• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
ADVERTISEMENT
ПОДКРЕПИ НИ
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result
Home България

Tanya Tsiolakidou ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ: КВ. АВРЕН Е СЪЗДАДЕН ОТ БЕЖАНЦИ ОТ С. АВРЕН, СЛЕД ГЕНОЦИДА ИЗВЪРШЕН ОТ ТУРЦИТЕ НАД БЪЛГАРИТЕ ОТ БЕЛОМОРСКА И ИЗТОЧНА ТРАКИЯ

admin by admin
февруари 11, 2022
in България
0
Tanya Tsiolakidou ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ: КВ. АВРЕН Е СЪЗДАДЕН ОТ БЕЖАНЦИ ОТ С. АВРЕН, СЛЕД ГЕНОЦИДА ИЗВЪРШЕН ОТ ТУРЦИТЕ НАД БЪЛГАРИТЕ ОТ БЕЛОМОРСКА И ИЗТОЧНА ТРАКИЯ
0
SHARES
79
VIEWS
Сподели във FacebookСподели в Twiter
Tanya Tsiolakidou
ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ: КВ. АВРЕН Е СЪЗДАДЕН ОТ БЕЖАНЦИ ОТ С. АВРЕН, СЛЕД ГЕНОЦИДА ИЗВЪРШЕН ОТ ТУРЦИТЕ НАД БЪЛГАРИТЕ ОТ БЕЛОМОРСКА И ИЗТОЧНА ТРАКИЯ
Едни от първите заселници в Ямбол през 1913 г. са от с. Аврен, Силиврийско (вилает Цариград).
Аврен (на турски: Акьорен) е било изцяло българско село в Източна Тракия, днешна Турция. Селото, въпреки, че е освободено от руснаците, останава извън границите на България след инищожителния Берлински договор.
Одринска Тракия е неколкократно обезбългарявана. След завладяването на Балканите от турците, старото българско село е заселено предимно от турци /няма данни какво се е случило с местните българи/. По време на кървавия „кърджалийски период”, селото отново започва да се заселва с българи, търсещи закрила от кърджалиите. Най-известни са семействата Братанови, Вергови, Яневи, Янови от гр. Калофер, Мла­денови от село Дървеница, Софийско, Станкови от Старозагорско, Бочукови от Свищовско, Панчеви от Панагюрище, както и семействата Йовчеви, Добреви, Дочеви, Лефтерови, Стойкови. Не се знаят фамилиите на коренните български семейства. След освобождението от турско робство в с. Аврен са преброени 150 български къщи /за съжаление радостта от Свободата на авренци е кратка/.
В землището на селото се простират пасища (мери) в посока Силиврия, Санън дере, Фенеркьой. В местността Черната и Бялата скока се образуват вирове. На северозапад от Малък и Голям харач, намиращи се на хълм с малки горички, са разположени кошарите на авренци.
Пресъхнало дере разделя селото на две махали – „малката” заселена от гърци и турци, от другата страна „голямата” – българската. В горния край на селото, в близост до дерето и турската махала, в един двор е съградено аязмо, в средата на двора се извисява топола, а на запад от него е описан двадесетметров бряст, край който минава пътят за Братанската махала. Аязмото е представлявало малка къщичка с икона, кандило и свещник. От нея започва тунел, дълъг 4 м., от чието дъно извира много студена вода, считана за лековита.
Целият този край, наричан Чорленско поле, след като е завладян от турците се застроява с бейски чифлици, в които работи изконното българско население. Българите стават ратаи и работници, които плащат наем за посев на завоевателите, а данъци плащат отдел­но на султана. След Освобождението българите изкупуват земята, но след Берлинския конгрес османското правителство започва да им я отнема насилствено и да настанява турци-мохаджири.
Благосъстоянието на българите в този край е било завидно. Селяните са се занимавали със земеделие и скотовъдство. Орането на земята се извършва с 4 – 5 чифта волове или биволи (чавгар), в т. нар „ялама“ или „кара сабан“ (дълбока оран) и се провежда от пролет до жътва. Оранта е дружна, като се изреждат да помагат на всеки по няколко дни. По-заможните българи орат самостоятелно. Сеят се жито и лен, от влакното на които се тъкат черги и чували. Бедните селяни след приключване на своята жътва отивали да жънат на чорбаджиите и след това се пристъпва към овършаване.
Авренските българи са имали и лозя, които не смогвали да оберат до късна есен. Отглеждат също много смокини и бадеми.
Освен земеделци, авренци са и състоятелни скотовъдци. Мнози­на от тях имат говеда, биволи, стада овце. Млякото и млечните продукти се про­дават в Истанбул. Сиренето е с отлично качество, съхранявано в кози толуми. Овчарството е едно от главните занятия на авренските българи. Показателен е фактът, че когато авренци тръгват да бягат за България след Геноцида над тракийските българи, те водят със себе си 50 000 овце.
