СЛЕД БАТАК
На 27 юни 1895 г. Ахмед ага Барутанлията и неговата зверска орда от башибозуци, удавила героичното село в реки от кръв, става жертва на страшно отмъщение
Автор Кръстю Берберов
„…Навсякъде се виждаха човешки кости, черепи, ребра и дори цели скелети, глави на момичета, по които все още висяха дълги плитки, кости на деца, скелети, по които все още имаше дрехи… Видяхме мястото, където селският първенец Трендафил е бил набучен на копие, а след това опечен… Видяхме една отвратителна яма, пълна с разлагащи се трупове… Видяхме училищна постройка, където укритите двеста жени и деца
впоследствие били изгорени живи. Видяхме църква и църковен двор, където все още бяха на показ полуразложените тела на хиляда души… Из цялото пространство се носеше ужасна смрад…
Ахмед ага, който ръководил клането, бил награден и повишен в званието юзбаши…“
(Юджийн Скайлър – американски учен, писател и дипломат, разказва за турските зверства в Батак)
След нашето Освобождение борбата за независима Македония продължава с нарастваща сила. Става ясно, че само с дипломация не може да се постигне така лелеяната свобода. Затова в края на ХІХ век от България започват периодично да изпращат чети, организирани от македонските организации с покровителството на държавата.
Една такава чета начева да се формира през 1895 г. и в Сливен. В нея се записват най-вече родени в поробена Македония, които са оставили своите роднини на произволите на турската власт. В нея се записва и племенникът на Хаджи Димитър – Кръстю Асенов.
Дядо ми – Кръстю Атанасов Макреев, е роден в с. Елешница (Пиринска Македония) през 1878 г. Баща му е пребит от турците и почива от раните си в Драма, оставяйки вдовица със седем деца. Моят дядо е найголемият – на 14 години. Решават той да отиде в свободна България, за да се спаси от глада, който уморява трите най-малки дечица в семейството.
Успяват с още две негови приятелчета да стигнат до хайдушкия Сливен. По една случайност той се главява за чираче в кръчмата на Христо Хитов – брат на легендарния Панайот Хитов. Войводата често посещава кръчмата и всички в захлас слушат неговите героични разкази.
Когато Македонското дружество в Сливен започва да записва кандидати за чета, дядо е един от първите желаещи да отидат и да се бият за Македония. Не го приемат, защото е само на 16 години. Дядо ми е упорит и тича 19 км след файтоните, които отвеждат бъдещите четници до най-близката гара Кермен. Там
председателят на дружеството се смилява и му купува билет за влака.
На гара Пловдив неочаквано във вагоните нахлуват стражари, които се опитват да свалят от влака бъдещите четници. Тогава някой изревава:
„Братя! Отиваме да си дадем живота за свободата! Дали ще умрем в Македония или тук, за нас няма значение!…“
След тези думи стражарите са изхвърлени през прозорците и влакът като по команда потегля. На софийската гара става нещо още по-неочаквано. Посреща ги военна музика и ги приветстват стотици граждани, узнали, че в столицата пристигат представители на хайдушкия Сливен, сред които е племенникът на Хаджи Димитър.
Те отиват да се бият за Македония.
След двудневен престой заедно с дошлите от други краища на страната всички отиват в Рилския манастир.
Раздават им пушки. Десет дена ги обучават и ги подготвят за тържествената клетва. В манастира се сформира ІІІ Серска въстаническа дружина с войвода Стою Скрижовски и под командването на поручик Тома Давидов.
Войводата държи пламенна реч, завършвайки с думите:
„Ние сами не можем да съборим турската власт. Ние отиваме да умрем за Македония!“
И добавя:
„За нарушаване на четническата клетва има само едно наказание – смърт! Ако някой се колебае или има някакви други причини да не се закълне, нека да отстъпи крачка назад!“
Неколцина отстъпили с наведени глави. Като разказваше тази история, тук дядо добавяше:
„Някои от тях сега получават поборнически пенсии…“
В Пирин планина по онова време действали І и ІІ въстанически дружини. Една от целите била ІІІ дружина да се съедини с тях.
Преминали границата при с. Якоруда и веднага започнали сражения с редовна армия и башибозуци. Не могли да отидат до Пирин и затова свърнали към Родопите и една сутрин на зазоряване стигнали Доспат -селото на Ахмед ага Барутанлията и на ордата башибозуци, които изклали през 1876 г. със зверска жестокост цялото село Батак.
Съсекли и изгорили живи според едни историци 3000, а според други – 5000 души!
Заграждат Доспат и го подпалват с бомби. Дядо ги определяше като „много ефикасни, с формата на половин кирпич“. Къщите пламват веднага, защото са без керемиди, покрити само с чамови дъски. Войводата заповядва да пропускат жените и децата, които бягат от огъня, и да стрелят само по мъжете. (Тук дядо винаги добавяше: „А те в Батак клаха всички наред!…“)
Селото изгаря напълно за броени минути. Остава да стърчи само тухлената джамия.
В дружината имало и двама калугери от Рилския манастир, които поискали разрешение от войводата да се върнат и да разрушат джамията. Бомбардират я и като се явили сетне пред войводата, казали, че в селото не е останала никаква живинка.
Така на 27 юни 1895 г. възмездието настига Ахмед ага Барутанлията и неговите башибозуци-главорези.
Всичко това съм узнал от разказите на дядо ми и от неговата собственоръчно написана биография с дата 12.VІ.1958 г., която се съхранява в Окръжния исторически музей в Сливен. Написана е, когато е кандидатствал за поборническа пенсия.
bgnow.eu
–––––––––
За няколко часа населението намаля от 9 хиляди жители на 300, пише Виктор Юго
Хората дават оръжието си на помака Ахмед ага, а той заповядва жестокото клане
4
