Необичайни са обстоятелствата на тази публикация . В момента в Украина се води война , която цели удовлетворение на нечии имперски амбиции . В тази война герои са обикновенните хора . Тези , които умират под веригите на танковете , изгарят в украинското небе и се сражават наистина с небивала ярост против нашественик ,който иска да върне едно отминало време . Да аз лично не съм ходил , но контактите ми преди позволяват да се очертае една картина ,която е коренно различна от официалните медии . В тази обстановка аз направих своето прохождане в отразяване на събития , които са актуални на момента . Именно тези контакти ме запознаха с една млада жена от Арциз .
Категоричната ми подкрепа за борбата на украинците , безусловната линия на защита на тяхната борба доведе до контакт с един член на нашата българска диаспора , който ми позволи да разбера , защо именно нашата диаспора в мнозинството си подкрепи не руснаците , а украинците .
За Светлана историческата и родина е България , а сърцето и настоящата родина е Украина . Това и дава пълно право да претендира руският агресор да напусне страната и и да всички граждани на тази страна сами да управляват държавата си . За младият юрист от Арциз не съществува друга дилема . Това е нещо типично за всички наши диаспори . Българите където и да се намират гледат сантиментално на историческите корени , но тяхното родно място е там където живеят и страната чиито граждани са . Нещо което не можем да кажем за други малцинства в България , но те не са предмет на настоящата публикация . Това ние не можем да разберем в нашите сънародници зад граница . Ние в историческата родина разсъждаваме по друг аршин , който ни кара да грешим в преценките си . За тази седмица не бяха една или две публикациите с които бях залят за близкия край на Украина , за престъпления и отминали грехове . Аз вярвам на нашите сънародници в тази страна и многократно съм го подчертавал , че съм длъжен да съобразя с техния избор и да не поставям на съмнение .
Тази млада жена е изградила живота си тук , създала е семейство и две малки момчета , които със сигурност ще бъдат патриоти като майка си и баща си . Малко наивно звучи извинението на Светлана че не знае български език , защото по времето на СССР не го е учила , но на мен ми се иска да слушам и да чета именно тази смесица от руски и български думи . Искам защото говоря със сънародник , който живее в момента под всекидневния руски обстрел и сигурно се събужда всеки ден със страх , защото не се знае днес денят какво ще е сервира . Мисленно се поставям на нейното място и този постоянен разбираем страх , защото може всеки ден да е последен за всеки един от семейството и или хора около нея . Не драматизирам -това е война и когато ти се окаже съпротива , която не очакваш започваш да изливаш злобата си на обикновенните хора и тогава се случват трагедиите .
Искренно се надявам и ако има там горе някой ,който гледа всички обикновенни хора от тази страна да минат благополучно през това изпитание , защото Светлана ми е обещала да ме гости с местна кухня спомен от нейните роднини дошли от България . Надявам се , наистина се надявам да се видим лично и да изпитам това удоволствие . Със сигурност ще си струва
Изключително добър текст, поздравления Петко Русанов!