„ЗА ОНИЯ, КОИТО ЗАПАЗИХА ДУХА СИ”
(Към деня на бесарабските българи)
Иван ДУМИНИКА, доктор на историческите науки,
Председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова
„За ония, които запазиха духа си”– това е заглавието на статията на Димитър Тодоров – главния секретар на Всебългарския съюз „Отец Паисий”, публикувана през ноември 1938 година във вестника „Българска Бесарабия”. Статията е забележителна преди всичко с това, че за първи път се предлага да се чества веднъж в годината, на 29 октомври, „голям празник на българския дух”. Така именно Димитър Тодоров, бивш учител и училищен инспектор, е инициатор на този толкова важен празник за бесарабските българи.
Идеята на Д. Тодоров е вдъхновена от двойния юбилей, отбелязан през 1938 г. в София и свързан със 100-годишнината от освещаването на събора „Преображение Господне” (станало на 29 октомври 1838 г.) и 80-годишнината от откриването на гимназията в Болград (10 юни 1858). Припомням, че Бесарабия през междувоенния период е част от Румънското кралство, затова „Съюзът на бесарабските българи в България” е инициатор на честванията. Според източници по повод годишнините – на 6 ноември 1938 г. са отслужени панихида и молебен в катедралния храм „Св. Неделя”, в който участваха бесарабци, живеещи в столицата на България.
Няколко дни по-късно, на 28 ноември същата година, излиза единственият брой на вестник „Българска Бесарабия”, който, както се спомена по-горе, е посветен на годишнините на Болградския събор и гимназията. Вестникът, или както го наричали редакциите „възпоминателен лист”, е от 12 страници и включва 23 статии, които засягат различни аспекти от миналото и настоящето на бесарабските българи. Освен това на страниците на вестника под рубрика „Заслужили за родината си бесарабски българи” са поместени портрети на тринадесет бесарабци, допринесли за освобождението и изграждането на нова България (министър-председателите Александър Малинов и Димитър Греков, политикът Йов Титоров, военните дейци – генерали Георги Тодоров, Иван Колев, Данаил Николаев, Георги Агура, майор Олимпий Панов, медицинският учен проф. Богомил Берон, историкът Владимир Дякович, адвокатът Порфирий Стаматов, културните дейци: хоров диригент Николай Ив. Николаев и народната певица Елена Янкова). Редактор и идеен инициатор на издаването на вестника е Александър Вл. Дякович, който е бил секретар на „Съюза на бесарабските българи в България”.
Както виждаме, „Съюзът на бесарабските българи в България” е основната организация, която събира около себе си бесарабците и успява да инициира редица културни и обществени мероприятия, посветени на техните съплеменници в Буджака.
Заслужава да се отбележи, че „Съюзът на бесарабските българи в България” е основан през 1918 г. Сред неговите основатели са такива български дейци от бесарабски произход като: служителят на Министерството на правосъдието Димитър Николаев (роден в Болград), историкът и ботаник Владимир Дякович (Болград), езиковедът и литературен историк Александър Теодоров-Балан (Кубей), полковникът Кирил Радионов (Болград), полковникът Александър Славов (Ташбунар), дипломатът Георгий Калинков, служителят на финансовото министерство Стефан Попов (и двамата са от Твърдица), учителят Иван Радославов (Болград), чиновникът на правосъдието Димитър Калозов (Болград), мировият съдия Димитър Кралимарков (Болград), главният военен лекар Димитър Киранов (Чумлекьой) и др. Според „Устава” главната задача на „Съюза на бесарабските българи в България” е „да поддържа просветно-културно и църковно единство на бесарабските българи с целокупния български народ”.
Трябва да се отбележи, че през целия период на своето съществуване (1918–1949 г.) „Съюзът на бесарабските българи в България” изпълнява с чест своите задачи. Именно членовете на тази организация изпращат „Мемоар” до българското правителство, подписан на 14 март 1918 г., в който във връзка със сключването на предварителен мирен договор между България и Румъния, се посочва необходимостта „да се уговорят и гарантират права и свободи на българите и гагаузите в Бесарабия”. Този документ е забележителен и с това, че характеризира важната роля на бесарабските българи в общобългарското движение за национално възраждане, както и в духовното и политическо освобождение на България. Съставителите на документа основателно подчертават, че бесарабските българи винаги са имали национално самосъзнание.
И занапред „Съюзът на бесарабските българи в България” продължава активно да развива дейността си в защита на правата и свободите на своите съплеменници в Буджака. Освен това, като част от тази организация, сформирана е Научна комисия (включваща проф. Александър Теодоров-Балан, проф. Стефан Баламезов и проф. Константин Иванов), която се занимавала със събирателска, изследователска и издателска дейност с цел открояване и популяризиране историческото минало на бесарабските българи.
Остава да се надяваме, че днес и в България всички ще си спомнят за приноса на бесарабските българи в историята на българския народ като цяло. В същото време самите бесарабски българи, които днес живеят в рамките на две независими държави (Република Молдова и Украйна), също трябва да се стремят да помнят делата на своите предци от миналите години, но и да се стремят с техния пример да повтарят подвига им в полза на своя български народ и историческата прародина – България.
Снимка. Делегация на Тараклийски район пред събора „Преображение Господне” в гр. Болград (19 август 2021 г.).
