Българската етническа общност от Търговище, Румъния
На 31 ноември1851 в Търговище, старата столица на Румънската държава, приема и декларира като свои граждани членовете на 57 семейства българи, които са се изселили от Бълени, Влашко, още преди 1838 г. Настаняват се в югоизточния край на града, купуват си плодородни земи, плащат си редовно данъците към властите, работят цял живот и построяват портите на крепостта на днешния квартал „Матей Войвода” в Търговище. Избирането на зоната за заселване се оказва много вдъхновяващо, и за придошлите българи, и за местните градски жители. Българите са запазили непроменени културните традиции, езика, обичаите, наследени от прадедите, както и начина на живот, свързан с обработването на земята, градинарството, животновъдството, като същевременно са ползвали всички градски съоръжения на Търговище.
Тук е най-старото население, което живее от над 170 години в района на Търговище, преплитайки хармонично елементите на селски живот с градските порядки , традиционното с модерното, старото с новото. Градинарите и преди, и сега, предават от баща на син своите умения. Те са тези, които донасят и днес на гражданите ежедневната храна от пресни зеленчуци, но и едно културно наследство от типични български носии, които с красотата си възпитават естетически вкус, обогатяват и преобразяват града.
В почти всички документи от онова време са наричали българите „сърби“ и днес „Матей Воевода е „кварталът на сърбите „, но езикът, народната носия с невероятните шевици, със запазените български традиции, са живо свидетелство за българския произход на жителите от този квартал.
Ограничителната политика от времето на комунизма, насочена към обединението на нацията и румънският национализъм с антиславянски привкус, създаде чувство за малоценност у българите и в резултат – те прикриха етническата си идентичност и в много зони се сляха с румънците. Тъй се обяснява фактът, че при последното преброяване повече от българите на север от Дунав не са декларирали, че са българи.
Въпреки че са били подложени на асимилация, българите са приели гостоприемството на румънския народ, който вижда у тях пример за трудолюбие и постоянство. Затова успяват да запазят културната си самоличност, да предават от уста на уста родния език –българския архаичен език.
На 1 юни 1990 г.е създадена Културната асоциация на българите от Търговище, а през октомври 1999 г. се нарича с името Културна Асоциация „Заедно“. Целта на Асоциацията е: защита правата на българите, съхраняването, развитието и изразяването на етническата идентичност, културна, езикова и религиозна, на всички членове.
Днес Културната Асоциация „Заедно” е известна, защото войнства за съхраняемост на българските традиции, наследени от прадядовците, които бягайки от османското робство, идват във Влашко, но запазват езика, вярата си, носиите, занаятите и обичаите. Музеят в Търговище има много свидетелства за българския произход на нашата етническа общност: документи,снимки, предмети на бита.
Ансамбълът „БОСИЛЧЕ“ на българските деца и младежи играе на много сцени в Румъния и България. Костюмите са наследени от дядовци и баби, прадядовци и прабаби. Красотата на костюмите и радостта на децата е голяма, когато говорят български език и танцуват с български дух. Културната Асоциация „ЗАЕДНО” организира Фестивала „КОНСКИ ВЕЛИКДЕН” на „Св.Тодор“, в първата събота от Великденския православен пост-Тодоровден. Това е събитие, известно отпреди 170 години, когато ненадминатите български градинари от общността идват да си покажат красивите коне и дресировката им. Домакините правят хлебчета (кончета), като ги освещават в църквата и след конския парад, ги подаряват на конете и на коларите. Организира се конкурс за определяне красотата и ловкостта на конете. Децата танцуват и всички са радват. В цяла Румъния няма друго място, където да се празнува така пищно Конският Великден. Всички телевизионни канали през последните години излъчват предавания за този неповторим етнически български празник.
Тъй като е на края на града, българският квартал е с високи шансове да продължава да се интегрира и да си забрави корените, но българската общност опитва чрез Културната Асоциация „Заедно” и Професианалната Асоциация „Матей Воевода” да показва на децата и внуците, че са етнически българи, а не сърби, както им казват и трябва да носят в сърцето си БЪЛГАРСКОТО НАСЛЕДСТВО.
Лучия КОСТАЧЕ /председател на КА „Заедно”, Търговище/
Превод Иванка Унгуряну /Бълг.сдружение „Единство” Констанца/
