От началото на войната имам малко публикации , защото това все пак е война . Има неща , за които разбираш между редовете или четеш от другаде . Тази война постави вододел – или си на едната страна или на другата . В такива случаи не можеш да останеш по средата . Трагичният пример с Мюнхен през 30 – години на миналия век е повече от показателен .
За героят на настоящата публикация започнах с първоначално инфо за него и типично по български започнаха и двата вида коментари . Има странен вид на пръв поглед , но има нещо , което мнозинството нямат – кураж да отиде там където се стреля и да изпълни това , за което е отишъл . През тези 230 – дни видях много фейсбук – герои , които се пъчат и показват мускули в нет – пространството . Видях и много безгръбначни политици , които се опитваха да използуват страховете на обикновенните хора , за да прибавят някой процент към подкрепата за тях . А истината е една – там на изток се води жестока война , в която се води не война между две държави , а война между два избора – да бъдеш с цивилизацията или да останеш в едно блато , от което се измъкнахме преди 30 години
На много не им харесва това , което е сега , но за него имаме и ние вина , защото вярваме на хора , които лъжат и ни манипулират . Войната в Украина е теста , от който се видя кой какъв е и разруши много митове за този или онзи .
Не е важно как и по какъв начин Иван е попаднал в Украина , по- важното е че е бил там именно в първите месеци , когато всичко е било хаос и все още никой не предполагаше какво ни очаква .Прави се оказаха и анализатори и украинските ми приятели ,които добавих към листата си , че в Донбас украинската армия е била пробита отвсякъде и това е довело до поражението . Тогава се удивявах на увереността им , че сега руснаците ще си счупят зъбите . Иван потвърди това , което предполагах . В първите месеци на войната – консервираното оръжие , старото оръжие , наличието все още тук и там на проруски настроени офицери в армията , малочислеността и старите методи за водене на война , както в руската армия са причина за първоначалните руски успехи .Както ми разказа и Иван имало е муниции , които не са ставали за нищо , имало е оръжие , което е ставало само за желязо . Единствените , които са били на висота в украинската армия в първите месеци на войната са били Националната гвардия и специалните части . Може би и това е помогнало руснаците да не успеят да установят контрол над Гостомел , защото именно такива части са го защитавали и с малко сили са успели да ги отблъснат . От разказът на Иван разбрах , защо Украина е искала въоражена помощ – руснаците са успели да унищожат част от военната инфраструктура и това е създало проблемите , които имаше украинската армия в първите месеци и позволи на агресора да има тотално превъзходтство във всичко.
Агресорът само едно не е предвидил . Посрещането , което му се устрои в Украина . Може би някой е очаквал парад на Крешчатик , но имаше такъв и то на унищожена руска техника . Това , което и Иван потвърди е небивалата ярост с , която украинците са се биели тогава , бият се и сега , защото те знаят за какво го правят и за какво умират . Каквито и проблеми да има Украина , те са нейни и никой няма право да се меси в нейните вътрешни дела . От тази гледна точка с тази агресия Русия постави точка на една 8 – годишна война , която изглежда може да завърши с украински парад на Червения площад . Тази ярост с която се бият украинците поражда и онова презрение към смъртта , която демонстрират . Да учудвам се и аз на веселите клипове , които ми попадат на играещи войници . Те знаят , че могат след минути да умрат , но знаят , че ще умрат с усмивка . Това е разковничето на украинския успех и това не може да се разбере от мнозинството промити мозъци в България . Именно това понякога ме кара да се срамувам , че съм българин , защото е невероятно заслепението , което е обхванало част от българското общество. Както Иван , така и аз сме впечатлени от духа и порядките в украинската армия . От онази сплотеност около ръководтсвото на страната и единението в украинското общество . На този фон просто е смешен плачът за нашата диаспора там . Те са граждани на тази страна и с това изпълняват своя граждански дълг , както ние ако се случи тук това .И на мен и на Иван е направило впечатление готовността на голяма част от местните да отидат в армията , за разлика от руснаците . Да тук ще поставим отново раздела между тях и дезертьорите . Нека не ги съдим , с това което са направили те сами осъждат себе си .Нека погледнем нещата от тази страна , че и украинското общество с тази война се изчисти напълно от гнилото в него . Ето това е причината за обратът във войната – не само западните доставки за Украина . Когато това оръжие попадне в ръцете на войник , който знае за какво се бие , то се превръща в оръжие на победата
Това са някой неща , които Иван ми сподели и аз включих в публикацията за неговите преживявания там . Може би сте очаквали пикантни неща . Не войната е твърде сериозно нещо , за да бъде представена , като някаква игра пред лаптоп или на телефон . Там реално се стреля и може да бъдеш убит. Войната е грозно нещо и дано скоро приключи , но това зависи от много неща . Украина ще победи , защото правото е на нейна страна
