Покрай публикациите за банатските ни сънародници забравяме едни други българи ,които не присъствуват в списъка на националните малцинства на Румъния . Забравяме за църквата в Браила , Бабадаг и красивата бяла църква в Констанца . Забравяме за онези българи , които макар историческите колизии са останали в Румъния и останали на произвола на съдбата бавно и сигурно изчезват . Те са „скритите българи “ в Румъния . Използувам аналогията с един изследовател на нашите сънародници в други части на Балканите , защото тази маса от наши сънародници съществува независимо от всичко .
Нашият герой е част от тези „забравени “ наши сънародници . Едно случайно запознанство , което прерасна в тъга и мъка след това което ми разказа Иванка Унгуреано от Констанца . Прекръстена на Йоана , тя държи на своето българско име и така се е регистрирала като профил в социалните мрежи . Иванка , чиито род произхожда от село Саръгьол Тулча е част от драмата на онези българи от северна Добруджа , чиито въпрос е частично решен с Крайовската спогодба .Родът на Васил Енчев , от който е част и тя през 1940 г се преселва по тази спогодба в България и отсяда в Добрич . Тук на 13 декември 1942 г се ражда и нашата героиня . Родът на Иванка е част от онази кървава бразда , която разорава тази част на Балканите по време и след Първата световна война . Тези 30 хиляди депортирани българи в лагери в Молдова и върнали се 8 хиляди от тях крещят да бъде говорено за тях , да се вдига шум и да се чете за тях . Иванка превежда книга с такова заглавие на румънски , за да узнае румънското общество за това , защото само тогава когато именно знаем тази историческа истина може да настъпи помирение на Балканите . Северна Добруджа е изконна българска земя и тогавашните власти до Първата световна война са положили неимоверни усилия да променят етническия и състав заселвайки молдовани – румънци и македонци – арумъни в селищата с българско население отнемайки от тях земи и имоти . Времето си е казало своето и сега по думите на Иванка в Саръгьол има само роми и македонци и никакви българи . А тези , които имат български корени имат румънски имена като нея и най -трагичното че вече младите не знаят български език . Откъслечните опити да се организират курсове за български език са се провалили поради страх от официалните власти . А все още се празнува Конският Великден в този район , в селата около Търговище .Най- смешното е че , по регистрите на официалните власти тези хора се наричат сърби . Всичко това е малка част от една картина на тиха асимилация от страна на Румъния , която иначе претендира , че има влашко малцинство в българските градове по Дунава .
Иванка има обиковенна съдба . Учение и после работа като екскурзовод . През 1976 г се установява трайно в Констанца . През 1948 г нейното семейство се връща в Румъния , защото майка и е румънка . Говори чисто български благодарение на своята баба българка и поради това има българско самосъзнание Може би трябва да чуе всеки какво казва Иванка за обстановката в Румъния и България и тогава ще се разбере , че между двете страни разлика няма . Иванка има роднини в България , но за своите години е доста жизнена жена , която подържа много контакти в социалните мрежи . В град Констанца се намира един от най- добрите доктори по лаймска болест и Иванка превежда на българите дошли при него . Освен , че помага при превода на книгата “ Кървавата бразда на Добруджа“ Иванка следи доста активно събитията и събиранията на диаспорите от двете страни на границата .
В заключение бих допълнил , че наистина се радвам че надникнах в тази част на Балканите благодарение на Иванка Унгуреану . Бих и пожелал здраве и още живот , защото благодарение на такива като нея българският дух в Констанца не е загаснал .
нещо наистина лично казано от нея :