Авренци грижливо съхраняват и предават от поколение на поколение огромно, пословично трудолюбие. То, съчетано с реши­мост и упорство, им помага да оцелеят. От „Сведения за бежанците, които се намират в Ямбол към 31 декември 1926 г.“ става ясно, че в миналото от реги­стрираните 111 семейства, наброяващи 504 души, 56 стопани са земеделци, об­работващи чужда и своя земя. Голям е броят на каруцарите, занимаващи се с кираджилък, на работниците също. Сред тях са чиновници, бакали, шивачи, зидари, кирекчия, налбантин, обущар, стражар. В борбата за оцеляване трудът е на почит.
Обичайки труда, авренци умеят и да се веселят. Песните и хората са стари, български, обичаите също. Авренки умеят да приготвят вкусни ястия, като тархана, юфка, рязана чорба, мантин. Точат баници, правят сирени пити (тутманици), макарина. Срещу Васильовден правят баница, в която слагат дрянови клонки, наречени на нещо, и пара, а на кой каквото се падне се счита за негово бъдеще. Същата вечер се вари и пачата от прасето, сурвакарите тръгват от полунощ с дрянови сурвачки и до сутринта посещават всички семейства в селото.
На Йордановден (Водици) свещеникът слага кръста в медна купичка от вечерта. Ако през нощта водата вътре замръзне, годината ще бъде плодовита. На су­тринта отиват на църква. Свещеникът ръси всяка къща с китка босилек и кръста. Кръстниците, на които кумиците имат деца, им носят плодо­ве. На канап, дълг 1 м, нанизват фурми, смокини, портокали, а плодовете, които не са сушени, се слагат в специална за случая покривка и се носят преди обед на кръщелника. Кумицата ги гощава.
Друг очакван с вълнение празник е бил Заговезни. Всички се измиват, изкъпват, обличат си новите дрехи и тръгват да искат прошка, като започват поред от най-възрастните дядо и баба. Събират се всички свои на масата и си целуват ръка, като казват: „Прости ми, ако нещо съм те обидил“, а те им отговарят: „Простено да ти е“. Така според възрастта всички си ходят на гости за прошка, а възрастни­ят не трябва да я отказва. Тази традиция не съдържа разлики с установената и в други краища на България.
За Великден се изпича цурек – козунак с нахутена мая, а в средата му се слага червено яйце, придържано от две кръстосани лентички.
От Лазаровден вечерта се ходи на черква всяка вечер без сряда. Четвъртък и петък е най-голямото черкуване. В събота, преди разсъмване, хората обикалят селото, начело на свещеника, като всички носят свещи в ръце. Веселбите започват от първия ден на Великден. Той е най-тържествен. Следо­бед е хорото. Всеки ден се обличат с нови и различни дрехи. Мъжете са обути с гайтанени потури, а жените с рокли, силно набрани в кръста, укра­сени с дантела и бродерия, косите събрани на висок кок. Признак на изтънчен вкус са копринените забрадки, наречени бариж. Тържествено се чества и Гергьовден. Интересно явление за селото е пристава­нето или краденето на мома. Жените си гостуват на кафе и сладко, обикновено след черква.
Църквата в с. Аврен е построена след 1900 г. Дърворезбата и рисуването на иконите са поверени на майстори от България. След завършването и се е провело събрание в дюкяна на известния род Ган­чеви, за да се реши как да се нарича. Тъй като в селото живеят 35 души с името Георги, се решава черквата да бъде именувана „Свети Георги“.
Датата 28 август 1908 г. за хората от село Аврен е изключителна. На този ден младежите от селото поискват от българската екзархия да им изпрати българ­ски учител и свещеник, като се отказват от гръцката патриаршия в Истанбул. На този ден, по спомени на Бочуков, на празника на Голяма Богородица в селото пристигат български учител и свещеник. Литургията на този ден се извършва на български език. Враждата между българи и гърци е много силна, но българите, не се предават.
Статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 отбелязва Аврен като българско село.
ГЕНОЦИДА НАД ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ
