• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
ADVERTISEMENT
ПОДКРЕПИ НИ
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result

Българска църква и училище в Лозенград. /ДЕНИС ХАКАРАР/

admin by admin
декември 15, 2022
in Българи зад граница
0
Българска църква и училище в Лозенград. /ДЕНИС ХАКАРАР/
0
SHARES
194
VIEWS
Сподели във FacebookСподели в Twiter
Как „Кръг Будител“ откри останките от храма „Св. Никола” в Лозенград
Автор: Пламен Георгиев – Крайски почетен председател на „Кръг Будител”
През 2009 г. сдружение „Кръг Будител” с подкрепата на Съюза на народните читалища подехме инициативата да бъде възстановена една от българските църкви в Лозенград, днешен Къркларели. Въпреки първоначалната подкрепа, която получихме от българското правителство, последва отказ, мотивиран с лошото финансово положение на държавата и трудностите, които биха се появили за последващата поддръжка на сградата. Днес вече тя се реставрира с инициатива и средства на община Къркларели.
След успешната реализация на възстановяването на българските църкви „Св. Георги” и „Св. св. Константин и Елена”, както и след откриването на българско читалище и Информационно-образователния център в Университета в Одрин, съвсем естествено дойде идеята да се погрижим и за други български старини в Турция. След реставрацията на нашия Метох в Истанбул управата на града даде разрешение да се работи и по ремонта на църквата ни „Св. Стефан”. Българската екзархия успя да си възстанови собствеността над гимназията „Д-р Петър Берон”.
В търсенето на българските следи в Одринска Тракия, благодарение на находчиви студентски наблюдения, стигнахме и до една великолепна сграда в Къркларели (Лозенград). Той е родното място на първия български екзарх Антим I и на още много културно-просветни и революционни дейци. Дори и на Вазовия герой Бойчо Огнянов от „Под игото”. Тук е един от центровете на Илинденско-Преображенското въстание. Градът е свързан и с успешните бойни действия на българската армия през Балканската война и, както разказва историята, кавалерията ни е „минала в галоп и продължила за Люлебургас”.
Тогава се създава и временно управление, като за губернатор е назначен ген. Георги Вазов. В града е запазена къщата, в която се установява и цар Фердинанд по време на войната.
Църквата „Св. Никола” се намира в квартала Яйлата (Платото), обявен за културен и исторически резерват, където са запазени много старинни къщи, строени в края на ХIХ и началото на ХХ в. Болшинството от тях са жилищни, но впечатляват внушителните останки на гръцкото училище.
Вниманието тук привлича една монументална фасада на двуетажна сграда с ренесансови архитектурни елементи. Тя е доминирала в силуета на тази централна част на района. При подравняването на терена е изсечена част от скалата и така първият етаж е вкопан в нея. Зидарията е смесена – от дялан камък и редове от недялан камък и червена тухла. Стените са били измазани.
Входът е затворен с масивна двукрила дървена врата, а от двата кръгли прозореца вътре пестеливо е прониквала светлината. Вторият етаж е осветяван от пет прозореца, вписани в арка, носена от елегантни колони. Над тях има още един кръгъл прозорец. Границата между двата етажа е очертана от отстъп, в който са лягали гредите на носещата подова и конструкция. Тя, както таванската и покривната конструкция са разрушени. Представа за последната добиваме от единствената открита досега снимка, правена вероятно в началото на ХХ в. Лаконична представа за района около църквата намираме в цитираните от П. Маджаров спомени: „Минаха през пазара, през калдъръмената чаршия и се озоваха в голямата българска махала „Свети Никола”. Край улицата се издигаха високи каменни зидове с големи, обковани в желязо дървени порти.”
Първоначалният оглед, направен от покойния арх. Васил Китов, не ни даде нужната категорична информация, че това наистина е църква. Твърде противоречиви бяха и събраните устни сведения от жители на града. Сред тях сградата е известна като „българската църква”, „жилище”, „винарна”. Това се допълва и от факта, че входът е от източната страна, а не от западната, както е по православния канон. На всичко отгоре тя е двуетажна и липсва абсида.
Търсеният знак се появи след подробен оглед на западната стена. Правоъгълният прозорецът, отворен в нея, е увенчан от декоративна украса, изработена от вертикално поставени малки тухли. В най-високата точка на арката украсата прекъсва и именно тук е поставен божият инициал – „ХС” – Христос. Макар и да е бил скрит над таванската конструкция, инициалът категорично свидетелства за намеренията, които са имали строителите – изграждане на молитвен дом.
Спираме се на тези факти, защото така оформена, фасадата донякъде кореспондира с фасадните архитектурни решения на църквите от края на ХІХ и началото на ХХ в. Тя обаче в стилово отношение е по-близка до западните образци на католическите катедрали, отколкото до характерните за епохата православни църкви.
В рамките на една работна хипотеза може би трябва да потърсим отговора в събитията, които се разиграват между 1860 и 1870 г. Стремежът към духовна и политическа еманципация на българите през ХIХ в. в пределите на Османската империя, движението към самостоятелна църква и острото противопоставяне от страна на Цариградската патриаршия и Русия кара група деятели да търсят църковна независимост в лоното на католическия Рим. Така на 2 април 1861 г. в Сикстинската капела папа Пий IХ ръкополага за епископ на Католическата църква от източен обред архимандрит Йосиф Соколски. За епископски център е избран Одрин. Вероятно тогава, за да „натрият носа” на гръцкото духовенство, започва и градежът на тази сграда.
