През 1924 г. в Габрово се заселва едно полуграмотно селянче от колиби Дълбоки Томчевци, Тревненско. Отначало с едно магаре, а после с една каручка изкупува вълнени отпадъци от околните села и ги препродава – , постепенно увеличавайки средствата и възможностите си.
Казвал се е Христо Райков. Христо започва да доставя все по-големи количества вълна на габровски и сливенски текстилни фабрики.
Освен с вълна, започва успешен бизнес с парцали – разработва ефикасна система за бързо събиране и изкупуване. Изучава сам тайните на това как да се преработват вълнени отпадъци, за да се получи чиста възобновяема вълна.
През следващата 1925 година Христо Райков научава, че в Турция реформаторът Кемал Ататюрк е забранил носенето на фесове. Той веднага заминава за Турция, създава огромна мрежа от изкупвачи, склададжии и превозвачи за изкупуване на безценица на вълнените фесове. Вагони с милиони турски фесове потеглят към фабриките в Габрово, Сливен и София за преработка и получаване на качествена вълна.
. Натрупал известен капитал, амбициозният предприемач насочва интересите си към закупуване на фабрика, с която да затвори цикъла на доставка и преработка на вълната до краен продукт. Подходяща се оказва слаборазвитата и работеща за чужда сметка фабрика на АД „Аспарух“ в кв. Хаджицонев мост, Габровско. Той изкупува от отчаяните акционери 965 акции (от 1500 възможни). От 1 април 1928 г. уставът на дружеството е изменен и то приема името АД „Христо Райков“ – Габрово.
Райков бързо разширява фабриката, увеличава многократно задвижващите мощности, строи жилища за работниците. Стреми се по богатство и предприемчивост да надмине своя кумир –индустриалеца Пенчо Семов.
За Христо Райков е характерно, че сам ръководи всичко. Доверява се на ограничен кръг от хора –предимно негови роднини. Някои от съвременниците му го определят като „…Селяндур без никакво образование. Готов е да се скара с всеки, псува всички наред….Ходи небръснат, мръсен, без връзка, само по сако….Цялото му счетоводство е едно малко тефтерче, което само той си знае. Без никаква култура и възпитание…. Единственото му отличително нещо, че е колкото е прост, толкова и гениален в работата си….“
И този „селяндур без никакво образование“ става собственик на 4 фабрики за преработка на памучни и вълнени отпадъци, става основен доставчик на платове за Министерството на войната, Главна дирекция на трудовата повинност, Министерство на земеделието и други държавни институции – полицията, БДЖ, затворите, болници и др
Прави между 6 и 8 милиона печалба на месец но е недоволен….
Хр. Райков достига над 1 000 000 м. произведен плат, с което надминава най-големия си конкурент –Пенчо Семов. Неговата фабрика е недостижима по обем на производството, ръст на развитие и конкурентоспособност. Нищо, че я наричат „Парцалената фабрика“…..
През 40-те години на ХХ в. Христо Райков се смята за най-успешния индустриалец в Габрово и един от най-богатите хора в България. Той извървява пътя към богатството в продължение само на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ – от дребен търговец, до притежател на фабрики в Габрово, Сливен и София.
Индустриалецът в трикотажния бранш Пантю Пантев го оценява като „истински трудолюбив, пестелив, голям индустриален гений…”
Проявява изключителни грижи за работниците си, прави им щедри подаръци; тези, които строят къщи в днешния квартал Хаджицонев мост им дава изгодни заеми, които те никога не връщат….
При подготовка на финансовите документи свързани с национализацията през 1947 г. неговото богатство се оценява за фантастичните по това време –над ЕДИН МИЛИАРД лева!
Във фабрикат му в Габрово „Аспарух“ през 1947 г. има нещо нечувано за следвоенното производство в България – около 1000 тона суровини готови за преработка…..
След 1947 г. първоначално е изпратен в трудовия лагер Куциан –мина „Бобов дол”, Пернишко. След това прекарва няколко години в лагера Белене.
Оттам Христо Райков се връща без дом, с разпръснато семейство, най-близките му хора са изселени на различни места. Умира през 1967 г.
И днес изоставените корпуси на неговата фабрика могат да се видят в кв. Хаджицонев мост – отломка от старата слава на индустриално Габрово……
На снимките:
-Сн. 1 Христо Райков като изкупвач на вълнени отпадъци на първия мострен панаир в Горна Оряховица през 1925 г.
-Сн. 2 Фабрика „Аспарух“ в началото на 20-те години на 20 век.
-Сн. 3 Фабрика „Аспарух“ в края на 30-те години на 20 век. В ляво се вижда семейната къща на Христо Райков, в която той живее с четирите си деца и същевременно е използвана и за административна сграда.
-Сн. 4 Христо Райков през 30-те години на 20 век
-Сн. 5 до Сн. 9 –Руините на фабрика „Аспарух“ днес….