На 5 октомври 1912 г. започва Балканската война. Слуховете за нейната под­готовка се понасят още през септември. В средата на месеца започва придвиж­ването на турски войски в посока към България, а след месец-два отстъпват обратно. По това време кмет на селото е Илия Братанов. За да защити селото от отстъпващите, той предвидливо нарежда на жените да изпекат хляб, за да го предложат на турската войска. Изтеглящата се войска се окопава около Чаталджа, а село Аврен остава в района на преследващата я българска армия. Насе­лението на турската махала се изтегля, изоставяйки имуществото си. След три дни пристигат български войници, за които Димитър Младенов си спомня, че са от Плевенския полк. Знамето на полка е окачено на къщата на рода Младенови и го охраняват офицери. Било е много студено, но е осигурявано навреме про­доволствие, затова с изхранването на войниците е ангажирано населението на селото. Край Чаталджа започват да бушуват заразни болести – холера, коремен тиф. Като лекарство българските лекари препоръчват чесън. Авренци се страхуват, че след под­писването на примирие между съюзниците и Османската империя, българското население ще бъде подложено на изтезания и организират бягството си.
Новата 1913 г. авренци посрещат в полуразрушено турско село. Там те остават до пролетта, свободни ниви има достатъчно, зърно в изоставените домове – също. Авренци засяват пролетни посеви. Но на 10 юли 1913 г. около 14 часа двама младежи донасят вест, че Люле Бургас е пълен с турска войска, и че българите са масово избивани, а оцелелите бягали към България.
Пак тревоги, паника, дълги, изморителни преходи, отново изоставени домо­ве. По време на Междусъюзническата война Турция нарушава договора за граница­та по линията Мидия-Енос и насочва войските си към старата граница с Бълга­рия. Авренци се насочат към Лозенград, но той вече е евакуиран. Продължават прехода и по тъмно на 14 юли уморените и изтощени хора и животни достигат границата. Влизат в едно село, което се оказва Кайбелар (дн. Странджа). Пренощуват спокойно, като мислят, че няма кой да ги преследва. На сутринта се оказ­ва, че през нощта местните селяни са напуснали селото. Авренските бежанци продължават до с. Еледжик (дн. Горска поляна), после през село Капаклъкьой(дн. Ружица), Куртбунар(дн. Вълчи извор), Болярово и Попово, където остават за по-дълго, за да отремонтират каруците.
Покрай височината Баралкайряк излизат на Каравеловското ханче. На 4 км югоизточно от него на поляна до Тунджа се установяват на бивак. В продъл­жение на една седмица им се осигурява храна от 29-и Ямболски полк, докато изтече карантинния период.
След престой в селата Отманлий (дн. Симеоново), Пандаклий (дн. Тенево), Бикьово (дн. Козарево) и др., през 1914 – 1915 г. по решение на Околийската ко­мисия в гр. Ямбол, те се заселват в неговия квартал Каргона, настанявайки се в ханове, навеси и стопански сгради до 1920 г.
На 15 септември 1915 г. България влиза в Първата световна война. Всички мъже на възраст от 22 до 45 години са мобилизирани. От бежанците замина­ват 77 души, от които загиват шестима.
Катастрофалните последици от участието на България в Първата световна война влошават положението им. Като цяло индустрията в града не може да поеме освободената от селското стопанство работна ръка.
Ямболската комуна(1920 – 1921 г.) защитава гладу­ващите изселници от Тракия: раздава им се брашно на намалени цени, въвеждат се купони за най-необходимите стоки, износът на животни става само с пред­варително разрешение от общината. През лятото на 1920 г. започва застрояването на мястото до гробищата. Родът на Братанови започва първи. Къщите, които строят, са от кирпич и дървен материал, който набавят от местността Ормана, по 3 куб. м на семейство. Къщите са с две стаи и антре. На стените оставят отвори за прозорци и врати. Къщите са покривани с папур или керемиди, спо­ред възможностите на стопанина. Така за 5 – 6 дни къщата е готова. Дворовете са заградени след 3 – 4 години. Улиците са кални по време на дъжд и сняг, хората сами пренасят на гръб или с каруци сгур от гарата, за да посипят пътеки. Тротоари няма, електри­чество – също. Улиците нямат имена, наричат ги 1-безименна, П-безименна и т.н. Чак през 1936 година им дават имената на тракийските села и градове: Тракия, Аврен, Енос, Кавала, Силиврия…които са запазени. Авренските деца, живеещи в ямболския кв. Каргона, се учат в училище до черквата „Свети Георги“. Когато се настаняват в новия квартал, ходят в училищата „Кирил и Ме­тодий“ и „Даскал Атанас Кожухаров“, докато съберат средства за построяване на собствено – „Страшимир Кринчев“.
Материалите събра и оформи – Таня Тсиолакиду
Източници: Стефка Станчева: БЪЛГАРИТЕ ОТ АВРЕН, СИЛИВРИЙСКО, В ДАЛЕЧНОТО И БЛИЗКО МИНАЛО, Георги Братанов – Спомени и разкази, в-к „Тракиец“ (Ямбол) Стайко Трифонов, История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“
Може да бъде изображение с 1 човек, изправен и на открито
ADVERTISEMENT
Previous Post

