КАСТОРИЯНСКИ „ИСТОРИИ“ 4: ГРОБЪТ
В най-новата история на Гърция има хора, които влияят до голяма степен на духа на гръцкия народ. Може би техните творби, тяхната любов към обществото или нацията, техните способности или характерът им като цяло са елементите, които продължават и до днес да вдъхновяват голям процент от гърците. Фигури като Теодорос Колокотронис, Йоанис Каподистриас или Елефтериос Венизелос притежават силата на символи и приемането от голямо мнозинство от гражданите. Един от тези хора със сигурност е обикновен младши офицер, лейтенант от артилерията Павлос Мелас. Мелас се смята за национален герой и е изключително популярен сред гърците от първите години след смъртта му. Въпреки че всъщност той дори не успява да се пребори, смъртта на този безкористен богат буржоа разтърси общественото мнение до такава степен, че механизмите за защита на гърците от Османска Македония се задействат и избухва т.нар. Македонска борба. Βουλγάρων.
Мелас е убит в селището Статиста в Корестия, Кастория, на 13 октомври 1904 г., а жените от селото бързо го погребват в импровизиран гроб точно извън селището, където сега има кенотаф. Вероятно по заповед на митрополита на Кастория Германос Динес Стергиу отрязва главата на починалия и я пренася в параклиса Св. Хараламбус в Пизодери, където го погребва заедно с учителя Агорастос. Няколко дни по-късно османците намират останалата част от тялото и го транспортират в Кастория, където започва разследване, което установява, че принадлежи на гърка Микис Зеза. Германос Каравангелис успява да вземе безглавото тяло и да го погребе извън митрополитския дом на Кастория, за да има пряк надзор на гробницата. Има снимки на братя Папазоглу с Каравангелис и протосиггел (и по-късно свети Неомъченик) Платон Айвазидис, за да бъде паметник на паметта на Мелас. Три години по-късно главата се транспортира тайно от Пизодери и се присъединява към тялото. През 1920 г., след набиране на средства, в Кастория е издигната първата обществена статуя, която е бюстът на Мелас, точно до гробницата му. След войната, след смъртта на Наталия Мела през 1972 г., костите й са транспортирани в Кастория и погребани с тези на съпруга й. Няколко години по-късно останките са открити и пренесени на няколко метра по-нататък, до мемориал във византийската църква на митрополията (10 век), където съществуват и днес.
Това беше кратката история за погребението на героя Мела. Неговите близки, въпреки че можеха да транспортират костите му в Атина, не го направиха. Кастория има честта да ги домакинства до днес. Но наистина колко хора знаят, че гробът на Мелас днес е в града, до Епархията? Параклисът остава почти постоянно заключен и трудно може да бъде посетен след телефонен контакт с местния Ефорат на антиките. По-горе беше спомената популярността на Мелас като историческа личност – символ за гърците, популярност, която рязко нарасна поради скорошното развитие на неприемливото Преспанско споразумение. Колко посетители на града, колко клуба и колко поклонници биха искали да посетят гроба на Мелас, без дори да знаят за съществуването му? В Кастория няма нито една табела, която да информира посетителя. Още един срам за града. Напротив, в Корфу гробницата на Каподистриас в манастира Платитера е достъпна за посетители, докато в Ханя гробниците на Венизелос е една от основните атракции на града с хиляди посетители.
Освен моралното измерение на въпроса има и икономическо. През последните години част от гражданите на Кастория непрекъснато протестират срещу запустяването на т. нар. „исторически център”, където всички магазини са заключени и малко посетители стъпват в него. Може ли популяризирането на гробницата като общоелиниско поклонение и атракция да привлече посетителите и особено групите, давайки поне една причина да влязат тук?
В най-новата история на Гърция има хора, които влияят до голяма степен на духа на гръцкия народ. Може би техните творби, тяхната любов към обществото или нацията, техните способности или характерът им като цяло са елементите, които продължават и до днес да вдъхновяват голям процент от гърците. Фигури като Теодорос Колокотронис, Йоанис Каподистриас или Елефтериос Венизелос притежават силата на символи и приемането от голямо мнозинство от гражданите. Един от тези хора със сигурност е обикновен младши офицер, лейтенант от артилерията Павлос Мелас. Мелас се смята за национален герой и е изключително популярен сред гърците от първите години след смъртта му. Въпреки че всъщност той дори не успява да се пребори, смъртта на този безкористен богат буржоа разтърси общественото мнение до такава степен, че механизмите за защита на гърците от Османска Македония се задействат и избухва т.нар. Македонска борба. Βουλγάρων.
Мелас е убит в селището Статиста в Корестия, Кастория, на 13 октомври 1904 г., а жените от селото бързо го погребват в импровизиран гроб точно извън селището, където сега има кенотаф. Вероятно по заповед на митрополита на Кастория Германос Динес Стергиу отрязва главата на починалия и я пренася в параклиса Св. Хараламбус в Пизодери, където го погребва заедно с учителя Агорастос. Няколко дни по-късно османците намират останалата част от тялото и го транспортират в Кастория, където започва разследване, което установява, че принадлежи на гърка Микис Зеза. Германос Каравангелис успява да вземе безглавото тяло и да го погребе извън митрополитския дом на Кастория, за да има пряк надзор на гробницата. Има снимки на братя Папазоглу с Каравангелис и протосиггел (и по-късно свети Неомъченик) Платон Айвазидис, за да бъде паметник на паметта на Мелас. Три години по-късно главата се транспортира тайно от Пизодери и се присъединява към тялото. През 1920 г., след набиране на средства, в Кастория е издигната първата обществена статуя, която е бюстът на Мелас, точно до гробницата му. След войната, след смъртта на Наталия Мела през 1972 г., костите й са транспортирани в Кастория и погребани с тези на съпруга й. Няколко години по-късно останките са открити и пренесени на няколко метра по-нататък, до мемориал във византийската църква на митрополията (10 век), където съществуват и днес.
Това беше кратката история за погребението на героя Мела. Неговите близки, въпреки че можеха да транспортират костите му в Атина, не го направиха. Кастория има честта да ги домакинства до днес. Но наистина колко хора знаят, че гробът на Мелас днес е в града, до Епархията? Параклисът остава почти постоянно заключен и трудно може да бъде посетен след телефонен контакт с местния Ефорат на антиките. По-горе беше спомената популярността на Мелас като историческа личност – символ за гърците, популярност, която рязко нарасна поради скорошното развитие на неприемливото Преспанско споразумение. Колко посетители на града, колко клуба и колко поклонници биха искали да посетят гроба на Мелас, без дори да знаят за съществуването му? В Кастория няма нито една табела, която да информира посетителя. Още един срам за града. Напротив, в Корфу гробницата на Каподистриас в манастира Платитера е достъпна за посетители, докато в Ханя гробниците на Венизелос е една от основните атракции на града с хиляди посетители.
Освен моралното измерение на въпроса има и икономическо. През последните години част от гражданите на Кастория непрекъснато протестират срещу запустяването на т. нар. „исторически център”, където всички магазини са заключени и малко посетители стъпват в него. Може ли популяризирането на гробницата като общоелиниско поклонение и атракция да привлече посетителите и особено групите, давайки поне една причина да влязат тук?
Разбира се, проблемите за посетителите на Чаршията са много, като достъпността преобладава, но ще се кажа друг път. Мнозина може да смятат Мелас и съществуването на неговата гробница за незначителни или безразлични, но вероятно ще има много хора, които биха си направили труда да видят гробницата на герой. Освен очевидното, т.е. маркирането и отварянето на паметника за обществеността, може би трябва да се направи малък ремонт и да се поставят информационни табели, така че в комбинация със съседните паметници (Метрополис, Агиос Трейс, Кумбелидики, Агиос Николаос Kasnitzis), за да можете да ги посетите пеша. Може би ще има някаква елементарна „реклама“, тоест тук в Кастория има и това, което някой да посети.
