Един от проблемите на взаимоотношенията между гърци и българи винаги е бил принадлежността към тази или онази църква . В православието има децентрализация и всяка църква е и другото оръжие на съответната държава и винаги действува в унисон с официалните власти , за разлика от католицизма , където всички се подчиняват на един и не винаги това съвпада с политиката на властите в съответната държава .Затова след Възраждането на българската нация става належащо първо освобождаването от гръцките духовни окови , защото тогава както и сега гръцката Патриаршия е проводник на „мегали идеята “ на доктрината за обединение на всичко живеещо на Балканите под ботуша на гръцката държава . Затова гръцките духовници , не ги е интересувало каква е културата , езика на съответното население в даден район на Балканите , а повече е представлявал интерес дали принадлежат духовно към нея . Внушаването , че да си грък е нещо повече от това да си съответно от по- различен етнос е основата на разделение на българите в различни части на Балканите на екзархисти и патриаршисти . Последните много често са били оръдие на гръцките интереси и създаването на гръцко съзнание у тях ги е правело еничари на гръцката държавна политика .
Затова докато ВМРО е било , като неофициален представител на българското население в този регион и се е противопоставял на тези попълзновения и е ограничавал влиянието на гръцката Патриаршия над българите в региона .Спокойно може да се каже , че именно присъствието на ВМРО до 1944 г в Егейска Македония е позволило запазването на българското самосъзнание на тези , които са населявали Костур , Лерин и Воден – райони , в които българският етнос е имал надмощие над всички останали .Нека не забравяме , че четите за самоотбрана на “ Охрана “ са били съставени от бивши комити на организацията и затова си позволявам такива твърдения . Прави впечатление , че първото което искат в прошението си до българските власти българите от региона е учители и духовници след оръжието за създаването на отбрана против белите и червените андарти в региона .
Така , че разгромът започва след Гражданската война , когато гръцките власти се опитват безприпятсвено да унищожат именно българското самосъзнание на местните жители . Публичните клетви в Костурско и Леринско под дулата на автоматите , възкръсване на репресиите от времето на Пангалос са малка част от онова , което са изпитали местните за да бъде унищожена и мисълта , че са българи .
Всичко това наред с пропагандата на Скопие е истинско чудо , че местното население е запазило спомени за своите герои , и след разрешението да пее на официални поводи на местен диалект да го прави на местния костурски диалект.Фактът , че песента за Андон Калчев е записана през 2000 г показва едно българско самосъзнание , което макар асимилационният натиск се е запазило и се предава от поколение на поколение
Затова тук казусът с архимандрит Царкняс е важен и му посвещавам отделна статия . Бунтът на този свещеник , който макар и отлъчен от Гръцката Патриаршия продължава своята духовна дейност показва едно събудждане на местното население , което не желае повече да изпитва влиянието на гръцката асимилация . Някой в България казват , че Царкняс има македонско съзнание . Добре аз бих ги попитал , ако сложат едното зло – гръкоман и другото зло македонец кое биха предпочели ?
Вярно е , че гръкоманите се групират около “ Вино Жито “ и не желаят контакти с българи или подобни организации . Вярно е , че Царкняс е идол и знаме за тях и се радва на тяхното уважение . Аз бих попитал отново – някой опитвал ли си е да установи контакти с архимандрита и да разбере какво му е отношението към България ?
Царкняс никъде не съм срещал да е казал нещо лошо за страната ни , което е добра база за контакти с него . Ако използувам себе си за пример бих казал , че именно това , че не нападам т.нар . македонци в Егейска Македония ми позволи да вляза там където никой от България не е успял . Така разбрах и за архимандрита . Около него цари пълно информационно затъмнение , защото гърците са прави в това отношение , че шума около него ще му създаде ореол на мъченик и затова са оставили нещата така . Продължават да се заблуждават , защото това , че официално признаха “ славяно говорящите “ за македонци е голът , който сами си вкараха . Така ще бъде и с Царкняс .
Той е идол и икона за съвременните македонци в Егейска Македония и несъмнено това ще роди негови последователи , които ще поведат съвременниците му към една борба за духовно освобождение от оковите на гръцката Патриаршия . Още повече , че сме вече 21 век и все повече се говори за права на малцинства и отваряне на границите . Естествено това ще е пагубно за гръцките официални власти , но локомотивът на историята не може да бъде спрян
БОГ,НАЦИЯ , РОДИНА
