АРХИМАНДРИТ МАКАРИЙ – МЕЖДУ ДУХОВНИКА И РЕВОЛЮЦИОНЕРА
–––––––––––––––
Светското му име е Минко Иванов Мошеков. Роден е през 1831 г. в мах. Усойна на с. Колибето (дн. Ч. Осъм). Той постъпва в манастира като послушник и завършва килийното училище. Буен и любознателен, още тогава спечелва вниманието, обичта и уважението на братята монаси. В годините на революционен подем вече е в зряла възраст и с интерес следи съдбата на българските емигранти в Румъния, решенията на Букурещкия централен революционен комитет за освобождението на България.
През есента на 1871 г. Левски основава революционен комитет в Троян. Макарий е избран за подпредседател и активно се включва в революционната борба – често е в Троян, участва в събранията на съзаклятниците, събира пари за оръжие, барут и дрехи за всеобщото народно въстание. В една нощ на януари 1872 г. Левски основава в игуменарницата на манастира революционен комитет – единственият в поробена България монашески революционен комитет. Макарий с достойнство заема председателското място. Общото дело сближава двамата и от сега насетне Апостолът е чест гост на манастира.
След гибелта му тук продължават да намират сигурно убежище Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стефан Пешев, Тома Хитров, Петър Факиров. За кратко време Макарий купува оръжие за комитета, а в насрещната мах. Миленча прави скривалище за барут и оръжие, от което снабдява и другите комитети: Ловешкия, Севлиевския, Новоселския, та чак и този в Панагюрище.
По време на Априлското въстание и боевете при Ново село Макарий със 70 – 80 души въоръжени членове на комитета (монаси и миряни) отблъсква няколко нападения на башибозуци и черкези срещу манастира. Същата година, след разкриването на Троянския и на революционния комитет в манастира, Макарий е арестуван и откаран в Ловешкия, а после в Търновския затвор, където е подложен на жестоки изтезания. Захари Стоянов пише в своите „Записки…”: „В Търновския затвор беше игуменът на Троянския манастир хаджи Макарий – истински Христов служител. Като ме видя в такова окаяно положение, скъсан, бос и с изранени крака, даде ми своите калцуни за път, като ме благославяше да ме пази Спасителят, където и да ме водят…”
Макарий е осъден на смърт, но после – помилван. Връщайки се в манастира, продължава да работи за освобождението на България. По време на Руско-турската война взема дейно участие и е незаменим помощник на Троянския отряд на ген. Карцов. Още през лятото на 1877 г. хаджи Макарий се среща с организатора на българските доброволчески чети и ръководител на руското разузнаване Никола Г. Кабакчиев и дава своята помощ като издирва сведения за турските войски и укрепления. Архимандрит Макарий изгражда мрежа от 14 сътрудници, повечето манастирски хора, които постоянно кръстосват Балкана и проявяват изключителна находчивост при събирането на данните.
През есента тук са изпратени Сухомлинов и подполковник Сосновски от генералния щаб. Незаменим помощник в разузнавателните си действия те намират в лицето на Макарий, който ги съпровожда при движението из планината. Той не само показва пътищата, но и организира местни хора да охраняват северните склонове и да отбиват отчаяните башибозушки набези.
В края на 1877 г. руското командване решава да се премине Балкана от сформирания през август Ловешко-Севлиевски отряд, който е преименуван на Троянски и начело застава генерал Карцов.
Още с появата му в Троян в края на декември негов верен помощник става отец Макарий, който присъства на всички важни съвещания. Под негово ръководство манастирът набавя товарни коне, биволи и мулета и съставя керваните. Макарий организира женска хлебопекарна, която денонощно работи в манастира, както и ежедневното транспортиране на храна до войските. Често керваните са предвождани от самия игумен. Макарий поема изхранването и подпомага въоръжаването на четите на воеводите Цеко Петков и Георги Пулевски. Под личното му ръководство се организира и лазарет за ранени в светата обител.
За неуморните действия на игумена в своите спомени ген. Карцов пише: „Сутрин той изпращаше ешелони в планината, ръководеше разчистването на пътя при изкачването, вечер се явяваше при мен за указания, нощем се грижеше за приготовляването на хляб и вино, изпращаше всичко това в денкове за войските, а на разсъмване, яхнал балканското си конче, беше пак на прохода.”
Казашкият полковник Митрофан Греков с признателност си спомня: „Колко симпатичен и достоен човек! Ние сме му задължени много. На пустинните височини, разбира се, нищо не ще доставиш за каквито и да било пари, а той ни докара тук в манастирски чували хляб, печено и варено месо, вино и ракия. Не само аз от участниците в преминаването на Троянския проход ще го спомням с топла и сърдечна благодарност.”
След Освобождението на България архимандрит Макарий се посвещава изцяло на стопанската и строителна дейност в манастира, в резултат на което са построени голяма трапезария, жилищни помещения за поклонници, тепавица, дъскорезница.
През 1885 г. той свиква монашески събор и отпуска за младата българска армия „40 говеда, 40 овце и частно събрано от братята за Червени кръст 3 000 гр.”
С широка обща култура, по природа интелигентен човек и духовник, архимандрит Макарий, достойно изживял годините на своя живот, умира на 6 февруари 1906 година.
