ПРЕЗ АПРИЛ 1229 ГОДИНА ЛИ СЕ Е СЪСТОЯЛА БИТКАТА ПРИ КЛОКОТНИЦА?

Популярната дата на сражението при Клокотница – 9 март 1230г. – бе определена от Васил Златарски въз основа на тълкуването му на Търновския надпис на Иван Асен II¹. До края на второто хилядолетие нито един изследвач не се усъмни в тази датировка, въпреки че текстът на Търновския надпис, от който тя е изведена, е бил обект на издания и критични проучвания и след Златарски².

През последните десет години датировката на Златарски бе оспорена от доц. Мария Спасова в специално нейно изследване на текста на надписа³. Авторката въвежда корекция в синтактичното деление на текста, в резултат на което отнася посочената в него година 6738, трети индикт към освещаването на църквата, но не и към българо-епирската война, както това е сторил Златарски; времето на войната тя свързва с другия хронологически показател от надписа

– 12-тата година от царуването на владетеля – изтъквайки, че двете хронологически податки не се покриват; освен това, привеждайки и други изворови данни, както домашни, така и чужди, чиято хронологическа стойност в решаването на проблема Златарски е отхвърлил навремето, М. Спасова стига до извода, че битката при Клокотница се е разиграла не на 9 март 1230г., а през април 1229г.⁴

Това заключение и аргументите за него са интересни⁵, но не са много убедителни и според мен не могат да разколебаят доверието в датировката на Златарски, както се и надявам да покажа чрез настоящето.

Синтактичното делене на текста и изводите от него

Вземайки предвид, че в ктиторските строителни надписи е обичайно да се указва, че строежът и зографисването са извършени “или с помощта на патрона на храма, или с благоволението на Отца, с помощта на Сина и със съдействието на Светия Дух”, авторката

вижда в израза формула⁶.

(“ixæe pomoòiô”) от четвъртия ред на надписа такава именно

връзка помежду си⁹. Обаче ако 40-те мъченици са просто рано избран патрон на тази църква и нямат никакво отношение към българо-епирската война и сражението при Клокотница, защо изложението за тази война и сетнините й не само присъстват във въпросния надпис, но и заемат по-голямата част от него (9 от общо 12 реда и половина)? Ако двете съобщения нямат логическа обвързаност и спокойно могат да съществуват самостоятелно, каква е причината да бъдат свързвани в общ текст с единна редакция, вместо например в два различни¹⁰? Очевидно е, че съставителят е имал някакви основания да вижда връзка между патрона на храма и разигралите се в 12-тата година от Иван Асеновото царуване политически събития. Такава връзка авторката не е потърсила и поради това е пропуснала една поне теоретична възможност за друго обяснение, в което изводите, направени от Златарски, са съчетаеми с онази част от нейните бележки, която е най-солидно мотивирана.

Не знаем кога е започнал строежът на тази църква и колко време преди съставянето и издълбаването на надписа върху колоната е продължил той, нито пък кога точно църквата е осветена. В това отношение разглежданият текст дава крайно оскъдна информация – ясно е само, че строежът е бил завършен към 12-тата година от царуването на Иван Асен и в тази година са правени фреските; също така е ясно, че надписът на колоната не може да е изписан преди 6738г., от което следва, че войната се датира най-късно през тази година. Това са единствените хронологически изводи, които могат да се направят на базата на преките данни. Всички останали се правят на основание на косвените податки от текста, а тези косвени указания се поддават на тълкуване. Точно в този смисъл виждам и други възможности, освен лансираните от В. Златарски и М. Спасова – т. напр. възможността за промяна на патрона на църквата in extremum¹¹. Промяната на патрона не е недопустима и лесно би могла да обясни защо църквата е наречена на името на Св. 40 мъченици едва след битката, въпреки, че е построена преди нея.

Това предположение прави напълно логичен и свързан целия текст на надписа, връщайки го, разбира се, към класическото тълкуване на данните, което е направил и Златарски, но същевременно вземайки предвид и справедливото възражение на Мария Спасова, че църква не се строи, без да е предварително избран патронът й¹².

Историческите данни

Ако изключим споменаването на някакъв късен гръцки или албански източник, който датирал битката към 1229г., но за който авторката всъщност не казва нищо¹³, М. Спасова гради хипотезата си върху тълкуване на данните от два документа – Проложното житие на Свети Иларион Мъгленски и хрониката на Рикардо ди Сан Джермано.

1. В това житие е записано: “И като минаха много години време, възприе царския скиптър новият цар Йоан Асен, син на стария цар Асен. И царстваше и заповядваше над българи и гърци, също над франги, сърби, а и арбанаси и над всички градове от море до море. Даде се на този цар Йоан Асен да съгради църква в името на светите четиридесет мъченици и добропобедници. И църквата бе иззидана и украсена благолепно. Беше положена вътре раклата с мощите на преблажения светия Иларион.”¹⁴

Като проследим последователността на изложението излиза, че българските завоевания предхождат изграждането на църквата. Златарски отхвърля това твърдение като недостоверно, а М. Спасова го приема. Аз не смятам, че от текста на житието могат да се правят някакви решаващи хронологически изводи. Преди всичко приведеният откъс предава обобщена информация: възцаряване на Иван Асен; величието му като владетел над различни народи; богоугодната му дейност. Според мен това изложение е по-скоро тематично, отколкото хронологично, което е и обичайно за агиографските паметници. Че детайлите в житието не са хронологически най-точни и не могат да се ползват за изясняването на интересуващия ни въпрос, се вижда недвусмислено от свидетелството, че църквата е строена след българо- епирската война, докато надписът категорично удостоверява, че строежът я е предхождал. Но тук не става дума за недостоверност или грешка на житийния текст – просто хронологията не е неговият приоритет.

2. У Рикардо ди Сан Джермано под 1230г. стои следното: “Eodem mense Aprilis in grecorum imperio factum est prelium inter grecos, in quo Commiano captus est et untroque lumine orbatus”¹⁵, т.е. “В същия месец април в гръцката империя стана междуособица между гърците, при която

Комнин е хванат и двустранно лишен от светлината”. Във връзка с това съобщение Златарски допуска, че хронистът посочва април, тъй като в този месец е научил за сражението (Рикардо ди Сан Джермано е съвременник). За М. Спасова обаче това известие е ключово: понеже приема, че на 9 март 1230г. е осветена църквата, което освещаване е било, разбира се, след Клокотница, тя се опира на съобщението за месец април, за да отнесе битката към 1229г. В тази връзка тя пише: “Всъщност това сведение логически и фактологически е в единство със съдържанието на надписа, ако той се преведе след вярно синтактично сегментиране на текста. Твърдението, че се е състояла битка между гърците, не се споменава в изворите, но то е напълно вероятно. Никея и Епир са в постоянен конфликт и фактът, че Г. Акрополит не говори за сражение между тях през 1228/1229г., не означава, че то не се е състояло. Напротив! Евентуалната загуба за Никея може да е причина за премълчаването, а победителят Теодор Комнин да е дръзнал да тръгне и срещу българския владетел, нарушавайки договора. Така че сведението на Germano е твърде важен извор, който, ако бъде логически и фактологически синхронен с всички останали сведения, може да се възприеме като достоверен.”¹⁶

Това е най-слабата точка в хипотезата на Мария Спасова.

Макар да се е изразила условно “може да се възприеме”, всъщност М. Спасова възприема данните на Рикардо ди Сан Джермано като достоверни. Но само дотолкова, доколкото отговарят на нейната теза. Защото – както ясно се вижда – хронистът говори за април 1230г., а не за април 1229г. Освен това, ако през въпросния април се е случила някаква хипотетична епирско-никейска битка, както охотно приема авторката без каквото и да е основание, какво общо има тогава известието с българо-епирските отношения?

Според схващането на Мария Спасова излиза, че войната била между епирци и никейци, но месецът, в който се е състояла според хрониста, е месецът на битката при Клокотница, но пък годината не била тази, която той съобщава, а предишната. Това е, естествено, напълно несериозно и не почива дори на най-елементарна логика, да не говорим за факти.

