На 23 декември 1768 г. е роден Иван Никитович ИНЗОВ, генерал-лейтенант, попечител на бесарабските българи.
Огромна, неоценима заслуга в благородното дело по приема и установяването на българите в Бесарабия има Главният попечител за чуждестранните колонисти в Новоросийския край генерал – лейтенант Инзов. Кой е Иван Инзов? Името и животът на този изключителен човек крият много неизвестни. Самата фамилия Инзов е рядко срещана и трудно може да бъде открита истинската й етимология. Не се знае кои са били родителите му, въпреки че писателят Юрий Тинянов пише, че неговият баща е великият княз Константин Павлович. Иван Инзов започва своята военна кариера на 17-годишна възраст при генерал А. Суворов. По време на руско-турската война 1787-1791 г. участва в щурма на османските крепости Акерман и Бендер.
По време на руско-турската война 1806-1812 г. на генерал И. Инзов е поверено комендантството на гр. Силистра. По времето на своя престой в България като комендант той полагал изключителни грижи за българското население и помогнал на мнозина да емигрират в Русия. Неговото благородство, безкористност и внимание към проблемите на поробеното население било дълбоко оценено от българите.
През есента на 1818 г. е назначен за председател на Надзорния комитет за чуждестранните заселници в южните краища на Русия, длъжност, която върши до самия край на своя земен път през 1845 г. Комитетът под ръководството на ген. Инзов се занимава с всички проблеми на заселниците, включително местата за тяхното заселване и устройство. Разбира се, помагайки на емигрантите, ген. Инзов работи за икономическия разцвет на своята родина, но неговото отношение към емигрантите и най-вече към българите заслужават нашия дълбок поклон и почитание. „Не на вас, а на тях да им е добре”било основното изискване на ген. Инзов към подчинената му администрация, която трябвало да решава проблемите на колонистите.
Той лично направил планировката на новата задгранична столица на българите и мнозина са на мнение, че идеята за преименуването от Табак на Болград е била негова. Освен, че участва с лични средства в изграждането на събора „Св. Преображение” в Болград, с негови средства е построена и трикуполната църква „Св. Иван” в колонията Иваново (днес Новоивановка, Арцизски район), която българите нарекли в негова чест. Въпреки че бил тежко болен, той успял да присъства на тържественото освещаване на храма през 1840 г.
Въпреки благородническия произход, високия военен чин и административна длъжност, генералът никога нямал в дома си крепостни селяни (роби), нещо рядко срещано за времето, през което е живял. Цялото свое имущество, включително дома си ген. Инзов завещал за нуждите на бедняците в Одеса. Както сам често обичал да казва: „за да бъдеш здрав, всичко на всичко са необходими две неща: бъди добър и бъди весел”.
Това благородство, отзивчивост и добрата на ген. Инзов били високо оценени от българите. Когато ген. Инзов почива в дома си в Одеса на 24 май 1845 г., опечалените българите изпращат специална молба до император Николай І, в която го молят за разрешение да пренесат тленните останки на своя благодетел в Болград. Император Николай отговаря положително на молбата им. В продължение на 250 километра, колкото е разстоянието между Одеса и гр. Болград, признателните българи на ръце носят ковчега с тялото на ген. Инзов. Особено трогателен е моментът с пристигането на шествието с тялото на генерала пред оградата на гробището при църквата „Св. Митрофан” – тогава български младежи „на колене понасят тленните останки, сменяйки се един друг, до мястото, където трябва завинаги да почива техният най-верен защитник, и най-щедър благодетел, на тази нова, вече родна за повечето от тях земя…”
