„Да се знае какво се случи в лето 1876-о кога се потъпка и изгори Ново село за народност…“
Върху пожълтелите страници на един черковен псaлтир неизвестен автор е оставил следните редове: „Да се знае какво се случи в лето 1876-о кога се потъпка и изгори Ново село за народност…“. Написалият ги е бил очевидец на събитията в кървавата година на бунта. Малко познат обаче за съвременната българска общественост остава подвигът на новоселските въстаници, геройската им смърт и жестокият погром, устроен от подивелите башибозушки и черкезки орди.
Някогашното Ново село (днес съставна част от град Априлци) е разположено в трудно достъпна планинска котловина, сгушено под най-високите върхове на Балкана – Ботев, Марагидик и Кадемлия. Живеещите тук балканджии открай време са били свободолюбиви и не са се примирявали лесно с робията. В народната памет са съхранени преданията за местните хайдути Никола Делича, Михаил войвода, Тодор Барбула, Начо войвода.
Семето на стремежа към свобода тук посява Апостолът Левски. Той често е посещавал близкия Троянски манастир, срещал се е там с новоселчани и бързо е разбрал, че те са узрели за свободата. Апостолът основава революционен комитет, съставен от верни на идеята и готови на саможертва непокорни балканджии.
Скоро след гибелта на Левски комитетът е възстановен от един от най-близките сподвижници на Дякона – отец Матей Преображенски (Миткалото).
В подготовката на бунта основни двигатели са севлиевските революционери Йонко Карагьозов, Никола Дабев и Стефан Пешев, който призовавал селяните: „Продай си нивата, купи си пушка!”.
И тук, както и на много други места в страната кипи трескава подготовка за предстоящата борба. Ковачите коват саби, мъжете пълнят фишеци и пренасят оръжие, жените шият въстанически униформи. Преждевременното избухване на въстанието оттатък Балкана води до масови обиски от страна на турската власт и арести на по-будните сред българите. Арестуван е и Стефан Пешев, който е обесен на 25 юни 1876 г. в Севлиево. Време за губене няма.
На 1 май 1876 г. на връх Бабан е даден знакът за най-масово въстание в Северна България. На следващия ден съзаклятниците се събират в кафенето на Драгню Стойчев (осъден на 15-годишна каторга) и вземат решение за обявяване на въстанието. Вдига се цялото население на Ново село, Кръвеник, Батошево и околните махали. Котловината е на бойна нога.
Пред дюкяна на Иванчо Габровчето, в присъствието на множество новоселци даскал Никола Дабев огласява създаването на Новоселска република. 250 въстаници завардват двата прохода, през които може да се влезе в котловината – Дебневския и Граднишкия боаз.
В същия ден от Габрово към въстаналите села се отправя четата на Цанко Дюстабанов. Въстаниците са знаели, че в Севлиево, Габрово и другите околни селища бунт няма, но са твърдо решени да изпълнят клетвата си.
Четниците са посрещнати с всенародно ликуване и хора. Бойците забравят за миг, че са тръгнали да мрат в неравна борба за свобода, защото Новоселската република вече живее свободно. Уви, не за дълго.
Както навсякъде борбата начева с надежди и песни и свършва с погром. След като разбира за обявеното въстание, турската власт разпорежда събирането на нередовна войска от башибозуци и черкези от околността.
Начело на тези пълчища от освирепели и фанатизирани хора застава плевенският каймакамин Дели Неджиб ага, по произход също черкезин. Той е назначен от търновския мютесариф за главнокомандващ на нередовните войски, действащи срещу Ново село. Числеността на тази разюздана, но много добре въоръжена нередовна армия е приблизително около 7000 души.
Започва героичната защита на Новоселската република. Цели девет дни въстаниците отблъскват атаките на 20-кратно превъзхождащия ги противник. Турците изпращат парламентьори, които се опитват да придумат бунтовниците да сложат оръжие, обещавайки да запазят живота им и този на близките им. В противен случай, заплашват поробителите – цялото село ще бъде изгорено, а всичките му жители – избити.
Храбрите балканджии обаче не се замислят и за миг – те са дали клетва и са решени да я изпълнят: „Свобода или смърт”!