3. Ако доц. Спасова си бе дала труда да се запознае по-обстойно с изворите, осветляващи политическите събития на Балканите по това време или поне бе прегледала по-голяма част от текста на хрониката на Рикардо ди Сан Джермано, щеше да види, че хипотезата й за битка при Клокотница през април 1229г. е невъзможна. Под 1229г. този хронист говори за две дипломатически мисии, изпратени от Теодор Комнин до германския император в Италия с цел да търси подкрепата му срещу Латинската империя – първата е през лятото, а втората през есента на 1229г.¹⁷ Ако през април 1229г. солунският император е бил пленен в битката при Клокотница, както ни убеждава доц. М. Спасова, нямало е как да изпраща пратеници и да води преговори с когото и да е през есента на същата година. Фактът, че го е правил, показва напълно категорично, че през 1229 той е седял здраво на престола си и че битката при Клокотница не се е състояла в тази година¹⁸.

Теодор Йончев

БЕЛЕЖКИ

1. Златарски В.Н. Иван Асен II (1218 – 1241), Българска историческа библиотека (БИБ), год. III, 1930, 3, с. 1 – 55; Златарски В.Н. Търновският надпис на Иван Асеня II, БИБ, год. III, 1930, 3, с.56 – 64; Златарски В.Н. История на българската държава през средните векове, т. III, С., 1940, с.337 – 342.

2. Свр. напр. Malingoudis Ph. Die mittelalterlichen kyrillichen Inschriften der Hämus-Halbinsel, Teil I. Die Bulgarischen Inschriften, Thessaloniki, 1979, S. 53 – 59; също Попов Ат. За надписа на цар Иван Асен II в църквата „Свети четиридесет мъченици” във Велико Търново, Исторически преглед, год. XXXVII, 1981, кн.1, с. 62 – 72.

3. Спасова М. Кога се е състояла Клокотнишката битка? – В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia (Сборник материали от юбилейната научна конференция в чест на 100-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Веселин Бешевлиев, Велико Търново, 12 – 15 май 2000г.), София 2003, с. 435 – 444.

4. Освен всичко друго, на основание на хронологическата корекция на времето на сражението, М. Спасовa стига до заключението, че Иван Асен II е възшествал в 1216/17г. Срв. Спасова М., пос. съч., с. 442.

5. Аргументите на доц. Спасова според мен могат да се разделят на две групи: чисто езикови; исторически. Мотивите й за синтактичната корекция в съвременното предаване на среднобългарския текст звучат доста солидно и това е естествено, тъй като авторката е тесен специалист в тази област. Не така стои обаче стои въпросът с историческите аргументи и изводи в статията й – на някои места те са дори странно лековати.

6. В тази връзка тя посочва и няколко примера за сходни формули от ктиторски надписи . Срв. Спасова М., пос. съч., с. 437 – 438.

7. пак там, с. 441.

8. ”В лято 6738 (от С.М., а от Хр. 1230), 3-и индикт. Аз Иван Асен в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асеня, издигнах от основа и с живопис украсих докрай пречестната тая църква в името на Светите 40 мъченици, с помощта на които в дванайсетата година от царуването си, в която година се изписваше (с живопис) тоя храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска…” Срв. Златарски В.Н. Търновският надпис на Иван Асеня II, БИБ, год. III, 1930, 3, с.62 (= Златарски, История…, т. III, Притурка № 5, с.593).

9. Освен, разбира се, това, че в годината на войната църквата е била зографисвана.

10. Едва ли се налага да припомням, че в църквата има общо 6 колони, три от които са и днес без надписи, така че надали може да се смята, че двете съобщения са обединени поради липса на друга възможност.

11. В последните години се налага все повече становището, че тази църква е замислена като царски мавзолей. Срв. по този въпрос Дерменджиев Е. Царските гробници в църквата “Св.40 мъченици”, сп.Минало, 4, 2002, с. 24 – 39 и посочената там литература. Малко странно изглеждат Св.40 мъченици, които са военни светци, да са избрани за патрон на мавзолей. Освен това археологическите данни за фреските (доколкото науката разполага с такива) не съдържат буквално нищо, което да ги свързва с 40-мъченици. От трите предположения за мотивите за избор на точно този патрон, които прави самата М.Спасова в бележка под линия („2. За съжаление може само да се предполага защо храмът е наречен “Св.40 мъченици”. Три са възможните причини: а) на 9 март се е случило важно събитие (битка, победа, възцаряване, провъзгласяване на нещо); б) св.40 мъченици може би са светците- покровители на царската династия на Асеневци, изобразявани навсякъде като войни; в) възможно е храмът „Св. 40 мъченици” да е бил некропол за българската владетелска династия …“), двете не са много логични: ако св.40 мъченици са били светци-покровители на Асеневци, това щеше да е засвидетелствано примерно по сфрагистичните паметници, както е случаят със Св. Димитрий Солунски – такива свидетелства обаче липсват; няма никаква логика и в това военни светци да бъдат патрон на некропол (мавзолей) на династията. Фактически първото от трите предположения на авторката (смятам, че неслучайно и тя го поставя на първото място) намира най-добра опора в данните.

12. Много ми е трудно да гадая кой е възможният “първи патрон”, но предвид данните от проложното житие на Св. Иларион Мъгленски, на които набляга доц. Спасова, може да се допусне, че това е бил този светец. Неговите мощи и тези на Св. Петка, които Иван Асен изискал и получил от латинците, са положени в църквата горе долу по едно и също време (не по-късно от лятото на 1231г., но е възможно да е било и по-рано).

13. Единствено в една бележка под линия доц. Спасова отбелязва, че проф. П. Асенова в хода конференцията била споменала нещо подобно, но не посочва нито името на документа, нито времето, в което е писан, нито пък какво се казва в него. [В допълнение, което правя към тази бележка при настоящата редакция (2022г.) на статията, се налага да отбележа, че в изминалите от времето на първата й редакция почти две десетилетия, нито Петя Асенова, нито някой друг е публикувал или споменал подобен гръцки или пък албански източник. Поради това смятам, че заявлението на Мария Спасова за съществуването на такъв е плод на някакво недоразумение.]

14. Иванов Й. Българските старини из Македония, С., 1970, с. 420.

15. Ryccardus de Sancto Germano notarius, Chronica (1189 – 1234), ed.Pertz., MGH, SS, t. XIX, p. 352.

16. Спасова М., пос.съч., с. 440.

17. Ryccardus de Sancto Germano notarius, Chronica (1189 – 1234), ed. L.A.Muratori, RIS, VII, parte 2, Bologna 1937, p.162, s. anno 1229. Невъзможно е да се допуска, че тези преговори са били водени по-рано (напр. през предната 1228г.), тъй като хронистът казва, че са се състояли в Италия, а в 1228г. Фридрих II е на кръстоносен поход: той заминава за Палестина от Бриндизи на 28.06.1228г. и напуска Акра на път за Италия на 1.05.1229г. Така че преговорите са били точно във времето, в което ги поставя хронистът.

18. Колкото до укора, отправен от М. Спасова към Златарски, че е “вместил” твърде много събития (организирането и придвижването на войската, завоюването и уреждането на териториите, посещенията в обдаряванията на пет от атонските манастири, подготовката за освещаването на църквата и изготвянето на надписа) в период от максимум една година, което очевидно й се струва невъзможно, ще припомня само, че нито всичките тези събития са протичали едно след друго, нито пък Иван Асен е извършвал собственоръчно всички тези дейности. Освен това няма как да сме сигурни кога точно е осветен храмът – всъщност хронологичните данни в надписа мълчат по този въпрос. Надали може да се смята, че текстът на колоната е изработен след освещаването, за да бъдем убедени, че то е извършено преди края на отбелязаната в надписа година, т.е. преди 31.08.1230г.