1. Роден съм преди 61 години (не мога да повярвам, че съм на тази възраст!) в Стар Бешенов, Банат, Румъния, в банатско българско семейство. Завършил съм Факултета по журналистика в Букурещ, магистърска степен по Медиен мениджмънт в Университета в Клуж и имам докторска степен по филология от Западния университет в Тимишоара. Творбите и за трите етапа са направени изключително с теми, свързани с банатските българи, за да докажа на по-младите, че тази тема е актуална и заслужава да бъде изучавана. Работих като редактор на вестник „Horizont”, вестник „Náša glás” и списание „Literaturna mislej”. В момента следвам следдипломна квалификация по библиотекознание, за да прекарвам времето си по-лесно, докато с нетърпение очаквам пенсионирането…
Имам няколко хобита, но напоследък се насочих повече към филателията, като миналата година спечелих два златни медала на международно изложение и един медал вермейл (нещо между сребърен и златен медал) на национално изложение с експоната „Карол Телбис, кметът-основател на Тимишоара като европейски град 1885-1914 г.” Както се знае, Карол Телбис е от банатски-български произход и е бил кмет на град Тимишоара с най-дългосрочен мандат, около 29 години.
2. Да си банатски българин е означавало да бъдеш учтив, да бъдеш послушен към родителите, към баба и дядо, да уважаваш учителите, свещениците, роднините и съседите, изобщо да имаш доброжелателно и уважително отношение към всички хора. Това означаваше, преди всичко, да кажеш „Добър ден!” или, по-често, „Фалмис!”, на всички хора, които срещнеш на улицата. Ако не, баба или мама ще разбере и ще ти се кара!
Второ, да си банатски българин означаваше да си трудолюбив. Цялото богатство на нашите хора е било направено изключително с труд. Казва се, че преди лягане стопанина хвърлял калпака си на закачалката, а като станал, той още се люлееше… Защото стопанина не си лягаше, докато не нахрани животните си – и слугите си – и докато не се увери, че всичко е наред. В знак на благодарност от страна на родината, най-трудолюбивите от банатските българи, които успяха да си построят красиви къщи и да си купят по-вече земя за обработване, бяха обявени за чиабури (богати) и депортирани в Бъръган през юни 1951 г. … Те бяха хвърлени в равнината на Бъръган без никакво имущество, права или достойнство. Но този ужасен факт имаше и една роля, да кажем, положителна: ако дотогава всички бяха насочени към работата на полето и към закупуването на колкото се може повече земя, отсега нататък нашите селяни разбраха, че земните богатства са тленни и могат да ти бъдат взети по всяко време, от когото и да било, но никой не може да ти отнеме образованието, така че те започнаха да изпращат децата си в училище (колеж), вместо да ги държат „вързани за земята“.
Трето, да си банатски българин означава да си горд! Не знам защо, може би това се дължи на банатското влияние, тъй като не напразно се казва, че „Банатът е челото (на чело)“. Така че банатският българин винаги се състезава със себе си, но и с околните: той трябва да има най-красивата народна носия, най-хубавата къща, най-красивата и достойна съпруга/най-хубавия съпруг, най-умните деца. Но, за щастие, тази гордост накара българите от Банат да не се откажат от етноса си, както направиха южно-дунавските булгари, които сами се наричат „сърби”, въпреки че си говорят на доста чист български език, или както българите в Сърбия (Иваново), които се наричат павликяни (между другото, феноменът „павликяни” е доста присъстващ и сред българите от Стар Бешенов и Брештя, и тази тема си заслужава един бъдещ анализ).1 До 1989 г. всички банатски български младежи, който отслужили задължителната военна служба, бяха регистрирани във военната книжка като българи, като те самите се декларирали така.
По този начин израснахме ние, децата от моето поколение и от предишните, а може би и с 4-5 поколения след нас. Предполагам, че същото се случи и в селата в България. Какво означава да си банатски българин днес, това е съвсем друга история и чакаме отговора на този въпрос от нашата младеж.
3. Какво означава да си българин католик? Със сигурност, нашите прадеди, когато пристигнаха в Банат през 1738 г., се чувстваха облекчени и горди, защото в крайна сметка религията им беше една и съща с официалната религия на страната, към която принадлежаха. Тази радост не продължи дълго и сега държавната религия отново е различна от нашата. Банатския българин винаги е бил близо до църквата, до свещениците си. Преди 50 години, да се омъжиш/ожениш за някой с различно вероизповедание беше почти невъзможно, даже свещеника нямаше да допусне това. Днес, смесените бракове са преобладаваща част.
Какво означава да си българин католик в България? През 90-те години имах късмета да живея 5 години в София, и нямах проблеми с моята католическа вяра. Запознах се със българската литература, от „Тютюн“, „Под игото“, „Време разделно“ и поезията на Димчо Дебелянов до най-новите поети от онова време, Крум Филипов и Азиз Таш, с който станахме приятели. Крум е православен, Азиз е мюсюлманин. Често пъти гледахме заедно най-хубавите български филми, от „Козият рог” до „Граница”, слушахме добра българска музика, от Валя Балканска до Черно Фередже и от Щтурците до Милена или Васко Кръпката… Лично аз, в България се чувствам „у дома”. Но ми идва на ум и случката разказана от г. Антон Манеа, българин католик родом от село Попещ (близо до Букурещ), дългогодишен учител и директор на училището в Брещя (Банат): По време на войната от 1916 г. с Румъния, двама българи от село Попещ бяха пленени някъде в България и затворени в една барака, заедно с пленници румънци. Коменданта на лагера, разхождайки се вечерта, чул да се говори български от бараката. На сутринта покани българите да се представят. Двамата излязоха на рапорт, и команданта почна да ги обвинява, че воюват срещу държавата си, щом са българи. На това, един от тях му каза: „Господине комендант, прощавайте. Да ви е..а държавата! Аз искам у дома!” На това командата се разсмя и ги пусна да си отидат…
Но ето че идва и 2021 година, и смятам за обидно това че, съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България, Чл. 3, (3) (ДВ. бр. 21 от 12.03.2021) само Българската православна църква е между „органите“ който издава документи за доказване на българския произход, въпреки че официално, в България са регистрирани 127 вероизповедания!
4. Като проекти, в момента работя върху преписването на ръкописите на поета Точку Калапиш както и на една книга за град Тимишоара по време на банаския български кмет Карол Телбис.
С уважение,
Николай Марков
1 В Банат още съществува, в доста голяма степен, мнението че не сме българи а „павликяни“. Това се дължи и на факта че, в Банат, изучаването на литературен български език не се прави паралелно с изучаването на банатския българси език. Поради това учениците виждат българския литературен език като чужд език. Това е вината на преподавателите, но нито България не се е интересувала въобще за запазването на банатския български език като един от общо трите съществуващи норми на българския език. Но, съгласно моя опит, всеки който е живял поне малко в България, си е сменил това мнение и му е станало ясно, че е българин. Би било чудесно, ако можеше да се организира, всяка година, по една екскурзия в България, от поне 2-3 седмици, за ученици от Банат, от VIII-и клас и от XII-ти клас (става дума за не по-вече от общо 80 души, от българските лицеи в Стар Бешенов и Букурещ). По този начи те не само че ще се запознаят с “Майка България”, но ще могат да определят, дали да продължат обучението си в Румъния или в България.
