънското (Шопското) въстание

декември 31, 2022

Последните публикации

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

януари 7, 2023
145 години от Трънското (Шопското) въстание

145 години от Трънското (Шопското) въстание

декември 31, 2022
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • Изкуство
  • ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
  • История на света
  • Католици
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПОЛИТИКА
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • СТАРА ЗАГОРА ОБЛАСТ
  • Традиции
  • ТУРИЗЪМ

Последни публикации

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result
  • Подкрепи ни
  • България
  • Българи зад граница
  • Македония
  • Погледнато в интернет
  • ВМРО
  • Света
  • Земеделие
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Волжка България

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist