ЗАБРАВЕНИТЕ БЪЛГАРИ ОТ ДОБРУДЖА – ИВАНКА ПРОДЪЛЖАВА ДА РАЗКАЗВА

В 2010 г. бях в Балчик и бати Митко , мой братовчед и баща на Симеон ми каза : „- Ванче,ще можиш да търсиш на архивите в Сарагиол за Моню Стати Титев ,един от 6-то поколение на долу.Аз отидох на общината,на църквата и не намерих нищо.Трябваше да пише на Националните Архиви в Букурещ. Но през лятото 2011г.те дойдоха в Румъния и със едни братовчедки от София и отидохме в Сарагиол-рожденото село на бати Митко и на родителите на братовчедките от София.Отидохме на гробищата и искахме да палим свещи на дядо Димитър -брат на моя дядо Васил.Но беше много сухо ,тревата суха и им казах че ако ще запалим там свещи ще запалим цялото гробище.По добре да идим на гроба на мойте родители ,аз имам там приготвено място за свещи и ще запалим за всички нащи починали.Аз тръгнах по патечката и те след мене.След малко чух :-Ванче ,ела. Върнах са и видях че бати Митко са спъна на един камък.Не беше кръст.имаше изкупан кръст и писано името със кирилици – МОНЮ СТАТИ ТИТЕВ – на вторее ден отидох със специална четка,истрих камъка и намерих писано : -год рождение 1825,год почиване 1888.Мой въпрос : толко пъте съм минала по патечката ,защо не са спънах аз на камъка ? Аз мисле че защото бати Митко го търсеше и двамата бяха мъжи. Бог да ги прости двамата,да ги почива в мир и сигурно там горе,някъде те са срешнаха !