Теренът, върху който тя е изградена, е дарен със султански ферман и е повече от 2,5 дка. Самата постройка е заемала 455 кв. м, а в останала част от двора по-късно е започнат строеж и на нова голяма църква от дялан камък. На първия етаж се е намирал молитвеният дом. Как е изглеждал, все още не знаем. По тясна дървена стълба се е стигало до втория етаж, където е имало две класни стаи и една малка одая за учителите. Всичко това намира паралел в т.н. „Дървена църква” в Истанбул.
Дарението, което прави влиятелният османски държавник – българинът княз Стефан Богориди, за черковни нужди на българите, е двор с три постройки, едната от които е дървена. Тя е двуетажна и от обикновена къща е превърната в църква. В долния етаж е разположен параклисът „Св. Стефан”, който е осветен на 9 октомври 1849 г. Година по-късно в същия двор започва строежът на Метоха, който след 1870 г. се превръща в седалище на Българската екзархия. „Дървената църква” от параклис прераства в самостоятелен храм. Неговата географска ориентация също не отговоря на приетия църковен канон олтарът да е на изток.
Всичко това ни кара да предположим, че църквата в Лозенград е строена преди 1870 г., и твърде вероятно е строежът да е започнал след 1860 г.
Идентификацията на църквата продължихме, опирайки се на спомените на българи от района, публикувани от редица автори, както и по съхраняваните в ДА „Архиви“ документи.
Успяхме да установим наличието на три български църкви в Лозенград. Тези сведения се потвърдиха и от архива на Българската екзархия.
Стана ясно, че катедралната църква „Св. Спиридон” се е намирала в центъра на града и е просъществувала най-дълго, вероятно до 50-те години на ХХ в. Другата църква – „Св. Атанас”, е разрушена рано, може би след Балканската война. Така във фокуса на предварителното проучване попадна третата църква „Св. Никола”, която се е намирала в т.н. „горна махала „Св. Никола” или сега известна с името Яйлата. Наред с това разбрахме, че в града е имало и три училища – две начални и едно класно (прогимназия).
Проучванията в архивните фондове на ЦДА доведоха до намирането на документи, които съдържат описание на църквата и училището в махалата „Св. Никола” в Лозенград. От своя страна те помогнаха за нейното идентифициране и засичането на информацията от другите източници. Основно работата се съсредоточи върху архивния фонд на Българската екзархия.
През 1872 г. за първи български екзарх е избран роденият в Лозенград Видински митрополит Антим І. Посоченият архивен фонд е един от най-ценните и богати архивни фондове в ЦДА. Документите в неговите 7 описа обхващат времето от 1762 г. до 1974 г., като основният масив документи е създаден през втората четвърт на ХІХ и първата половина на ХХ в.
Вълнението ни беше голямо, когато в ръцете ни попадна един от училищните дневници на училището в църквата „Св. Никола” със старателно изписаните имена на учениците. От него научихме какви предмети са изучавани и какви пособия е имало в класните стаи. Вниманието на училищното настоятелство в града е било насочено и към хигиената в училищата. Специален контрол е осъществяван спрямо площта и обема, които се полагат на един ученик, като посочените норми по нищо не се различават и от валидните днес. Описвано е дори състоянието на тоалетните.
От намерените във фонда документи, които дават информация за църквата „Св. Никола” в Лозенград, най-интересни за нас са два отчетни доклада, свързани с учебното и църковно дело в Лозенградската епархия. Първият e Отчет за училищното дело в града през учебната 1919-1920 г. В неговия раздел за училищната хигиена и помещенията, в които учат децата от началното училище „Св. Никола”, детайлно е описана сградата, която ни интересува, особено нейния втори етаж, където се е помещавало училището.
Другият документ, на който се спираме, е Годишен рапорт на Българската митрополия в Лозенград за икономическото развитие, църковното и училищно дело в епархията през 1931 г. Именно тук, в раздела, озаглавен „За черквите”, са посочени трите известни църкви в града, намиращи се в българските махали – „Св. Спиридон”, „Св. Атанасий” и в махала „Св. Никола”. В същия доклад в раздела „За училищата” се описва подробно частта от сградата, отделена за училището. Тези описания се оказаха важни за работата по идентификацията на църковната сграда.
Заслужават да се отбележат и друга група документи от посочения архивен фонд, а именно ежегодните списъци и таблици, изготвяни от архиерейския наместник в Лозенград до Екзархията за имотите, които тя притежава в града. В надлежно попълнените таблици, някои от които чернови, са посочени видът на имота, местонахождението му, застроената и незастроена площ, брой помещения, квадратура, с какъв документ се владее собствеността и къде се съхранява той. Запазени са изготвените списъци и таблици за 1934, 1936 и 1938 г. и т. н.
