Необичайно е – вече близо 3 месеца се води война , а стратезите зад лаптопите и книжните плъхове предвещаваха край на държавата Украина . А то какво стана – вече мелачката на войната се обръща и има вероятност и то твърде голяма нападнатите да победят и върнат агресора там откъдето тръгна .
С днешният ми твърде колоритен и нестандартен като личност събеседник подържаме отдавна контакти . Имахме наистина уговорка за интервю , но войната провали всичко . Сметнах , че дойде време и благодаря наистина на всичко на тази Земя за този час разговор с него .
Николай Наков не го избрах , защото е брат на нашия депутат в румънското събрание Георги Наков . Между двамата братя има разлика определено , но и двамата това което привлича е неподправеният патриотизъм и любов към всичко българско . Двамата братя са олицитворение на обединението на българската нация , защото и двамата подкрепят всичко добро българско независимо от това този , който го прави какъв е по религия или етнос . И с двамата имаме общи виждания за пътят на България в този глобален свят и еднакво и без резерви подкрепяме справедливата война на Украина срещу руския агресор.
Николай привлече моето внимание с една снимка в Будапеща , когато заедно с традиционното румънско знаме , до него беше и българското . За всеки трезвомислещ човек е ясно какво означава това . От Николай научих за репресиите на комунистическата власт в Румъния над банатските българи . С него пътувах по местата , където ходеше и за този човек , който постоянно е на колела естествено привлече моето внимание . Годините прекарани в историческата родина България, когато е учил тук са създали един мек специфичен български говор , който ми се иска честно да слушам без да се уморя . Срещу мен седеше човек видял и патил в кръга на шегата много , което е създало един неподвластен на времето и специфичен характер , който именно създава този колорит при общуването с него . Не скри благодарността към вече починалия почетен председател на ВМРО Бояджиев , който помогнал на двамата братя за основаването на организация на банатските българи в София . Не скри приятните чувства , които нахлуха в него , при спомена за следването си в София . Всичко до тук добре , но и не скри любовта си към Банат и мястото където за първи път е видял Слънцето .
За заклетият преводач от Арад напълно обяснимо е , че Банат е най- хубавото място на земята и го разбирам , защото това всичко си личеше по начина , по който приказва за Стар Бешенов , за преселението , за историята на тази общност . Не веднъж съм го казвал – крайно време е да спрем с това деление по религия , по разни други признаци . Удивлява ме тази общност с патриотизма си , с вярата в себе си и това , че винаги чакай добро независимо от сегашното лошо . Нормално е тази общност да изпитва уважение към румънската държава и затова винаги
срещаме с българското знаме и румънското.
Както в миналото при преселението водачите на тази общност са успели да извоюват уважение в австроунгарските власти , така и тук тази общност се радва на това уважение и закономерно получава солидно финансиране , което и позволява да се работи за нейното запазване . И тук демографските процеси не са ги подминали , но да се надяваме че тази наша общност няма да я постигне загиването и . Разговорът с Николай събуди в мен мисли , че православната ни общност в Румъния , ако имаше такива изявени личности , като Светлана Караджова , братята Накови и всички други може би сега нямаше да линее и щяхме да имаме още един представител в румънския парламент .
Тук в разговора изпъкна и недостатъците на румънската парламентарна система . С пари от Скопие и ренегати между между т.нар. арумъни в Румъния има македонско малцинство и техен представител в парламента . Явно няма съвършенна демокрация , но пък обратното никой не го желае .
Николай пътува страшно много и неизбежно бе разговорът да дойде до сегашната война . И за двама ни няма съмнение чия ще бъде победата в нея , но засегнахме едно важно сравнение . То е между Полша и Унгария . Вярвам му , за високото ниво на корупция в Унгария и за почти диктаторските методи , с които управлява Орбан , но и му вярвам , че сравнена с нея Полша е на съвсем друго ниво . Анджей Дуда показа какво означава да не се страхуваш от заплахи и да се превърнеш в здрав тил на воюваща Украина .
От политиката преминахме на много други теми , но това ще оставя за себе си , защото Николай Наков не бе изненада за мен , че се оказа океан от знания и впечатления . Независимо от всичко за мен е човек, който е запазил една младежка лудост , която не е утихнала с годините и затова постоянно пътува и ходи по света . Той е човек , който не иска да си отиде от този свят с затворени очи и затова за околните е нетрадиционен . У него има жар , която би трябвало да заглъхне с годините , но не би . Тя се е консервирала в него и това породи моите симпатии към него . Откровенно напомня и за мен , защото и аз досега съм си такъв , какъвто бях и на 20 години . Не мога да не скрия , че заслужено спечели и моите симпатии за това , че е човек с оня морал от 60 – години , който сега ни отличава от поколенията под 40 години . Въобще не съжалявам , че направихме този разговор . След него аз получих морално зареждане , което малко мои събеседници правят .
Ще завърша с неговото пожелание България да не бъде мащеха за своите малцинства навън , защото между тях има личности , като Николай , които могат да бъдат мост между държавите в които живеят и България , защото именно тази любов към историческата им родина е факторът , който ги кара да я обичат независимо от всичко
