ОТЕЦ СТАМАТ ТАНЧЕВ- ИЛИЯ ПЕТРОВ

Отец Стамат Танчев, /калеко на дядо ми Илия Димитров Петров/ убит от гръцки православни терористи – 13.10.1904г.
Отец Стамат Георгиев Танчев е български духовник, деец на българското възраждане в Македония, активен участник в борбата за независима църква и революционер, член на Централния комитет на ВМОРО.
Стамат Танчев е роден в солунското село Бугариево, Егейска Македония, днес Неа Месимврия в Гърция. Става свещеник при българската църква “Свети Димитър“ в Солун и е избран за председател на бъл­гарската община в града. Още от 1894 г. е член на ВМОРО, посветен от Дамян Груев.
Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише: “В тия два хана-хотели, които бяха един до друг постоянно се навъртаха Васил Панчев, поп Стамат Танчев, Атанас Мурджев и Григор Иванов Тотев. Тия четиримата бяха най-доверените помощници на Даме Груев. Чрез тях се уреждаха тайните срещи на Даме Груев с лица идващи от провинцията по организационни работи; на тях се възлагаха работи от сериозен характер, те бяха в постоянен конкакт с всички терористи и чрез тях се изпращаше и получаваше тайната поща от провинцията.“
През 1901 г. по време на Солунската афера отец Стамат Танчев е арестуван и изпратен на заточение в Подрум кале, Мала Азия. Освободен е при общата амнистия през август 1902 г. Завръща се в Солун и отново се включва революци­онното движение. През април 1903 г. след Солунските атентати пак е хвърлен в затвора, изтезаван и осъден доживот, но скоро след това отново е освободен.
На 13.10.1904г. отец Стамат Танчев е убит пред вратата на къщата си в Солун от гръцки терористи. Основен организатор на убийството му е Александрос Айвалиотис – малоазийски грък.
Стамат Танчев е брат на учителя Божин Танчев и баща на дейците на ВМОРО Димитър Попстаматов и Петра Попстаматова. Третият му син Михаил Попстаматов е запасен офицер, деец на ВМРО в Солунско след 1920 г.
Христо Силянов пише за него: “попъ Стаматъ Танчевъ, снаженъ и строенъ, съ смолиста коса и брада, внушаваше респектъ съ своята строга фигура. Съ брата си Божинъ и съ сина си Димитъръ, той съставяше едно отъ известнитѣ комитски семейства въ Солунъ… Попъ Стаматъ отъ рано позна затвора и заточението и умрѣ като мѫченик’