МИТРОПОЛИТ МЕТОДИ И СТАРОЗАГОРСКАТА МАЛА СВЕТА ГОРА
Мариана Минкова, Иванов Иван Танев
Малко известен факт е, че митрополит Методий Загорски се явява пръв изследовател и автор, който въвежда в науката термина Старозагорска мала света гора. В 1917 г. той отбелязва, че в планината северно от града, около върха – аязмо на св. Теодор Тирон се намират няколко малки могилки, всяка една наречена от местното население Манастирчето. Пред вид на традиционния местен празник Тодоровден, посветен изцяло на този аязмен връх, митрополит Методий предполага, че по време на Първото българско царство на този връх е съществувал манастир-лавра, посветен на св. Теодор Тирон. Митрополит Методий е приел, че посочените «могили-манастирчета» са останки от скитове (σκήτη) пред вид старата църковна традиция всяка лавра да бъде обграждана от по-малки манастири–скитове. На митрополит Методи са били известни както местната Старозагорска легенда, така и данните на униатския архимандрит Иван Ваклидов за покръстването на княз Борис I в старозагорското аязмо в деня на св. Теодор Тирон и построяването в тази връзка на множество манастири. На основата на горните данни, митрополит Методи допуска съществуването на средновековно манастирско селение до Стара Загора, към което той добавя и манастирите по известните Светиилийски и Манастирски възвишения намиращи се на около 50 км източно от Стара Загора.
Мащабът на това почти неизвестно на науката манастирско селение беше описан наскоро в отделна книга (Иванов И.Т. Минкова М. Боруйската мала света гора. Къде и кога се е покръстил княз Борис Михаил. Изд. Фабер. В. Търново. 2021). Археологическите останки, полевите изследвания на местните археолози и туристи, народната памет и местната топонимика свидетелстват за съществуването в миналото на не по-малко от 13 манастира в планинския район северно от старозагорското аязмо и допълнително 11 манастира в близост до града. В четири от случаите са разкрити основите на църкви с размери около 8 х 15 м. Може да се очаква, че това не са били единствените църкви с подобни големи размери в този църковен център. За сравнение на хълма Трапезица във Велико Търново са открити 19 църкви. От тях църква № 8, широка 14,5 м и дълга 20 м е най-големия храм в средновековна България. Следователно, известен брой от църквите около град Боруй са имали значителни размери в сравнение с църквите във Втората българска държава, а по брой на църквите си въведеният от митрополит Методи Загорски средновековен църковен център – Старозагорска (Боруйска) мала света гора, е втори по големина след Търновската света гора. Характеристиките на този църковен център се припокриват с характеристиките на другите известни на историците локални църковни центрове – Търновска, Сливенска, Софийска и Парорийска мала света гора. Старозагорското църковно поселение е разположено в кръстопътен район с няколко прохода, охранявани от шест средновековни крепости. Районът около манастирите е бил войнигарски, което обяснява местните култове към военния светец Теодор Тирон и неговия български двойник – св. Михаил Воѝн. Както при другите селения, последните манастири са били изоставени към средата на XVII век, а църковната утвар и книги на някои от тях пренесени в близките нововъзникнали църкви, например църквата „Света Богородица“ в близкото Ново село и от там в първите сгради на църквите „Св. Димитър Солунски“ и „Въведение Богородично“ в Стара Загора.
От всички манастири северно от Стара Загора, най-известен и най-добре изследван е манастирът в местността Боров (Баров) дол. В паметта на населението от Стара Загора и околните села този манастир се слави като място, където цар Борис I се е покръстил, където се е оттеглил като монах в края на управлението си и където е погребан. Тази старинна легенда е намерила отражение в местната топонимика – Царски път, Царска чешма, Баров (т.е., царски) дол. Съществуват данни, че в близост до този манастир се е намирала сграда с мозаечен под. На основата на тази легенда и по предложение на митрополит Методий Загорски съседното село Хамза бей е наречено Борилово, на името на цар Борис (Борил). Освен местната топонимика, съществуват и исторически данни в подкрепа на тази легенда.
При управлението на българският цар Петър (927-969) между България и Източната Римска империя (Византия) се установява продължителен мир. През лятото на 967 г. новият император Никифор Фока прекъсва мира и византийската армия завладява няколко погранични крепости включително и района на град Берое. През август 968 г. киевският княз Светослав нахлува от север и разгромява българската войска. При вестта за поражението цар Петър получава апоплектичен удар, приема монашески сан и се оттегля в манастир, в който по-късно почива.
Още в края на X-ти век за царя-светец е съставена литургична Служба, от чийто текст личи, че тя е трябвало да се изпълнява в манастира, на който царят дава „добър устав”, в който царят е бил замонашен и където след това вероятно са се съхранявали неговите мощи. Има различни хипотези за местоположението на този неизвестен манастир.
Практически единствената информация за местоположението на този манастир се съдържа в анонимния “Български апокрифен летопис” от ХІ-ХІІ в. В този паметник оттеглянето на цар Петър е описано със следната фраза „а Петър цар български праведни муж остави царство и бежа на запад в Рим и ту сконча житие свое”. Посоченото място (град, държава, област ?) Рим, където цар Петър се оттеглил и починал като монах не е обяснено в летописа.
На основата на това съобщение, наскоро Георги Николов изказа предположението, че цар Петър може да се е оттеглил в манастир в старата столица Плиска, която обаче е на север от столицата Преслав. По-долу се обосновава наша хипотеза, съгласно която цар Петър се е замонашил и починал в манастир, намиращ се в известната историко-географска област Ромàния, обхващаща Средногорието и северната част на Горнотракийската низина. Още през Първото българско царство този район става известен като Ромàния и това название става особено популярно по времето на Второто българско царство и се употребява и през Османската епоха. Това име отразява факта, че областта е била гранична между България и Източната Римска империя и често е била собственост на едната или другата държави. Названието Византия възниква като научно понятие едва през XVII в., а през средновековието официалното име на държавата е Рим, Римска империя. На основата на тези названия през османската епоха възникват понятията Румелия – балканските земи на Османската империя и рум-миллет (римски народ) – завареното население на тези земи. В тази връзка, авторът на Анонимния български летопис нарича византийския император Константин Багрянородни „римски цар”, а жителите на източнотракийския град Виза – „римски елини”.
Като вземем пред вид гореказаното можем да заключим, че посочената фраза в Анонимния български летопис много точно и достоверно описва историческата обстановка към този период. Петър е български цар (цар български), светец (праведни муж), който напуска престола и своето царство (остави царство). Пред вид на военната опастност идваща от Светослав, Петър избягал в западна посока (бежа на запад в Рим). Според нас съвсем точно е и посоченото от автора на летописа място, където се намира манастира, в който се оттегля и почива цар Петър. Мястото се намира на запад от Преслав и е наречено Рим, защото съвпада с посочената по-горе историко-географска област Ромàния и нейния най-известен център – района между днешните градове Стара и Нова Загора.
Изказаната хипотеза се подкрепя от местната старозагорска легенда за оттеглянето на цар Борис I в манастира в местността Боров дол до Стара Загора, т.е., във въпросната област Ромàния. Как да си обясним обаче разликата в имената на българските владетели, защото в Анонимния летопис се говори за цар Петър I, а в местната легенда – за неговия дядо, княз Борис I?
Посочената разлика в имената може да се дължи на изключително древния характер на легендата, която отразява събития от преди 1100 години. Поради безписмения характер на легендата е възможно народната памет да е заменила имената на двамата владетели, които и без това са близки сродници – дядо и внук. На второ място, възможно е народната памет за замонашването на цар Петър и неговата смърт в манастира в Боров дол да е повлияна от значително по-силната легенда за покръстването на княз Борис I в близкото старозагорско аязмо и от факта, че в края на живота си Борис I също се е оттеглил в манастир. Третото възможно обяснение може да дойде от тогавашната традиция българските владетели да носят по две имена, едно от които да съвпада с името на техните дядовци. Например, наследникът на цар Петър I, цар Роман-Симеон, втори син на цар Петър, е носел второ име Симеон, съвпадащо с името на неговия дядо – цар Симеон (893-927). Макар това да не е известно от историческите документи, но е напълно възможно самият цар Петър да е имал и второ име – Борис, съвпадащо с името на неговия дядо, княз Борис I Покръстител.
Предложената хипотеза намира подкрепа и в друго едно твърдение от посочената Анонимна българска хроника от XI–XII в. В частта, където се отбелязват наследниците на цар Испор (т.е. Аспарух), хрониката посочва на кое място е починал българския цар Борис: „Цар Испор царува на българска земя 172 години и след това го погубиха измаилтяните на Дунава. И след това прие българското царство синът на Испора царя — името му бе Изот (т.е., Тервел). И след смъртта на царя Изот пак прие българското царство син му Борис. И този цар покръсти цялата българска земя и създаде църкви по българската земя. На Овчо поле създаде бели църкви и отиде на Добрич и там завърши своя живот”. Неясният топоним „Добрич” може да се тълкува като „… до Берое”, т.е., цар Борис е отишъл до Берое и там починал. Причината за тази промяна може да бъде факта, че по време на създаването на хрониката и при нейните преписвания град Берое вече се е наричал Боруй и неясния за писача израз „… до Берое” вероятно е осмислен като „… Дò брùч”. В посочения цитат от Хрониката очевидно става смесване на биографични данни за двама български владетеля – княз Борис I, който покръства българския народ и неговия внук – цар Петър I, който почива на запад, далеч от неговата столица. Следователно, посоченият цитат може да се приеме като подкрепа на твърдението, че цар Петър, който както беше коментирано по-горе може да е имал и второ име Борис, е починал в място (манастир), намиращ се близо до град Берое.
