ПОСЛЕДНИТЕ СТИХОТВОРЕНИЯ НА АСЕН КАЛОЯНОВ
Поетът АСЕН КАЛОЯНОВ /1900 – 1974 г./ е син на Браян Петков Калоянов от Доганхисар. Завършва гимназия в Пазарджик, работи като учител, записва славянска филология и философия в Софийския университет. Бил е коректор, библиотекар, редактор, автор на 17 книги поезия, разкази, пътеписи, фейлетони. През 1968 г. е награден със сребърен медал на Международния конкурс в Рим за символистична поезия „Изкуство за изкуството“. Член на Съюза на българските писатели, почетен гражданин на Пазарджик, удостоен с орден „Кирил и Методий“ I степен през 1970 г. Бил е член на дружество „Тракия“ в София,активен тракийски деятел. Потомък на големия Калоянов род.
ЮЖЕН КРАЙ
Тоз край за мен е непознат,
но близък ми е до сърцето,
оттам по вятъра крилат
ми праща поздрави морето.
На Бялото море вълните
ме галят като слънчев блен
в душата ми – и със лъчите
на слънцето блестят пред мен.
И шепнат ми за този край,
отгдето някога баща ми
дошел и цял живот докрай
тъгувал е за него само.
КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА
От дъб клонат, впил корени в земята
дуганхисарска – ти бе клон голям.
В детинството си пасал там стадата,
съдбата те прехвърлила Отсам.
Но за Дуганхисар ти бе мечтата,
за Фере и за Бялото море,
където в робство родните ти братя
чернееха под чуждия ярем.
Закърмен на бунтарите с завета,
от дебрите на Странджа планина
зовеше ти оназ хайдушка чета,
която в бой с тираните кръв ля.
И с тая кръв Преображенска, свята,
изпълни ти дълга си и умря…
