Спомени от Силистра
Меджиди табия е единствената непревземаема крепост на Балканите. Такава няма и в Турция. Силистра е опасана от 9 табии. Руснаците не могат да се приближта до табиите, камо ли до Силистра, която е на 3,5 км.
Градът е непревземаем. Турските султани обичат гюлетата. Те въвеждат артилерията в Европа. Топ и гюле са турски думи.
В табията спят 300 войника. Всички артилеристи. Пехота няма. Съоръженията са със стени само 82 см от варовик, но никъде не са пробити. Причината е, че са направени от арки, които поемат удара на гюлетата и разпръскват настрани снарядите. Арката има и свещенно действие. В света няма нито църква, нито джамия, чийто вход да не е арка. Който мине под арка намалява греховете си. В Меджиди табия арките са 82.
Войните между Русия и Турция
През 1721 г. руския цар Петър I обявява Русия за империя. И понеже Русия е наследник на Византия вече има мотив да си върне земите на византициите. Започват 10 руско-турски войни. В първите четири Османската империя е силна и бие руснаците. Но в следващите 6 войни Русия настъпва срещу Османската империя. Последната е Освободителната война.
Любопитно е, че всичките 6 войни се водят край Силистра. Силистра става ключето.
Ако падне Силистра руснаците печелят войната. Ако не падне – руснаците губят войната.
Първа руско-турска война
На власт в Русия е Екатерина Велика. Изпраща срещу Османската империя две армии. Първата я командва ген. Суворов. Задачата му е да премине р. Дунав и превземе Тутракан. Той го превзема на 71 години, баща на руската военна мисъл. И там пише стих до императрицата, записан в книгата на рекордите „Гинес“ като най-краткия военен доклад. Докладът гласи:
„Слава Богу.
Слава Вам.
Туртукай (Тутракан) взят.
И я там.“
Страхотна военна слава.
Втората армия на граф Петър Румянцев, който е интимният приятел на Екатерина Велика, трябва да превземе Силистра. Атакува 2 пъти града и не успява. Пише гневен писмо до императрицата, че Суворов му е объркал плановете с превземането на Тутракан. Екатерина Велика му отговаря с едно изречение: „Победителите не ги съдят“. Спечелиш ли една война никой няма да те осъди.
При третата атака графът превзема Силистра. Но на 15 км от градът е 40 хилядна турска армия. Графът обръща и вместо да влезе триумфално посреща турските войски при Кючук Кайнарджа (Малка Кайнарджа), днешното село Кайнарджа. Цялата турска армия е обградена. Тя се предава и е подписан Кючук-Кайнарджанския мирен договор от 1774 г. Това е първата победа на Русия във война. Русия получава скромни терироии – Крим, Грузия.
Втора руско-турска война
1787-1792 г. Рурският черноморски флот командван от адм. Ушаков и атакува османците при н. Калиакра. Смачква османския флот. Край Силистра е отупана сухопътната турска армия. Този път е сключен Яшки мирен договор. Цяла Молдова става руска. Цялото Крайбрежие от Крим до Грузия също става руско.
След тази война Екатерина Велика създава т.нар. „Гръцки план“. Ако той се беше осъществил днес в България щеше да се говори на гръцки език.
Планът предвижда Екатерина да изпрати 200 хилядна армия. Да омачка османската армия край Силистра, превземе Истанбул и възстанови Византия. И пръв император на Византия трябва да стане нейния внук Константин, който е замислен още от люлката да бъде византийски император. Името не е случайно.
Но точно същата година на 5 януари 1796 г. императрицата умира.
Трета руско-турска война
За четири години на руския престол идва Павел Първи, който е слабо(умен). Бързо го свалят от власт и идва любимия внук на Екатерина – Александър I Романов на 16 години. Той иска да бъде втория Александър Македонски. Проблемът му?
Проблемът му, е че в Европа има още един император, който иска да е втори Александър Македонски – Наполеон Бонапарт.
Франция и Русия не могат да се гледат. Наполеон е далеч по-умен и стабилен. Той предлага на руския император да си поделят Османската империя – за Русия – Балканите, за Франция – африканското крайбрежие и Ориента.
Да но руснак да дели с някой друг плячка? Александър отказва.
На руския император му трябва слава. По тази причина започва поредната руско-турска война. Къде? Добре дошли в Силистра.