В българската църковна традиция и литература и в апокрифната литература от периода XI–XIV в. името на цар Петър I се свързва с традициите на Римската държава и по-специално с името на римския папа св. Климент. Макар че не е известно в кой точно ден е починал цар Петър I, в месецословите и службите неговата памет се чества на 30 януари, когато е големия църковен празник посветен на пренасянето в Рим на мощите на св. Климент, папа Римски. Причините за това свързване остават неясни и са предмет на дискусия.
Според представената по-горе хипотеза, това свързване може да се дължи на възможността цар Петър да се е замонашил и починал в манастир, който по това време се е намирал на територията на Източната Римска империя. Тази възможност се съгласува с мнението на П. Стефенсон, че инициативата цар Петър да отстъпи престола на сина си Борис II, държан до това време като заложник в Константинопол и да отиде принудително в манастир е била на император Никифор Фока.
Друга подкрепа на изказаната хипотеза намираме в апокрифната творба „Данилово тълкувание”, където се твърди, че българските царски регалии – златна корона и багреница „лежат в Рим” и „са поставени в ковчег в църквата на Петър”. Това твърдение отразява известния факт, че владетелските регалии на цар Петър I са наследени от неговия син – Борис II и след това по време на триумфа на Иоан Цимисхий в 971 г. са тържествено върнати в Константинопол (т.е., в Римската империя, в Рим). Но „Данилово тълкувание” съобщава и нещо повече, че не само царските регалии, но и ковчегът и църквата на Петър (т.е., манастирът, в който е починал цар Петър) се намират в Рим, т.е., на римска (византийска) територия.
Хипотезата, че манастирът който в момента на замонашване и смъртта на царя се е намирал на римска територия до Берое може да обясни и странното свързване на паметта на царя с тази на римския папа св. Климент. Това свързване би било естествено, ако патрон и небесен покровител на манастира, където се е замонашил цар Петър е бил именно св. Климент Римски. Фактът, че цар Петър е „дал добър устав” на този манастир, т.е, преживе го е покровителствал и подпомагал материално и след това го е избрал като своя монашеска обител и последно жилище показва, че св. Климент може да бил и небесен покровител на самия цар и неговото семейство. Ние знаем например, че небесен покровител на цар Калоян е бил св. Михаил, началникът на небесното войнство.
От гореказаното следва, че местната старозагорска легенда и Анонимният български летопис от XI–XII в. взаимно се допълват и се подкрепят от тогавашните исторически обстоятелства. Двете свидетелства посочват възможността в един от манастирите на Боруйската мала света гора, намиращ се в областта Ромàния на границата между България и Византия, да се е замонашил и починал един от ранните български владетели, най-вероятно цар Петър I.
Литература:
Митрополит Методи Загорски. „История на Аязмото в град Стара Загора. Из едно писмо на блаженопочившия митрополит Методий Кусевич. Април 1917 г.„.
Александров Недю. История на залесяването и паркоустрояването на хълма “Аязмото” по почин на първия старозагорски митрополит Методий Кусев. Стара Загора, 1992.
Ваклидов Иван Дочев. Покръщението на княгиня Теодора – княз Цоловата дъщеря. Принос към Старозагорското Аязмо. Стара Загора. 1884.
Павлов П. Векът на цар Самуил. Изд. Изток-Запад. София. 2014
Чешмеджиев, Д. Култът към цар Петър I (927-965): манастирски или държавен? – В: Љубав према образовању и вера у Бога у православним манастирима. Зборник избраних радова. 5 Међународна Хиландарска конференција. Београд-Columbus/Ohio, 2006, т. 1, с. 245-258.
Тъпкова-Заимова, В., А. Милтенова, Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. София. 1996, 192-193
Stephenson, P. Byzantium’s Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans, 900–1204. Cambridge, 2004, 23–25, 48–51.
Д-р Мариана Минкова
