КОЯ Е ТОДОРА БАКЪРДЖИЕВА ? КАМЕН КАРАЯНЕВ

.Тодора Бакърджиева пренася сабята на Левски и изпраща Ботев до „Радецки“

„Казанлъшката Фея“ Тодорка Бакърджиева е сестра на Пенка, майката на Радка.

Една героична българка Тодора Вълчо Меразчиева е родена в Казанлък през 1850 година в семейството на родолюбиви българи, преследвани жестоко от турската власт. Заедно с родителите си шестнадесетгодишната Тодорка е принудена да напусне България и се пресели в Букурещ.

Отрано Тодорка се включва в борбата за свобода на родината, като става таен куриер на Централния революционен комитет. С младежки жар и самоотверженост тя изпълнява възлаганите тежки за възрастта й задачи. Предрешена като кадъна или румънска селянка, тъй като е владеела турски и румънски език перфектно, тя е преминавала през Дунав в България, за да пренася оръжие, вестници, писма и друга литература. Всичко това тя крие в модните тогава «самарчета», поставени на кръста под роклята или в извънредно дългите си коси, откъдето носи и името си «Тодора, Дългата коса». Под този прякор е посочена в книгата на Стоян Заимов «Миналото».

От името на Централния революционен комитет е била изпратена да разузнае как е станало залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче, при което пътуване е посетила и Копривщица, за да предаде важно писмо на Каблешков.

С голямо хладнокръвие и мъжество тя устройва срещата, последното свиждане на Ботев с майка му. По негова поръка тя отива в Калофер, откъдето двете жени, облечени в турски дрехи, с бричка тръгнали през Балкана за Русчук. На всички срещнати и спиращи ги турски постове Тодорка казвала, че води болна жена при хекимин. Така достигат до дома на баба Тонка, където ги чакал Ботев, преминал през нощта през Дунав. По-късно по същия начин тя е върнала баба Иванка отново в Калофер. Съпроводена от верни хора от местните тайни комитети, тя се завърнала успешно в Гюргево.

Поетичният Каравелов я нарича „Казанлъшката фея“, а Христо Ботев с вдъхновение рецитира за първи път пред нея новите си творби. „Тодоро, виж какво съм написал“ – често така се обръщал той към нежната българка, която има честта първа да чуе: „жив е той, жив е“ –

Някак съвсем естествено, намирайки се в такава среда, Тодора става куриер на БРЦК и периодично започва да минава Дунава, пренасяйки вестници, книги и писма – най-често „адресирани“ до Тодор Каблешков. Безстрашната казанлъчанка била много елегантна жена и по принцип не будела подозрения у турските заптиета. А всъщност под широкия си кринолин (вид женска пола, опъната на обръч, много характерна за модата на ХІХ в., б. а.) тя редовно криела оръжие. Така пренесла до България и сабята на Левски. Слизайки по моста от кораба, тя обаче се закачила в нещо и издрънчала, което накарало стоящия наблизо турчин да се обърне мнително към дамата, но виждайки невъзмутимото й лице и богатото й облекло, изобщо не се усъмнил в нея.

В пренасянето на оръжие и нелегална литература от Гюргево до Русе, където Казанлъшката фея (наричана понякога и „Балканската фея“) винаги отсядала в дома на баба Тонка, често се включвала и майката на Тодора – баба Станка. Както отбелязва Чудомир в брой 38 на в. „Казанлъшка искра“ от 3 юли 1965 г.,

„За да не тревожи съпругата си Венета, майка си и братята си, Ботев укривал какво му предстои. На 13 май той се простил с 40-дневната си дъщеричка Иванка. Но на Венета й направило впечатление, че няколко пъти се връщал при детето“.

Имало обаче един човек, който бил напълно в течение с това му намерение. И това била Тодора Бакърджиева. Именно тя единствена изпраща войводата и четниците му до пристанището, откъдето те се качват на „Радецки“, закичвайки всеки един от бунтовниците с по едно скромно цвете. Качвайки се на парахода, Ботев се обръща към нея и я помолил щом корабът тръгне, да отиде и съобщи на жена му закъде в действителност е заминал той.

Както знаем, войводата оставя костите си в Балкана, но неговата доверена приятелка доживява Освобождението и вижда България свободна. Тогава заедно със съпруга си и невръстния им малък син Светослав се завръщат в родината си и се заселват във Варна. С тях идва й баща й. Точно на Никулден една гемия се обръща до пристанището и възрастният вече някогашен чорбаджия се втурва да помага на пострадалите при инцидента. Следствие на газенето във водата, се разболява от пневмония и малко по-късно умира.

Синът и Светослав расте като много буйно момче и често правел бели и извършвал неразумни постъпки. Един ден за това разбрал братът на Ботев – Кирил Ботев, който по това време бил началник на Военното училище в София. Той взел младежа като кадет в него и след като го завършил, Светослав заминал да учи право в Брюксел.

