Македонски традиции :Обичаят Rougatsia в Иматия и особено в Roumluki е един от най-красивите обичаи, които се изпълняват и днес в някои вариации в сравнение със стария стандарт. Това е група с фустанели , носещи мечове и по време на Коледа те обикалят селата , танцувайки под звуците на тръбите и барабаните във всяка къща, които посещават .Това е кръг от четири непрекъснати танца, като всички скандират „Ragos“. Основната цел на обичая е да се съберат пари, които се дават от домакина на всяка къща, която посещават, като помощ за построяването на нова църква или поддръжката на стара, често училищна сграда в селото, където групата танцува. .
Ругация се организира от всички села на Руилукиотика, когато се изисква поддръжката на стара църква, както и на училищна сграда. Съответното решение е взето по време на Коледните пости от селския свещеник, църковното настоятелство и възрастните мъже на съвместно събрание в притвора на църквата.
Първоначално избирали 15 от момците на селото, които щели да бъдат и малко момиченце,на 12 тоест като прости ругаци и 3 левенти, за капитани или конактици, както ги наричали водачите. След това се намира оркестър (2 барабана и 1 тръба ), на които също се дават пари, тъй като и други села правят Ругация.
Те също трябва да намерят 3 силни коня за капитаните, както и да се разберат за цената , за която църковният комитет ще държи парите , които ще им бъдат предложени при обиколката им в Руилуки, докато в същото време Ругациари с младите танцуват поредицата от четири танца, които µpoulouki ще танцува във всяка къща.
До Бъдни вечер трябваше да приключат всички приготовления за Ругация. Птичето започва обиколката си на третия ден от Коледа или Нова година, когато графикът на посещенията им по селата не беше много натоварен.
Рано сутринта, в деня, в който започваше oupoulouki, барабанистът удря силно барабана си, за да се събуди и да подготви Rougatsiari. След известно време, след като се приготвяха, барабанистът биел на барабана си втори път, за да им даде знак да закусят, а след това трети път, за да тръгнат към селската църква. Свещеникът, църковният комитет, водачът на комитета, конете на капитаните бяха вече там и цялото село се събира.
Ругациарите, след като се поклонят на иконите, излизат в притвора, където вземат благословията на свещеника и му целуват ръка. След това те тичат един след друг, три пъти около църквата „за да си съберат червата“, тоест да имат късмет в обиколката си, да бъдат приети от всички села и да съберат достатъчно пари и плодове по време на обиколката си, да донесете „девери“ на Rouilouki, както казваха, винаги, но според предварително планирана програма. Тримата капитани яздеха отпред на конете си и бяха последвани от църковния комитет пеша и групата на Ругациара пеша.
От селото Десохори започваха посещенията на всяка къща поотделно. В двора ги посреща домакинът, който вече беше сложил чувал или черпак (дървен съд с вместимост 12 окади) жито или царевица, винаги в зависимост от силата му, които предлагаше на Ругация. Групата танцьори влизаха в двора на къщата, инструментите спираха и танцьорите, вървящи един зад друг, изпяваха следното четиристишие:
Да отидем с Христос в Ругация в Ругациепсуи,
Ти си с χαahaira, а аз отивам на fustanela до rougatsepsoui.
Дойде Ругация, Ругациари,
пай с понички пита или наденица, пита или яйца.
Дойдоха Ругациите, Ругациарите.
В края на песента един от капитаните прави кръст с меча си и след това на вратата на къщата. Инструментите започват да изпълняват музиката на танците на Ругациа и хората от Ругациарите танцуват с мечовете си, започвайки с бавни и стабилни стъпки, за да завършат постепенно с по-бърз, по-жив и по-сложен танц на обрати и обрати.
Когато хорото свършва, жена от къщата изсипва поднос с ракия и вино пред танцьорите и техните придружители и всички отправяха нужните пожелания по повода за здраве и берекет. В същото време един от капитаните протяга шапката си към домакина, за да предложи помощта си. В повечето случаи обаче предложението което се приема от църковния комитет, т.к. е храни, особено осолени и колбаси.
Хората от Ругациара обикалят възможно най-много села в Руилуки до самата зора като трябваше да се върнат в селото си следобед. Те също така посещават Нюста много пъти, защото Нюстианците, които също са имат зурнадите и даулите като свои инструменти, оценяват танцовите умения на Руйлукиоте и са много щедри в своите предложения.
Често стигали чак до Халастра, много от чиито семейства произхождали от Руилуки, както и до селата отвъд него и тези, разположени на североизточните брегове на пристанището на Джаница до Куфалия. И в тези села ругациите бяха приветствани топло, защото жителите им, тъй като били двуезични, високо ценяха руйлукиотите, защото говореха чисто гръцки идиом. Всъщност селата на Руилуки се наричали „Грекика“, а на Руилукиотите „Грекудия“.
Трябва да се отбележи, че подобни събития по време на Коледа се срещат в много области на Гърция с различни имена:
– Arougoutsars във Vovousa, Янина.
– Ескиарос и Цвокарус в Ксино Неро, Флорина.
-Рагуцария в Кастория.
-Ругация или Рогацария в Тесалия, в Румлуки, в местността Халастра в Солун и в Тракия.
– Арапидите, Потурлидите и Бабугерите в селата на Драма.
-Лагацария в селата Пиерия, Олимп и Хасия.
-Гамила с Дивицис от бежанците от Източна Румелия.
-Момогеро от Понтийците.
-Хората Бусиари в Дидимотейчо, Еврос.
-Бубосарията в Сиатиста, Козани.
-Руганадите в планината Иматия.
-Алидес, Кудунадес и Ругу в района на Гревена.
-Цамаларос в Алмопия.
-Сурварите в Ермакия, Козани.
-Искинаро в Нимфайо, Флорина.
-Каравасладите в селата на Халкидики.
-Бабайурдисите в Канцико, Коница.
-Калканцаро в селата Трикала.
-Лигуциаридите до арманите от Верия.
-Лигуцарос до Арманите от Фурка, Епир.
-Лигуцарос в самаринците от Гревена.
– Бабалиурдите на поляната на Олимп.
-Арабите в Никисиани, Кавала.
-Арапидите във Велвендо, Козани и Монастираки, Драма.
-Аргуцария от Клейсура Кастория.
-Камилата в Драма.
-Бабиден в Петруса, Драма
– Бубареите в Ептахори, Кастория и др.
Намираме и следните имена:
Люгациария, Логацария, Рогацадес, Калиндрадес, Капитанареой, Карнавали, Кунтунадес, Бабоеридес, Бабугерой, Диалиари, Сурватзидес,
Източници:
– от книгата на Димитрис Пантазопулос „T’ANTETIA MAS“, публикувана в Александрия през 2001 г.
– от статията на Йоанис Циам
