ГАБРОВЦИ ПАТРИОТИ УПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРСКОТО БЕЛОМОРИЕ 1941-1944Г ЯНКО ГОЧЕВ

Покрай избора на новия бразилски президент Дилма Русеф отново в медиите у нас и по света нашумя името на град Габрово. Оказа се, че родът на първата жена президент на голямата южноамериканска държава по произход е от този северен български град.
Така отново бе поставен въпросът: Какво е дал Габрово на България? И отговорът не се заключава само в Рачо Ковача или Дома на хумора и сатирата.
Преди Дилма Русев „българският Манчестър” обаче е дал на България такава голяма фамилия като Ряскови, а през периода на Втората световна война – и областните управители на българското Беломорие.

В тази статия се спираме на тяхното дело, защото имената им днес са почти неизвестни, а ролята им за този изгубен за България край – огромна.
Надявам се чрез статията да разсеем един от най-големите митове около българското административно управление на т.нар. „нови земи” по време на Втората световна война. Според него там София е изпращала за администратори тъмни личности, гешефтари, нискокултурни и малообразовани хора, които само петнели с действията си името на България. Габровците, управници на Беломорието,  въобще не влизат в горепосочената характеристика.

Илия Кожухаров е първият областен управител на Беломорието. Роден е в Габрово на 31.10.1893 г. в семейството на свещеник. През 1912 г. завършва Априловската гимназия. После следва право в град Екс-ан-Прованс във Франция. Прекъсва обучението си, за да се включи в Балканската и Междусъюзническата война.
В тях се сражава в 23-ти пехотен Шипченски полк и батареята на Шуменския крепостен батальон.
След Междусъюзническата война се връща към правото. През 1915 г. завършва право и държавни науки в Софийския университет.
Първата световна война прекъсва кариерата му. В нея Илия Кожухаров участва като войник в Шуменския батальон. През 1916 г.е школник в ШЗО, а през 1916-1918 г. – офицерски кандидат при флота във Варна.
През 1919-1920 г. е съдебен кандидат в Търновския окръжен съд. После до 1921 г. е помощник мирови съдия в Габрово.
През 1921-1922 г. Ил. Кожухаров е мирови съдия в Берковица и Габрово. Член е на Търновския окръжен съд. После два мандата е кмет на родния си град – от 1923 до 1932 г. и през 1934-1935 г.
В периода 1932-1934 г. той работи като адвокат в Габрово. През 1935-1938 г. е главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве.
През 1938 г. Илия Кожухаров става министър на правосъдието. Привлечен е на този пост не като партиен член, а като независим експерт в областта. Той е 58-ят министър на правосъдието на следосвобожденска България. Управлява правосъдното министерство за кратко – от 28 януари до 14 ноември 1938 г.
През 1938-1939 г. вече е министър на търговията, промишлеността и труда. После (от 1939 до 1941 г.) работи като адвокат в София.
Междувременнно на Балканите настъпват важни събития, които водят до рухването на създадения от победителките в Първата световна война ред.
На 6 април 1941 г. Германия започва поредния си блицкриг в Европа. Този път той е насочен срещу Югославия и Гърция. Последната оказва по-сериозна съпротива, приключила чак в юни 1941 г. със завземането на остров Крит.
След разгрома на Гърция и окупацията й от силите на Оста през пролетта на 1941 г. беломорските българи получават свобода.
На 20 април 1941 г. 2-ра Българската армия влиза в Западна Тракия и поема управлението й.
През май 1941 г. възниква областта Беломорие. Тя включва освен Западна Тракия и източната част на Егейска Македония заедно с островите Тасос и Самотраки. Общата й площ е 12 990 кв. км, а населението й е 649 419 души.
Ето карта на административните области на България от 1941 до 1944 г. Областта Беломорие е под № 4 с център град Ксанти.

В Беломорието се изграждат българските административни служби и учреждения. Подборът на чиновниците за Беломорието не става безразборно и по партиен признак. Напротив, българското правителство оценява правилно значението на съдбоносния за страната регион, който отваря пътя й към Средиземноморието.
То демонстрира голяма управленска зрялост, като подбира администраторите по специални критерии – „умствени и физически”. Целта е да не се допусне в Беломорието и „новите земи” въобще на Царство България да дойдат неподходящи лица, които, изпълнявайки служебния си дълг, могат да компрометират не само себе си, а и България.
В. „Беломорска България” на 2 декември 1941 г. разкрива така мисията на българската власт в Беломорието: „Служителят в Беломорието трябва да бъде горд, че нему се падна честта да бъде един от творците на българското тук възраждане, а стопанските деятели – творци на блага, които са предпоставка за изграждане на мощна Велика България… Убеждението у всички българи е, че Беломорието е обетована земя. Като такава ние трябва да я облагородим, да изменим сегашното й състояние и физиономия. Ако ние не успеем да сторим това, страната и светът ще ни смятат за лоши стопани и организатори.”
Илия Кожухаров е избран да бъде главен изпълнител на беломорската „мисия” на България през 1941 г.
На 12 май 1941 г. Илия Кожухаров става областен управител на Беломорието. Установява се в стария български град Ксанти, където се съсредоточава областната българска администрация.

Изглед от град Ксанти-център на българското Беломорие от 1941 до 1944 г.

Той организира административните служби на областта. Заема поста обаче много кратко – само 5 месеца.
На 20 октомври 1941 г. Б. Филов приема Ил. Кожухаров, който подава оставката си.
Една от причините за оттеглянето му е т.нар. Драмско въстание от 1941 г. – гръцки прокомунистически бунт, чиято цел е събаряне на българската власт и дестабилизиране на областта. Българската войска го потушава много бързо и така осуетява планираната от гръцките метежници поголовна чистка на беломорски българи в духа на вартоломеевата нощ през XVI век във Франция. Сравнението с тогавашните религиозни сблъсъци между католици и протестанти е много точно.
Малко известен факт около подготовката на това „въстание” е, че българските къщи в Драмско са предварително набелязани за нападение от гърците. Налага се да се намеси българската войска, която действа не само в отговор на самозащита, но и за да предотврати планираното от гърците етническо прочистване на българи.
Години наред, особено след Втората световна война, гръцката държава ще разпалва антибългаризма, вкл. и чрез пропагaндата на „българските жестокости” в Беломорието, така както е по време на Междусъюзническата война през 1913 г. Но нищо ново под слънцето. Управниците на Гърция се сменят, но българофобията им като политика в духа на византийската „Мегали идея” си остава и до наши дни.
Всъщност Ил. Кожухаров става изкупителна жертва за „Драмското въстание”. Принуден е да подаде оставка. Има смелост да поеме отговорност, защото заради известни административни неуредици при организиране на българската власт в Беломорието са се създали условия за антибългарска агитация, улеснила гръцките драмски „въстаници”.
След оставката си Ил. Кожухаров се завръща в „Стара България”. Продължава да работи като адвокат в София чак до 1948 г.
Политическата промяна на 9 септември 1944 г. прекъсва неговата професионална кариера. ОФ не прощава на всеки, който дори и за кратко е бранил българските интереси в Беломорието. Ил. Кожухаров не е забравен от „народната власт”.
От 1949 г. до 1951 г. той е изселен в град Левски. После е въдворен в лагера „Белене”, където прекарва три години до 1954 г. За разлика от мнозина други концлагеристи, които намират смъртта си в този голям лагер на комунистическа България, той обаче оцелява. Освободен е, но никога повече не му позволяват да работи своята адвокатска професия. За да преживее, изпълнява второстепенни длъжности извън безспорно високата му юридическа компетентност.
През 1954-1955 г. Илия Кожухаров работи в Строителната секция по транспорта в Русе, а през 1956 г. – в Синодалната строителна организация „Синстро” в София.
През 1956-1965 г. той управлява почивната станция на Синода „Момин проход”.
От 1.03.1965 г. е вече пенсионер, но не персонален, за разлика от много комунистически величия. Ил. Кожухаров доживява краха на комунизма. Чак тогава габровци се досещат за своя съгражданин.
През 1993 г. Ил. Кожухаров е обявен за Почетен гражданин на Габрово. Този достолепен българин умира на преклонна възраст на 12.06.1994 г. в София. Погребан е в Габрово.