Бележити българи, обучавани в лицея „ГАЛАТАСАРАЙ“ в Цариград.
От : Пловдивският изследователски център „Тракарт”.
Пдф : Орлин Събев.
Просветени на Изток с лъчите на Запада. Българската ученическа колония в Цариград (XIX–XX век
Лицеят „Галатасарай“ в Истанбул и училите там бележити българи:
Стефан Стамболов, Константин Величков, Тодор Каблешков, Михаил Савов, ген. Вълко Велчев, Стоян Михайловски, Антон Франгя, Никола Вълкович Чалъков, Симеон Радев, Георги Измирлиев и други.
Съвместният проект между изследователски център „Тракарт” – Пловдив и Университет „Галатасарай” – Истанбул е насочен към проучване и документиране на видни българи, учили в престижния султански лицей „Галатасарай” в периода 1872–1913 година.
Училището „Галатасарай“ е създадено през 1481 година по искане на султан Баязид II, с цел да повиши нивото на образование на възможно повече младежи, без значение от тяхната религия и произход. Това е най-старото средно училище в Турция и втората най-стара турска образователна институция след Истанбулския университет, създаден през 1453 г. Първото му наименование е Императорско училище на двореца в Галата или Ендерун (GalataSarayiEnderun-uHümayunu) Разположен е в квартал Галата на истанбулския район Бейоглу, на северния бряг на Златния Рог, в близост до средновековна генуезка крепост.
Училищната програма съответствала на френския модел на обучение, но вместо френски, латински и гръцки език се преподавали турски, арабски и персийски. Сред учителите имало турци, французи, българи, гърци, арменци.
Лицеят бил разделен на три секции, разполагал със собствена баня и болница. За учениците били осигурени столово хранене, униформи, тоалетни принадлежности, книги и учебни материали. Голяма част от учениците на „Галатасарай” стават известни държавници, преподаватели, дипломати, преводачи, писатели в държави, които са били част от Османската империя. Някои от тях са първите държавници в страните си – България, Сърбия и Гърция.
С провъзгласяването на Република Турция през 1923 г., името на училището е променено на „Galatasaray Lisesi“ (Lycée de Galatasaray). През 1992 г. с подкрепата на Франция е създаден и Галатасарайски Университет, който сега формира единен академичен комплекс с лицея.
Зад високата желязна черно-златна и пищно орнаментирана порта „живее” учебният корпус „Галатасарай” – най-старото учебно заведение в Турция и едно от най-престижните в страната.
Турският футболен гранд „Галатасарай“ е известен в цял свят, но малцина знаят, че българи стоят в основата на неговото създаване в самото начало на ХХ век. Сред първооснователите му са учениците във Френския лицей Благой Балъкчиев и Борис Николов.
„Все още името на Балъкчиев е знаме в Истанбул, за него там говорят с уважение и преклонение. От 11 футболисти в отбора на „Галатасарай“ десет са били българи“, разказва пловдивският художник Жорж Трак, който организира историческата изложба „Бележити българи, обучавани в лицея „Галатасарай“. Експозицията може да се види в културен център „Тракарт“.
Капитан на тима е бил Сава Киров, другите са: вратарят Христо Македонски, Георги Божков, Кирил Дупков, Илия Ковачев, Димитър Стефанов, Александър Фурнаджиев, Пейко Пеев, Павел Вълчев, Нестор Несторов, Христо Николов и Апостол Апостолов.
През лятото на 1909 г. в София за ваканцията си идват студентите от лицея в Галатасарай и провеждат първите мачове в местността Пустината (днес стадион „Българска армия“). Пренасят на родна земя клуба, създаден предишната година в Турция, и за капитан е избран Сава Киров. В негова чест кръщават българския тим „Савата“.
Сред ярките държавници, учили в лицея, е Константин Величков. Политик, писател и художник, той е един от инициаторите за създаването на Държавното рисувално училище в София. Роден е в Пазарджик, в занаятчийско семейство.
Получава образованието си в класното училище в родния си град и във Френския лицей в Галатасарай в Цариград (1868-1874). След това е учител по български и френски език, история и география в Пазарджик. От 1879 до 1885 г. е народен представител в Областното събрание на Източна Румелия. Две години по-късно заминава за Флоренция, където учи живопис.
Величков заема редица престижни министерски и дипломатически длъжности в управлението на новата българска държава. Занимава се активно с преводаческа дейност. Автор е на драми, сонети, белетристика. Наред с всичко това той оставя живописно наследство от портрети, жанрови сцени и пейзажи
Много интересно!