ГОДИШНИНА
125 години от рождението на проф. Христо Вакарелски – български етнограф и фолклорист.
Роден е на 15 декември 1896 година в село Момина клисура, Пазарджишко. Завършва средното си образование в Пазарджик. От 1919 до 1923 г. следва славянска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, след което е учител в Панагюрище, Роман и Самоков. Специализира славянска етнография във Варшава през 1925 – 1927 г.
От 1927 до 1940 г. Христо Вакарелски е асистент и уредник в Народния етнографски музей в София. Сред дейностите, в които участва по това време, е организирането на голяма българска етнографска изложба в Хелзинки (24 ноември – 12 декември 1937), която намира широк отзвук във финландската преса.
През 1941 – 1944 г. е директор на Народния музей в Скопие. Директор е на Народния етнографски музей в София от 1945 до 1948 г., в който остава да работи до 1962 г. Основател и председател на Българското природо-научно дружество. Неговите проучвания и студии го определят като един от водещите български етнографи и фолклористи през ХХ век. През 1965 г. получава Хердерова награда.
Негова дъщеря е диалектологът Донка Вакарелска-Чобанска.
Христо Вакарелски умира на 25 ноември 1979 година в София.
Личният му архив се съхранява във фонд 2072К в Централен държавен архив. Той се състои от 1781 архивни единици от периода 1881 – 2007 г.
Христо Вакарелски е първият българин с Хердерова награда
103. ГОРАТА И ИНДЖЕ ВОЙВОДА
Трем на българската народна историческа епика
– Горо ле, горо зелена!
Имаш ли вода студена,
имаш ли сянка дебела
като за нази юнаци?
Нажалила са гората,
гората и планината,
и на гората листето,
и на полето тревето
заради Индже войвода:
– Дорде бе Индже млад ерген,
и гората беше весела,
весела и наредена:
до сяко дърво и юнак,
под тънка ела бял чадър,
под чадър Индже войвода.
Откак са Индже ожени,
нажалила са й гората,
гората и планината,
и на гората листето,
и на полето тревето
заради Индже войвода.
Как зачу Индже таз дума,
той си на Коля думаше:
– Кольо ле, баш байрактарю,
събирай, Кольо, юнаци
се със бошнашки калпаци,
че ги в планина заведи,
че ги ред редом нареди:
до сяко дърво и юнак,
сяка долчина и байрак,
под тънка ела бял чадър,
под чадър Кольо байрактар.
Че ми е младо булчето,
грях ма е да го затрия,
срам ма е да го оставя,
а дваж срам да го поведа!
Кольо на Индже думаше:
– Бре Индже, млада войводо,
мен са юнаци събрани,
събрани, още отбрани,
сал двама-трима ще чакам:
Никола от Никополе
и двама братя Мусинци.
Дорде туй Кольо издума,
ето Никола довтаса
със двама братя мусинци.
Че разви Кольо байраци,
поведе отбор юнаци,
че ги в планина заведе,
че ги ред редом нареди:
под сяко дърво и юнак,
сяка долчина и байрак,
под тънка ела бял чадър,
под чадър Кольо байрактар.
Христо Вакарелски – един сърцат изследовател на народното ни творчество и бит