През 1806-12 г. след Истанбул втория по сила град в Османската империя е Силистра. Това е единственият град в империята, чиято дебелина на стените е 3,82 м. Могат да се разминат две колесници върху стените. Руснаците с огромни жертви не могат да я превземат. 11 руски генерали се сменят за 5 години.
В същото време Наполеон събира 600 хилядна армия край Париж и тръгва бавно в посока Русия. Руснаците се виждат в чудо. Тяхната армия е тук, а французите наближават. Бързат да приключат войната край Силистра. И тогава хрумва най-хубавата идея на Александър Първи. Уволнява 11 генерали и назначава дипломат. Той има военно образование. Името му – Михаил Кутузов. Носи винаги матроска шапка заради много тежка рана на главата и загуба на око. На шапката е написан девизът му: „Не само с оръжие“. А и с хитрост, дипломация.
Кутузов пристига и дава заповед още същата вечер – цялата руска армия да атакува Силистра.
За първи път във военната история се вдига една цяла армия срещу крепост през нощта. И успява. Започват преговори с Високата порта. Сключен е Букурещкия договор между Русия и Османската империя. Първата заповед – руската армия да се върне обратно в Русия.
40 дни по-късно Наполеон напада Русия и начелото на трите руски армии срещу Наполеон е именно Михаил Кутузов. Той позволява на Наполеон да влезе в Москва без да го опожари. Но след това през зимата на 1812 г. в ръцете на Наполеон остава 30 хилядна армия.
Когато питат Кутузов кои са двете ти най-големи победи той винаги казва: Силистрия (Силистра) и Наполеон.
Как да не се фукаме като народ?
Четвърта руско-турска война
1828-29 г. Русия изпраща 90 хилядна армия срещу Силистра. Начело на армията е ген. Роман Иванович Дибич. Четири атаки неуспешни. 19 хиляди убити руснаци.
Не могат да превземат Силистра. През февруари 1829 г. в палатката на генерала влиза един българин – капитан. Представя се на генерала и му казва – ще разрешите ли 12 българи да атакуваме крепостта и да я превземем. Генералът го изхвърля. Та той е загубил близо 20 хиляди войника.
Обаче вечерта българите се покатерват по стената, превземат една от кулите, обръщат оръдите към града и стрелят един път. 55 хиляден турски гарнизон се предава.
Името на капитанът е Георги Мамарчев – Боюкли (тур. мустакат) от гр. Котел. Обявен е за герой. Получава скъпоценна сабя лично от император Николай Романов. Нещо невероятно, той получава най-високия руски орден притежаван някога от българин – Света Анна. Този орден се дава само на пълководци на армии над 50 хиляди души. Нашият човек го получава за 12 души. Силистра пада. Цялата руска армия тръгва на юг и се носи към Одрин. За първи път руски войски минават Балкана. Ген. Дибич става граф Забалкански, тоест минал зад Балкана.
Георги Мамарчев се отбива до родния си град Котел. Сестра му Мара Мамарчева го посреща с осем годишния си син – Съби Стойков Попович. Един месец са неразделни вуйчо и племенник. Самият Съби пише в автобиографията си: „Аз толкова уважавам вуйчо си, колкото не уважавам баща си.“ На 19 години той сменя името си Съби с Георги. Така става Георги Стойков Попович – Раковски. Раковски е племенник на Георги Мамарчев- Боюкли.
Русия вече не търси територии. Решава да се гаври с Османската империя. И как? По договор империята трябва да плати 5 милиона златни руски рубли (4 тона злато). Османската империя иска 7 години разсрочка да ги плати. Руснаците се съгласяват, но като гаранция задържат Силистра и околните села.
Силистра става първия свободен български град в този период. Първият кмет на свободен български град е именно Георги Мамарчев-Боюкли. Той е патриархът на българските кметове. И докато е кмет той става ръководител на Велчовата завера.
С плащането на дълга още през април 1837 г. султан Махмуд II пристига лично в Силистра. Задачата е една. Четири войни султаните губят заради Силистра.
Като негов съветник се движи Хелмут фон Молтке, пруски лейтенант. Той е човекът с най-невероятната кариера. Неговата задача е да направи Силистра първата непревземаема крепост в Европа. Молтке решава на всяка височина около града да направи оръдейна крепост, форт, табия (тур.) И 9 табии заобикалят Силистра. Оръдията държат врага на разстояние 5 километра. Градът става абсолютно непревземаем. Като вижда този план султанът заповядва около Шумен, Варна и Русе да се изградят по подобие на Силистра табии. В този четириъгълник е съсредоточена 150 хилядна османска армия. Това е причината по време на Освободителната война руснаците да не минат Дунава при Силистра, а избират Свищов, за да заобиколят четириъгълника.
Хелмут фон Молтке
15 години по-късно се връща в Прусия. Прави от пруската столица Кьонигсберг (днешния Калининград) следващата непревземаема крепост в Европа с 11 оръдейни крепости (табии). Става дясната ръка на пруския канцлер Бисмарк. Той има идея да обедини Германия с желязна ръка, но няма военно образование, тъй като е дипломат. Човекът, който ще води пруската армия за обединението на Германия е Хелмут фон Молтке. Това е началник-щабът, който побеждава Австрия и Франция. И в сърцето на Франция, в Огледалната зала на Версай, пруския крал Вилхелм Първи ще бъде обявен за общогермански кайзер – император. С помощта на Хелмут, чиято кариера започва край Силистра.
Пета руско-турска война
Имаме гермаски проект на Молтке, турско финансиране. Някой трябва да построи тези 9 табии. Това правят 3000 български дюлгери през 1841 г. Уста баш майстор Ганю Неделчев от гр. Трявна. Негов ученик е Уста Никола Фичето. 6 години по-късно табиите са готови. Султанът пристига и казва: „Това е крепост, която ме заслужава“. За това край Силистра се намира единствената османска крепост, която носи името на султан. Друга османска крепост в империята няма.
Русия до този момент превзема 4 пъти Силистра. Но сега с девет табии градът е непревземаем.
1853-54 г. руснаците вярват, че могат да го направят за пети път. Там се разиграва невероятно кървава сцена. От 2000 души руска пехота срещу Араб табия, охранявана от 250 артилериста, се връщат само 3 души. За 10 месеца загиват 12 руски генерали. 30000 войници умират. В Освободителната война загиват по-малко – 27000. Най-голямата загуба – Карл Андреевич Шилдер също загива. Днес на негово име е Военно-инженерната академия в Москва. Неговият адютант е полк. Едуард Тотлебен, който ще превземе гр. Плевен.
Именно той ще напишеш, че Силистра е ковачница на руски генерали. Вземеш Силистра – ставаш за генерал. Не вземеш Силистра – Бог да те прости.
Жертвите от двете страни са толкова големи, че Турция моли Англия да изпрати офицери да защитават Силистра. Турските офицери са избити. Англия изпраща двама души. По-важният – майор Джеймс Бътлър (защитникът на Силистра) се бие при Араб табия и загива там.
Това е първата английска жертва в Кримската война. Но това е и първия военен кореспондет в света. От Силистра той пише статии за английските вестници как се отбранява градът. В английската преса излизат 28 публикации. Маркс и Енгелс в Ню Йорк също пишат 4 статии за Силистра как трябва да бъде превзета. Енгелс, понеже има военно образование, се подписва с прозвището генерал. Статиите излизат в Ню Йорк Хералд Трибюн.
Самият Толстой пише, че когато се е разхождал из Кайнарджа е ходил върху 7 пласта трупове. Признава, че никога не би написал романът „Война и мир“ за Кримската война, ако не е военният му опит край Силистра.
Русия губи Кримската война. В същото време Турция е победителка, но в такава криза, че е пред разпад. И се оказва, че Кримската война има едно огромно значение за българите.
Единствените, които печеля сме ние като народ. Коя е причината? До Кримската война Русия е силна. И всеки български освободителен опит е замислен с идеята да се намеси Русия, да отупа османците и да ни освободи. Аха, ще дойдат братушките, ще дойде дядо Иван. Това прави от българина революционен мързел. Ние чакаме някой друг да ни сервира свободата.
След Кримската война ние национални революционни органи. Започваме да подготвяме сами своето освобождение. И като няма на кого да се надяваме идват Левски, Раковски, Ботев, Каравелов. Всички големи революционни имена.
Така ставаме самостоятелно мислещ народ.
Тази публикация нямаше да бъде възможна без беседите на местния учител Веселин Аврамов, който така увлекателно и искрено говори с любов за града и неговата история