Турците настъпват яростно, но са посрещнати от барутните залпове на бунтовниците, които в продължение на дни не отстъпват от позициите. Редом с мъжете се бият и жени, и голобради момчета. Старци и жени стоят край позициите, за да внушат на турците, че вдигналите се на въстание са многобройни.
На няколко пъти башибозуци и черкези стигат до самите барикади, но са отблъснати в ръкопашен бой. Жертвите на поробителя са многобройни – волски каруци непрекъснато изнасят от бойното поле телата на убити и ранени. Въстаниците дават само десетина убити.
Хилядите башибозуци и черкези са отчаяни. Но към тях постоянно се присъединяват подкрепления. На 8 май турците успяват да влязат в Батошево. На следващия ден е превзет и Кръвеник и тилът на сражаващите се геройски българи е открит. Пробита е отбраната при Граднишкия боаз.
Озверелите башибозуци и черкези нахлуват в селата и започват да колят, грабят и палят. Въстаниците се спускат към селата да пазят жените и децата. Кръвеник е превзет и тилът на защитниците е открит.
На север от Ново село и манастира се появяват многобройните пълчища на башибозука и с това заплашват да ударят в гръб и да обградят бунтовниците и беззащитното население от жени, деца и стари хора. Свещеникът Георги Христов се затваря в девическия манастир и открива стрелба, с която успява да задържи прииждащия башибозук и да даде шанс на някои от местните жители да избягат.
След като турците нахлуват в светата обител, започват жесток погром. Някои от монахините са зверски изклани, а останалите са подложени на жестоки мъчения и поругаване. Мъченически загиват игуменката Сусана Ц. Сомлева, София Павкова, Елисавета Хр. Злийска, Ефросиния Хр. Мофтиева, Христина Христова, Сусана П. Чорбаджиева, Калестина и Катерина.
Новоселските мъченици за вярата и освобождението ни са канонизирини от Българската православна църква. Стотици са жертвите на ислямския фанатизъм и жестокост. Мнозина претърпяват мъченическа смърт, сред които са и оръжейникът Кольо Тодоров Матеев, на когото отрязали ушите, носа и ръцете, майката на въстаническия куриер Марин Сяров, заклана откъм врата, Стефаница Пицова, изнасилвана многократно, докато умряла…. Черквата била осквернена: иконите изпосечени, в олтара под престола вързали кучка с малки кученца, а на пода били разхвърляни шкембета от добитък. Озверялата сган се нахвърлила върху беззащитните жени, деца и старци.
В този момент откъм Дебневския боаз се спускат въстаниците начело с Йонко Карагьозов и Цанко Дюстабанов. Завързват се престрелки по улиците и край къщите. Българите успяват за кратко да отвлекат вниманието на освирепелите турци и да дадат шанс на все още живите новоселци да се изтеглят към Балкана. Най-отзад вървят бунтовниците, които със стрелба задържат напиращите башибозуци и черкези.
Старият свещеник Никола Барбулов е трудно подвижен и бива застигнат, изтезаван, за да каже известното му за съзаклятието и умира в ръцете на мъчителите си. В ръцете на башибозука попадат и няколко жени в напреднала бременност. Те са изкормвани, докато турците се обзалагат какъв може да е полът на нероденото дете. Тази ужасяваща участ сполетява Тена Станева, Мария Пенкова и Велика Неделкова.
След като плячкосват и опожаряват селата, башибозуците се спускат из Балкана да дирят оцелели. Тези, които биват застигнати, не са могли да разчитат на никаква милост.
В местността Бунарът под връх Марагидик се събират повече от 100 въстаници. Те заемат добри позиции и завързват последния бой с напиращите турци. В продължение на няколко часа те успешно отблъскват атаките. Но през Балкана се появяват още башибозуци и черкези, идващи от опожарените тракийски и средногорски села.
Попаднали под два огъня, въстаниците са разбити. Оцелелите от тях се пръскат из Балкана – на малки групи или поединично, търсейки спасение кой както може. Малцина са оцелелите. От 250-300 въстаници, само петдесетина доживяват Освобождението.
Новоселската епопея с право може да бъде наречена „вторият Батак”. В сраженията падат 160 български бунтовници, десетки са обесени и заточени, стотици са жертвите сред мирното население. Изгорени са над 700 къщи и цялата Новоселска котловина е превърната в димящо пепелище.
Автор: Пламен Николов
