Андреа е родена през 1920 г. в с. Зерново, Драмско. По професия е стопанин, завършил четиригодишно училище в селото, женен, баща на три деца, участвал във войната 1940-1941 г. Пленен е от германците в Крит през 1941 г. През 1942 г. се завръща от плен в дома си. През есента на 1942 г. е мобилизиран от българите, където служи до 1944 г. През септемврийския преврат 1944 в България той е на комунистическата страна. Тогава на база споразумение между КПГ и БКП, той и други като него, които са от Егейска Македония се завърнаха по домовете си. С ликвидацията на Андон Чауш от ЕЛАС през есента на 1944 година се активира Народноосвободителното движение. На 16 април 1945 г. принуден от монархофашистите, той бяга в България. През май 1945 г. с много други македонци идва в Македония. През февруари 1948 година доброволно влиза в 8-ма дивизия на ДАГ. През юли 1949 г. е ранен в боевете и прехвърлен в Албания за лечение. След лечението, продължило три месеца, той е преместен в лагера на ДАГ – „Сук“. След като докараха в лагера заедно с други македонци, зададоха въпроса защо няма македонско училище, когато в лагера имало много македонци. Ръководството на КПГ отговори, че е направено по политически причини. С капитулацията на ДАГ бойците си зададоха въпроса какво ще се случи с тях и семействата им. Този въпрос особено напряга онези бойци, чиито семейства са били базирани в Югославия. Това, както и неправилното отношение към македонците, ги принуди да търсят различни начини за връщане в Югославия. Това пожелание обедини бойците: Андреа Гърцилов от с. Зерново – Драмско, Томе Калйов от с. Нестрам – Костурско, Петър Драманджиев от с. Юрново – Драмско, Атанас Кутрев от с. Вълково – Дамско, Иван Косев от Костурско и др. Обмениха мисли за атаките срещу Югославия. Всеки имаше едно мнение, че всичко е лъжа и клевета. И всички се съгласиха да бягат нелегално в Югославия. Но гръцката охрана в лагера успява да ги открие и през август 1949 г. са арестувани. Органите за сигурност така наречените „И. „Т. О. „(Лагерна служба) използва най-варварските методи срещу тях. Помолиха ги да кажат кои други македонци възнамеряват да избягат в Югославия. След 20 дни изтезания заловените са предадени на албанската охрана с акт на агенти на югославската разузнавателна служба. Затворниците са задържани в градче, който се намирало между Дуръс и Елбасан. Албанските органи за сигурност Sigurimi са надминали дори повече гръцките си колеги в изтезаването на македонците. Арестуваните са помолени да разкажат какви задачи са получили от югославската разузнавателна служба, кой офицер от ОЗНА ги е изпратил в ДАГ, кого познавали в Югославия и др. , понеже нищо не са получили от това, бойците ги вързали и ги слагали в тъмни килии поотделно, без вода и хляб. Разследването продължи над месец. След това са отведени и затворени в обикновен затвор. Затворът, в който са били затворени, не е построен за такова намерение и затова не е бил сигурен за бягство. Разследващите албански органи за сигурност очевидно са убедени, че обвинението срещу македонските затворници не е вярно Затова ги заключиха всички заедно в класна стая, която не била застрахована за бягство. Измъчваните затворени бойци решили, че нищо по-лошо няма да им се случи, когато отворят вратата и бягат. „Решено готово“ Чапата Вангел от село Манджак – Костурско, Турунжов от село Патели – Леринско, Андреа Гърцилов от село Зерново – Драмско, направили ключ, който отворили вратата и заминали да бяга в Югославия. Бягството бързо бе открито. Силна полиция и военни части тръгнаха да ги преследват. В планините над Елбасан са заловени бежанците. Няма нужда да се пише за последвалите изтезания. Това далеч надвишава времето, когато бяха арестувани за първи път. Отговорът на пленените бил: “ Бягаме, защото не ни занимавате и защото семействата ни били в Югославия. „Те бяха под разследване в продължение на повече от месец. След това са затворени в централния затвор, където лежат до 10 юни 1951 г.
На 10 юни 1951 г. те са изправени пред съд. Освен обвинението, те са третирани за шпионаж срещу ДАГ в полза на Югославия и бягство от покаяние. На въпроса на съдията защо искат да бягат в Югославия, обвиняемите отговориха, защото са македонци и защото Македония е свободна. Съдията се разбунтува при този отговор каза, че не са македонци, а гърци, и че Вардарска Македония не е свободна, а поробена от фашиста Тито. Освен това той заяви, че те могат да бъдат репатрирани само в Гърция, а не в Югославия. Съдът осъди обвиняемите бойци: Чапата Вангел и Турунжов на пет години затвор, Андреа Гърчилов на четири години затвор; някои на две години затвор, а другите на свобода. След това осъдените са затворени в лагер номер едно „Лушни“. Тук работеха като роби. През 1956 година те са сменили няколко лагера. През 1956 г., след нормализирането на отношенията между Югославия и източните страни, на затворниците е дадена малко свобода. Използваха го, за да напишат писмо до югославското посолство с молба да бъде репатрирани. Посолството им отговори след няколко дни и поиска и две снимки. Поради това те отново бяха поставени под строг контрол в лагера. В края на 1956 г. всички войници от гръцката монархистка армия са репатрирани в Гърция. В лагера останаха само македонците. През 1958 отново пишат писмо до посолството. На 17 май 1958 г. 19 македонци мъченици преминават албанската граница и идват в Югославия.
Това са някои моменти от трагедиите на тези хора.
МАТЕРИАЛИ ЗА СЕЛО ЗеРНОВО