Тези документи са част от преписките между българското дипломатическо представителство в Цариград, Св. синод на Българската православна църква и Екзархийското наместничество и са свързани с усилията за уреждане на статута на екзархийските имоти в Турция. В графата „с какъв документ се владее имотът” – за църквата „Св. Никола” пише „ферман”, а в графата „къде се съхранява документът” – пише, че е „изгубен”.
От самата църква „Св. Никола” в Лозенград са запазени приходно-разходната книга за 1919-1927 г. и касовата книга за 1925-1927 г. В описите се срещат и преписки, свързани с функционирането на този български храм и свещениците, които служат в него. Разполагаме с имената на редица духовни лица, служили в църквата, с имената на десетки български учители, работили през годините в това българско училище.
Запазен е и ферманът, издаден на 30 август 1870 г. от султан Абдул Азиз, с който се разрешава строежът на църквата „Св. Спиридон” в Лозенград. От него става ясно, че в Дар Гюзар махала българската общност няма храм. Дадено е разрешение да се построи сграда с дължина – 29 аршина, ширина 16 аршина, височина 8 аршина, с 14 прозорци и 3 врати. Мястото за строежа е преотстъпено от някой си Кириак, а сумата от 35 000 гроша ще бъде платена от тринадесет български първенци.
Архивният фонд на Екзархията съдържа и други документи, които имат значение за проекта по възстановяване картината на миналото в района на Одринска Тракия. Могат да се посочат поименните списъци на българските семейства в трите махали в началото на ХХ век, в които освен имената и занятието на главата на семейството, е отбелязан и броят на членовете на фамилията. Разполагаме и със списъците на принудително и доброволно изселилите се българи от града през 1925–1926 г. след подписване на Ангорския договор между България и Турция.
Цитираните документи разкриват социалния и демографски облик на града през първата четвърт на ХХ в., дават информация за населението през годините и очертават тенденцията на постепенното намаляване броя на българите християни в района след войните, което е част от процеса на обезбългаряване на Източна Тракия. През 1931 г. в махала „Св. Никола” остават само 10 семейства, а за целия град – 26.
Другият великолепно запазен документ е книгата за приходите и разходите на църквата „Св. Никола”. В нея свещениците са отбелязвали всички приходи от продажба на свещи и от „дискос” (даренията), а също така и как са изразходвани те.
След Балканска война от Кърк клеси (Лозенград) българското население е прогонено бавно и мъчително. Изселени са и хората от околните села. Имуществото е разпределено сред живеещите там и новозаселилите се турци. Българските църкви и училища обаче са запазени и те продължават да служат на малкото останали нашенци. За кратък период по време на Гръцко-турската война 1919-1922 г. Одринска Тракия е под гръцка власт.
При оттегляне на гръцките войски и изселването на гръцкото население ставаме свидетели и на един жалък факт. Имуществото на българските църкви и училища е разграбено. Специална комисия от свещеници ни е оставила ценен документ, който свидетелства за този факт. В протокол са описани всички църковни и училищни вещи, които са били откраднати – икони, кръстове, книги, столове и какво ли още не. В следващите години продължават да функционират катедралната църква „Св. Спиридон” и църквата „Св. Никола”. Запазено е и едното от училищата.
По последни данни, открити в българските архиви, имотът църквата „Св. Никола” е отнет в края на 1934 г. и началото на 1935 г. Запазени са разписки, които свидетелстват за платените от архиерейския наместник йеромонах Висарион пари по пренасянето на църковното имущество. Според тях основното училище в махалата затваря врати преди църквата. Ръка с разкривен почерк ни е оставила информация за средствата, дадени от църквата за извършен ремонт през 1933 г., както и за приходите, разходите и сумата, която остава през 1937 г. Важна за нас е и разписката за изплатените суми по свалянето на иконите от църквата и пренасянето им в църквата „Св. Спиридон”, която продължава съществуването си.
Според друг документ, съхраняван в екзархийския фонд, през 1936 г. църквата „Св. Никола” е заета от настанените там войскови части. Посочените документи са създадени през 1935-1936 г. Вероятно това е времето, когато църквата престава да действа, сградата е изпразнена и реквизирана. Застрахователните полици на екзархийските имоти, съхранявани във фонда, също подкрепят този извод. Не е намерена и откраднатата камбана на църквата, която турската полиция упорито издирва. Това са и последните дни на един център на българската духовност в Лозенград.
Днес градът се развива бързо и успешно. Ако попиташ някой жител от бившия Бургаски окръг къде се пазарува най-евтино, той ще ти отговори – в Лозенград. И това не е случайно, защото от нашата граница при Малко Търново до магистралата Одрин – Истанбул е изграден великолепен път. С културните паметници от различни епохи и природните си забележителности провинция Къркларели все по-често привлича вниманието на туристите.
Безспорно възстановяването на православния храм „Св. Никола” с училище в Къркларели маркира една българска следа в Одринска Тракия. Благодарение на инициативата, подета от сдружение „Кръг Будител” и Съюза на народните читалища, той може да се превърне в един нов културно-просветен център.
Църквата „Св. Никола” преди реставрациятаАрхивна снимка на Лозенград. В средата се вижда църквата „Св. Никола”Реставрираната фасада на храма
ADVERTISEMENT
Previous Post

