Градска легенда или исторически факт: Можеше ли старозагорският парк „Аязмото“ да изглежда по друг начин?
Преди няколко години попаднахме на любопитна информация, свързана с парка „Аязмото“. През 1904 г. в Стара Загора идва от Търново Георги Петков. Среща се с тогавашния кмет на града Пенчо Славов и му представя проект за изграждане на парк „Аязмото“. Проектът на търновлията се различава от действията и намеренията на Митрополит Методий, който от няколко години работи по парка. Кметът разглежда проекта, подкрепя Георги Петков, но не смее да се обърне срещу старозагорския Митрополит. Споделя, че дядо Методий анатемосва всеки, който му се противопостави, особено по въпроса за Аязмото. Оценявайки безполезността от последващи действия, търновлията оставя в Общината своя проект и напуска Стара Загора. След изминалите години и няколкото пожара в общинските архиви този проект не е намерен. Засега! Но кой е Георги Петков и защо се занимава с парка? Георги Петков Калчев е първият българин, получил академично образование по озеленяване, ландшафтна архитектура и помология. Роден е на 6 декември 1880 г. в Търново, в семейството на Петко Калчев и Андони Минчева. От 1900 до 1903 г. учи в Национално училище по градинарство и ландшафтна архитектура във Версай (Париж, Франция). Училището е създадено през 1874 г. под ръководството на Огюст-Франсоа Арди, син на главния архитект на Люксембургските градини в Париж. Името на Георги Петков Калчев се споменава от Мишел Буле (Michel Boulet) наред с други бивши възпитаници и дипломирали се специалисти от Националното Училище по Градинарство във Версай в материалите от научната конференция, състояла се в Париж от 19-21 януари 1999 г.: „Les enjeux de la formation des acteurs de l’agriculture, 1760-1945 (Предизвикателствата на обучението на специалисти по селското стопанство, 1760-1945). В Държавния архив в Търново е създаден архивен фонд за Георги Петков Калчев, благодарение на дарените през 2014 г. от неговата внучка инж. Лилия Здравкова Петкова документи и снимки. Георги Калчев работи активно по паркоустройство и градинарство в различни градове на България. Под негово ръководство са създадени познати и обичани от гражданите зелени оазиси. От 1930 г. семейството се установява трайно в Търново и Калчев е управител на общинските паркове и градини. Преподава. Автор е и на учебници и ръководства. Дарител. Умира на 17 юли 1968 г. Предстоящото по-задълбочено проучване на архива му ще добави информация и по темата Аязмото и Стара Загора.
Снимките са от фонда на ДА – В. Търново.
