НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ ДАВА ОТПОР НА НАЦИОНАЛНИТЕ ПРЕДАТЕЛИ И РОДООТСТЪПНИЦИТЕ. ЗАТОВА ВСЕКИДНЕВНО ЩЕ ПОВТАРЯМЕ НЯКОИ АЗБУЧНИ ИСТИНИ, ОТДАВНА УСТАНОВЕНИ ОТ ИСТОРИЧЕСКАТА НАУКА:
1. „Помак“ – ТОВА Е РЕЛИГИОЗНО НАИМЕНОВАНИЕ НА ЕТНИЧЕСКИ БЪЛГАРИН С МЮСЮЛМАНСКА ВЯРА. Самата дума има две обяснения, като едното не изключва другото: помак-помъчен(насила приел исляма българин в годините на османското иго) и помак, в течение на времето видоизменено от помагач (българи, рекрутирани към османската армия, като ковачи, коняри и т.н.);
2. Самото наименование „помак, помаци“ възниква само и единствено на българска почва, започва да се разпространява в Османската империя МНОГО КЪСНО, чак в края на 19-ти и нач. на 20-ти век! Така са казвали първоначално само на българите мюсюлмани около Тетевен и Ловеч. Това название им е дадено от местните българи християни, техни комшии и съседи. И то е само едно от многото наименования на българите с ислямска вяра на Балканите! Казвали са им още: ахряни, торбеши, потурнаци и др.
3. Религията не може да бъде ЕТНО-образуващ фактор. Ако на база религия ще правим етнос, защо не и българите католици в гр. Раковски да ги обявим за отделен етнос, последователите на „Кришна съзнание“ също, или „Свидетелите на Йехова“? И най-накрая, защо не обявим последователите на атеизма, който нямат никаква религия, за отделен етнос – атеисти?
4. НЕ СЪЩЕСТВУВА ОТДЕЛНА „ПОМАШКА ИСТОРИЯ“. Българите мюсюлмани никога не са представлявали едно цяло, затова нямат своя самостоятелна история. Никога, в нито един период от нашата история, не е имало каквито и да било връзки между помаците в Мизия, Родопите и Македония. Тяхното битие във всяка една от тези области е неделимо от историята на останалото българско население, а оттук и от националната ни история.
5. НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ОТДЕЛНО ОТ БЪЛГАРСКИТЕ „ПОМАШКА КУЛТУРА“ И ЕЗИК“. Помаците в Северна България в песента и танца нямат нищо общо със ахряните от Родопите, с мърваците, с българите мюсюлмани в Албания, НО СА ЕДИННИ С ОКОЛНИТЕ БЪЛГАРИ ХРИСТИЯНИ в музикално и и диалектно отношение. И това което ги доближава с останалите българи мюсюлмани е естествено религията и битовата психология обособена от нея, но не и говора и музикалното чувство. Да, естествено че песните описват техния бит, но размерът им е в централно балкански и предбалкански. Има език (диалект), бит и култура на родопските българи, на тетевенските българи , които са неделима част от езика и културата на останалата част от българския народ! Да, може да има песни или носии, които се наричат „помашки“, както има шопски или добруджански. Но това е в рамките на българския етнос, фолклор и култура.
Стоян Райчевски: „Българите мохамедани в различните географски области говорят на местното българско наречие, еднакво с това на тамошните българи християни. Така, че в диалектологично отношение българите мохамедани от различните краища на българската етническа територия принадлежат към различни диалектни групи. Наречието на родопските българи мохамедани следва да се отнесе към рупските говори, на ловчанските помаци – към ловчанския или тетевенския говор, на торбешите, мърваците или мияците – към западнобългарските или македонските говори. Говорът на българите мохамедани от различните български краища не може да бъде сведен до един диалект или до едно наречие, защото те говорят на различни български диалекти в зависимост от регионите, в които живеят или откъдето произхождат. А това опровергава и обезсмисля всички опити от най-ново време да се открие „общ помашки говор“ или да се създаде някакъв „помашки език“.
По същите причини българите мохамедани не могат да бъдат обединени в културологично отношение в единна етнокултурна или етнографска група, защото както езиково, така и според народната си култура те принадлежат към различни регионални групи, които съответстват на характеристиките на местното християнско население.“
––––––––––––––
Както четем в отзива на Николай Хайтов към „Народни песни от Средните Родопи“(1973),(сборник с 1025 песни, събрани от Атанас Райчев) – под заглавие „Принос за националната ни култура“, -песните, създадени в Родопа, са едно от сигурните доказателства за общия произход на родопчаните мохамедани и християни, защото:
„…в тях ние откриваме общите народностни, битови, езикови и исторически корени между родопските българи с мохамеданска вяра и останалите българи. Няма два вида песни в Родопите – за мохамедани и християни. Имало е, има и ще има само един вид народни песни – на родопските българи, възникнали от един език, от една природа, от едно сърце!“
Важно е да се знае и дебело да се подчертае, че цялата „помакология“, заедно с обслужващите я български еничари, радетели за „помашка нация“ – са първоначално ОСМАНСКА, А ПОСЛЕ ТУРСКА ДЪРЖАВНО-ПОЛИТИЧЕСКА ИДЕЯ, с цел турско влияние на Балканите и по-специално в България. Тези опити за намеса във вътрешните работи на България от страна на Турция, не са спирали от Освобождението до днес!