Одринската Българска Мъжка Гимназия / ДЕНИС ХАКАРАР/

Next Post

СВИЛЕНГРАД НЕ Е СЪЗДАДЕН ЗА ЕДИН ДЕН СТАНКА БИТЛИЕВА

admin

admin

Next Post
СВИЛЕНГРАД НЕ Е СЪЗДАДЕН ЗА ЕДИН ДЕН   СТАНКА БИТЛИЕВА

СВИЛЕНГРАД НЕ Е СЪЗДАДЕН ЗА ЕДИН ДЕН СТАНКА БИТЛИЕВА

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 55.4k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

юни 18, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

21
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

10
ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

9

ТРАГЕДИЯТА НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В ГЪРЦИЯ . СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ НА ПАВЛОС ВАСКОПУЛОС ФИЛИПОВ

май 30, 2025
Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

декември 30, 2024
ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ.  АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ. АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

декември 24, 2024
Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния  ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

декември 21, 2024

Последните публикации

ТРАГЕДИЯТА НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В ГЪРЦИЯ . СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ НА ПАВЛОС ВАСКОПУЛОС ФИЛИПОВ

май 30, 2025
Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

декември 30, 2024
ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ.  АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ. АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

декември 24, 2024
Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния  ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

декември 21, 2024
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • Изкуство
  • ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
  • История на света
  • Католици
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПОЛИТИКА
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • СТАРА ЗАГОРА ОБЛАСТ
  • Традиции
  • ТУРИЗЪМ

Последни публикации

ТРАГЕДИЯТА НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В ГЪРЦИЯ . СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ НА ПАВЛОС ВАСКОПУЛОС ФИЛИПОВ

май 30, 2025
Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

декември 30, 2024
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result
  • Подкрепи ни
  • България
  • Българи зад граница
  • Македония
  • Погледнато в интернет
  • ВМРО
  • Света
  • Земеделие
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Волжка България

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist