ГЕОРГИ КАЛИНКОВ ЕДИН ОТ СОФИЙСКИТЕ КМЕТОВЕ
––––––––––––––––
В дома на семейството днес се помещава приемната на Столична община
Автор: Дина Харизанова
Домът за стари хора в Самоков носи името на „Семейство д-р Калинкови“. На фасадата му има паметна плоча с надпис „С благодарност и признателност към дарителите Екатерина и д-р Георги Калинкови”. Освен в Самоковско и в столичния квартал Красна поляна, където има улица „Георги Калинков“, на широката общественост тази семейна двойка е малко известна…
Георги Калинков е роден на 6 август 1860 г. в бесарабска Твърдица в рода на Стайкови. Завършва гимназия в Кишинев и следва право в Новорусийския (Одеския) университет. Защитава докторcка дисертация в Брюксел (Белгия).
В края на XIX век се установява в София, където започва адвокатска практика. Той е сред основателите на Демократическата партия, председател на столичната й организация, депутат в ХІV Народното събрание на България, пълномощен министър на България в Румъния (1910–1913). По-късно, през 1917 г. той ще напише книга за тази дипломатическата си мисия по време на един от най-трудните периоди в двустранните отношения между България и Румъния („Румъния и нейната политика спрямо България [през 1911-1912 и 1913 г. ]”).
Калинков е избиран неколкократно за общински съветник на столицата, а на 12 август 1918 г. поема кметския пост. Той ръководи столичните общински служби в един от най-тежките периоди в историята на града в края на Първата световна война до 5 септември 1920 г.
Освен че е разорена след войната, според несправедливия Нойски договор на България се налага да плаща огромни репарации. Ширят се адска бедности всевъзможни болести и зарази. На този фон единствената задача на столичния кмет е да поддържа живота и нормалните функции в града, доколкото е възможно. За инвестиционна дейност в София е абсурдно да се мисли.
Изтощителната работа като градоначалник е последна за юриста, който след освобождаването на поста, се оттегля в пенсия. Умира в София на 8 април 1926 г.
Той се жени два пъти. С първата си съпруга Клавдия имат две деца – Мария и Иван-Васил, а с втората си съпруга Екатерина нямат деца.
Георги Калинков е бил заможен човек. Притежава дом в центъра на София, а в съседство купува две отделни къщи за двете си деца. Притежава и фамилна вила в днешния курорт Боровец. Днес на мястото, където някога е бил домът му в столицата, се намира приемната на Столична община.
В изпълнение волята на починалия си съпруг Екатерина Сотирова Калинкова (1861 г. – 1942 г.) през 1928 г. предоставя 200 хиляди лева за полагане основите и за строежа на приют на възрастни и немощни хора в родния си град Самоков.
Според завещанието си тя дарява всички свои движими и недвижими имущества на самоковското дружество „Милосърдие” при условие, че то ще построи и издържа старопиталище за възрастни хора от двата пола.
Строителството му започва през 1932 г. върху дарен от общината парцел. Сградата е завършена и обзаведена през 1936–1938 г. и продължава да функционира и днес.
Предисторията на социалния дом е свързана със съществуването и дейността в Самоков на първия подслон за старци в страната – т.нар. „Шпиталето“. Той възниква през 1850 г. и грижи за него полага настоятелството на църквата „Св. Николай“. Помещава се в сграда в двора на храма. В него се прибират и подслоняват немощни, бедни старци и възрастни хора, християни, провинили се и наказани от съд, съставен от граждани и турския валия. Условията са повече от скромни, а средствата идват главно от подаянията на богомолците в храма.
В средата на ХХ век обаче сградата е в окаяно състояние и пред срутване. Това кара православното християнско братство „Св. Йоан Милостивий“ да подеме инициативата за събиране на средства за строеж на ново помещение. Началото на фонд за построяване на приют за възрастни хора е поставено през 1930 г., но набирането на дарения за него върви бавно и трудно.
В този момент идва благотворителният жест на съпрузите Георги и Екатерина Калинкови и след построяването на новия приют, в него са преместени и старците от „Шпиталето“. С годините той се разширява и днес капацитетът му е за 120 души.
В своето завещание Екатерина оставя на дома и къщата в центъра на столицата. Не е известно кога тя става собственост на столичната община – най-вероятно срещу това кметството в София е предоставило на самоковските власти пари.
На училищното настоятелство в Самоков Екатерина завещава вилата в Чамкория (дн. Боровец). Но данните за оползотворяването на това дарение са оскъдни.
За публикацията са използвани материали на Научното дружество на българистите в Република Молдова, Енциклопедия „Дарителството“ и статията „Щрихи към портрета на Георги Калинков“ с автор Мария Забунова.