ЕДИННИЯТ РОДОВ КОРЕН НА БЪЛГАРИТЕ ХРИСТИЯНИ И МОХАМЕДАНИ ОТ ЗЛАТОГРАДСКО от Величко Пачилов

Next Post

Последната битка от Втората световна война доц. Йордан Василев, д-р по история

admin

admin

Next Post
Последната битка от Втората световна война доц. Йордан Василев, д-р по история

Последната битка от Втората световна война доц. Йордан Василев, д-р по история

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 55.4k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

юни 18, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

21
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

9
ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

9
Тракийски градове  Севтополис

Тракийски градове Севтополис

март 20, 2023
НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

март 17, 2023
Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

март 8, 2023
ЛЕВСКИ И СТАРА ЗАГОРА – СНЕЖАНА МАРИНОВА

ЛЕВСКИ И СТАРА ЗАГОРА – СНЕЖАНА МАРИНОВА

февруари 19, 2023

Последните публикации

Тракийски градове  Севтополис

Тракийски градове Севтополис

март 20, 2023
НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

март 17, 2023
Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

март 8, 2023
ЛЕВСКИ И СТАРА ЗАГОРА – СНЕЖАНА МАРИНОВА

ЛЕВСКИ И СТАРА ЗАГОРА – СНЕЖАНА МАРИНОВА

февруари 19, 2023
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • Изкуство
  • ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
  • История на света
  • Католици
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПОЛИТИКА
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • СТАРА ЗАГОРА ОБЛАСТ
  • Традиции
  • ТУРИЗЪМ

Последни публикации

Тракийски градове  Севтополис

Тракийски градове Севтополис

март 20, 2023
НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

март 17, 2023
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result
  • Подкрепи ни
  • България
  • Българи зад граница
  • Македония
  • Погледнато в интернет
  • ВМРО
  • Света
  • Земеделие
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Волжка България

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist