наричана от критиците в чужбина „Полярната звезда”, една от великите оперни певици, сопрано в началото на 20 век, вокален педагог и поетеса.
Лидия се ражда в семейството с четири братя и три сестри и от ранна детска възраст е закърмена с музика, нейният баща свири на цигулка и организира детския хор в Бабин. Отрано започналата музикална кариера, само 12 годишна пее в църковния хор, спира женитбата и на 17 годишна възраст с шест години по големия от нея Христофор Маршнер, когато тя е последна година в гимназията.
Но както винаги се случва с целунатите от Господ, само след две години брак, тя зарязва всичко и заминава да учи голямата си любов, музиката в Петербургската Консерватория, през 1903 г.
Там учи в класа на вокалната педагожка Наталия Ирецка и то безплатно, благодарение на нейния талант. Младата Лидия дебютира на сцената във втори курс на Консерваторията, като замества заболялата титулярка и изиграва една блестяща партия на Джилда в операта „Риголето”. Появили се много статии за нея и и предричат страхотна кариера. Макар и отстранена от Консерваторията, заради своеволието студентка да участва в представление, по късно е реабилитирана от нейната педагожка и по късно поканена от Римски – Корсаков, да изпълни Снегурочка от едноименната опера.
Професионалния път на певицата започва с назначаването и в Държавния академически Мариински театър за опера и балет в Петербург, през 1906 г., където първото и изпълнение е на Джилда в операта „Риголето”, следват Олимпия в „Приказките на Хофман”, Церлина в „Дон Жуан”, Розина в „Севилският бръснар”. Специализирала в Миланската скала, скоро Липковска е най доброто сопрано в Императорския театър. През месец септември заедно с Шаляпин пее в операта „Лакме”. През 1908 г. е на сцената на Болшой театър, в оперите „Риголето” и „Лакме”. В Париж гастролира на сцената на „Театър Шатле”. През 1909 г. е на сцената на „Метрополитън опера” в Ню-Йорк, в Бостън, в Чикаго. Там се среща с Карузо с когото ноември месец партнира в операта”Риголето” и на следващата година в „Травиата”. Там се запознава и с Пучини и Руфо. В Лондонския „Ковънт Гардън”, пее Сюзан в премиерния спектакъл на Ермано Волф – Ферари и Мими в операта „Бохеми”. От септември 1914 г. е солистка в Петербургския „Театър на музикалната драма”, чиито първи основател е Йосиф Лапицки.
След революцията в Русия, тя заживява първоначално в Париж, след това към 1920 г. преподава в консерватория в Кишинев, следва от 1924 до 1927 в Букурещ, от 1927 до 1929 г. гастролира в СССР, следват гастроли в Букурещ, Париж, Берлин. От 1930 до 1941 г. преподавала в различни колежи в Молдова. На 19 май 1951 г. в Париж е последния и концерт с който се сбогува с публиката, както и да види единствената си дъщеря Ариадна. През 1953 г. я канят за Директор на Бейрутската консерватория, където по това време е и нейната сестра.
Легендарната певица си отива от този свят на 22 март 1955 г. в крайна бедност и е погребана на Православното гробище в Западен Бейрут, Ливан.
Призната е за една от 10 най известни личности на Молдова.
