Какво се крие зад тази невзрачна на пръв поглед снимка?
Рядка фотография на бившето влашко мюсюлманско село Нъте (Нънте) във Влахомъглен, населението на което е изселено в Турция след 1923 г.
В XI век крепостта Енотия е завладяна от Василий II Българоубиец по същото време, в което пада и крепостта Мъглен, отбранявана от кавхан Дометиан и болярина на Мъгленската област Илица.
От същото село е и четникът от ВМРО Мустафа Хюсейн Мехмедов, който загива в едно от сраженията на четата на войводата Георги Хаджимитрев от Гевгели през 1923 г.
През Първата световна война край Нъте има голямо българско военно гробище, днес несъществуващо. Но в землището край селото все така почиват костите на български войници.
В българското народно творчество единственото до момента записано споменаване на Нъте в диалектната му форма:
„…Си станаа сите троица
и си пойдоа сите троица.
Челадта им беа од НЪНТА*
и си ги донесле Нарта кай мосто.
Местото од мосто го готват:
темелите ги копаа,
каменето ги редеа,
сио ден работеа.
водата мосто му го давеше,
шест години, що се мачия,
и мосто нейт се правеше.
Туку седеа и се мислеа,
и со сълзи църните си плачеа,
оти времето наближуаше
и мосто нейт се правеше.
Еден ден, уще од рано,
най-големио, кога си миеше лице,
кай що си разшетуаше в вода,
виде врабче (пиле) подлетат земя.
Пилето, тамо кай що си леташе.
на гранка се одморуаше,
на най-големио туку се пулеше,
и нему вака туку му велеше:
– Най-големио, да не се жалите,
ако сакате работа да свършите…“
од малио брат невестата да земите,
в темелите да я закопате…“
Мотив от легендата за вградена невеста, записана от Марко Цепенков, „Фолклорно наследтво“, т.1
*Нънта, наименование на мъгленското село Нъте.