Основаването на Българско Читалище в ЦАРИГРАД /чрез ДЕНИС ХАКАРАР/

от сайта на Читалище“ Зора“ в Сливен

Българската духовна дружина и българската община в Османската империя инициират и основават през пролетта на 1866 година Българско читалище в Цариград. Видни български дейци за кратко време успяват да го превърнат в значим просветен и културен център. Към читалището се създава библиотека, която поставя началото на сбирка от български вестници и списания, които са излизали тогава в империята.

Идеята за създаване на читалище зреела и се разисквала дълго в средите на българската колония, но практическите стъпки за неговото формиране датират от началото на 1866 г. Тогава се провеждат няколко събрания и съвещания на представители на българската колония по въпроса за създаване на читалище, като сред най-активните в това отношение били копривщенските, калоферските и други землячески групи от цариградските българи. Сред дейните радетели на тази инициатива имало представители на различните съсловия и течения на тамошната българска общност като Георги Груев, братя Джейкови, Стефан Илич, Тодор Бурмов, Йосиф Дайнелов, Гаврил Кръстевич, Иван Найденов, Никола Тъпчилещов, Петко Славейков, д-р Христо Стамболски, и др. На едно от първите събрания била избрана комисия, която да подготви проектоустав на организацията, а през март 1866 г. се провело и учредително събрание. На него бил приет подготвения устав и било избрано ръководство в състав: председател – хаджи Мина Пашов ( сливенец- дарител и радетел за наука и просвета), подпредседател – Г. Груев, касиер – Н. Тъпчилещов, първи писар – Станчо Брадински и втори писар – Никола Бракалов. Формално датата , от която съществува читалището в Цариград е 12 март 1866 година, отбелязана в ръкописния му устав, запазен в Архива на Възраждането в Националната библиотека (N 943, папка N 9,II.B)

Самото официално откриване и първата публична изява на читалището се провела на 10 април 1866 година в квартала Фенер (според съобщение във в. „Турция” от 11 април 1866), с освещаване от духовенство и в присъствието на множество сънародници. В своето слово председателят на читалището заявил, че „взаимно познайнство, взаимна любов, единодушие, единомислие, единодействие във всичко, което се отнася до българщината ни, до напредъка й, до презрените й духовни правдини, ще бъдат възможните и вероятните следствия на това заведение.”

Постепенно читалището укрепвало, набирало опит, разнообразявало и увеличавало кръга на своята дейност. Наред с обичайните и характерни за читалищата прояви като създаването на библиотека, изнасянето на научнопопулярни сказки и беседи, организирането на театрални представления и пр., цариградското читалище започнало да навлиза в сфери и да предприема действия, които касаят общобългарски проблеми. Така неговата активност го изтласква на лидерски позиции в някои области на културно-националното ни развитие. Едно от съществените заслуги на читалището е издаването в продължение на няколко години на списание „Читалище” (1870-1875 г.), То се превръща в солиден стожер на общобългарския обществен и културно-просветен живот, в направляващ , координиращ орган за дейността на българските читалища по онова време и поставя на разискване пред българската общественост съществени въпроси за българския език, правопис и книжнина, около църковно-националното движение и изобщо за състоянието на църквата, стимулира отпечатването на български литературни творби, както и развитието на образователното дело, публикува статии и документи за българската история, биографии на бележити световни учени, общественици и т.н. Редактори и сътрудници на списанието са едни от най-авторитетните и популярни възрожденски книжовници и интелектуалци като Марко Балабанов, Лазар Йовчев (бъдещият екзарх Йосиф І), Тодор Икономов, Петко Славейков, Драган Цанков, Стефан Бобчев, Марин Дринов, Иван Богоров, Добри Войников, Кузман Шапкарев и много други.

Иван Вазов ще нарече българското читалище в Цариград „българско министерство на народното просвещение”.

Руско-турската война и последвалите събития стават естествена причина Читалището да прекрати своята дейност.