Нейният син Светослав Бакърджиев вече се е утвърдил като един от най-добрите царски офицери. По това време те са били избирани с потекло от видни възрожденски фамилии и буквално са минавали за представители на българската аристокрация, каквато по принцип сме нямали. Бакърджиев често давал дежурства в двореца и бил канен на приеми в него. Той спечелва доверието и уважението на цар Фердинанд, който праща князете Борис и Кирил да се обучават във военното дело именно в полка, чийто командир е синът на Тодора.

Възпитаникът на генерал Кирил Ботев взима участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Той е носител на всички възможни ордени за храброст. Неговата дъщеря Донка Велева разказва интересна случка от преживяванията му на бойното поле. По време на един от преходите някъде из Одринско полкът му попада в едно село, където намират църквата осквернена. Бакърджиев нарежда на войниците си да я почистят, след което полковият свещеник прочита молитва и всички заедно изпяват „Отче наш”. Любопитното в случая е, че в оставащите 3-4 месеца до края на войната от неговия полк няма нито един убит или ранен в сраженията, в които подразделението взима участие!

Тодора Бакърджиева е първата българка, която изпълнява женска роля в театъра, където дотогава играели само мъже

Преди освобождението – в разгара на подготовката за въстанието на българския народ срещу османския поробител, духът на хъшовете в Румъния е поддържан с организирането на театрални представления на различни постановки с патриотична тематика. От 1873 г. до лятото на 1875 г. директор на българското училище в Гюргево е основоположникът на българския театър, пръв български режисьор и автор на множество театрални пиеси Добри Войников. На гюргевска сцена той поставя „Десислава”, в която женските роли са поверени на Тодора Бакърджиева и дъщерята на баба Тонка – Петрана Обретенова.

Войников за първи път в историята на българския театър привлича жени актриси. Дотогава женските образи са пресъздавани само от мъже, преоблечени като дами. Смятало се за „неморално” в театъра да се вихрят представителки на нежния пол, още повече пък омъжени. И може да се каже, че Тодора Бакърджиева е първата, която играе главна женска роля на българска сцена по време на театрално представление на пиесата „Райна княгиня”, която е поставена на сцената в Русе някъде между 1872-ра и 1974 г.

„Войников не дава нито едно представление без нейно участие. Браилчани, галатчани, букурещчани и в Русе знаят я като замечателен актьорски талант, защото Войников, в който град на Влашко и Българско даваше представление, канеше казанлъшката фея да взема участие. Колко сърца са замирали, когато Тодорка е излазяла на сцената и изобразявала някоя патриотка героиня! Тя като актриса изобразява любовните и патриотични героини” – отбелязва във ІІ том на „Миналото” Стоян Заимов.

Смелата българка остава любимка на публиката и след завръщането си в родината, когато България е вече освободена от турското робство. Тя се включва в трупата на театър „Основа”, ръководена от казанлъчанина Антон Попов. По-късно – през 1888 г., той купува заедно с Васил Кирков парцел в София, където бива построена дървена барака, в която се дават представленията. На това място днес се намира Народният театър. Тодора играе и в „Столичната драматична трупа” и в „Сълза и смях”. През януари 1904 г. народната драматическа трупа „Сълза и смях“ негласно се преименува на „Български народен театър“, като така се оформя екипът, поставил основите на Народния театър, който преминава почти изцяло на държавна издръжка под прякото ръководство на Министерството на народното просвещение.

Още докато е в театър „Основа”, в Тодора се влюбва големият български актьор Васил Кирков. Тя вече е останала вдовица и се предава на настоятелното му ухажване, съгласявайки се да му стане жена. При един гастрол на трупата във Варна на 14 септември 1891 г. те биват венчани в дома на прочутия Капитан Петко войвода, заедно със сватбата на нейната племенница Екатерина, която пък казва „да” на актьора Георги Златарев.

Като офицер синът на Тодора от първият и брак е добре заплатен. В същото време почти няма къде да си харчи парите, тъй като за царските офицери се приготвяла храна от двореца, давали са им дрехи и т. н. Така че той успява да спести достатъчно средства и да построи прекрасен дом за семейството си. Къщата се намира на днешния булевард „Евлоги Георгиев”, между улиците „Граф Игнатиев” и „Ген. Паренсов”. Проектира я един от най-големите български архитекти – Лазар Парашкеванов. Негово дело са и сградите на Софийската опера, стадион „Герена”, както и първите жилищни кооперации в София, строени през 20-ге години на миналия век.

В тази къща прекарва остатъка от живота си .Тодора Бакърджиева склопя завинаги очи на 8 март 1934 г. На надгробната й плоча в Централните софийски гробища пише: „Съратница на Ботев и Левски, ти умря щастлива, че видя България свободна”

Поклон

Държавна Агенция Архиви, Чудомир, вестник Десант и личен архив