РОДОПСКИ ХРОНИКИ:
АТАНАС КЕЛПЕТКОВ
Атанас Келпетков е интересна и колоритна личност, за която малко е писано и се знае. Роден е в село Читак (дн. кв. Устово на гр. Смолян) на 11 януари 1856 г. Първоначално учи в местното училище, но по-късно Църковната община заедно с Христо Попгеоргиев, решават да изпратят способният юноша в Русия. Наско обаче се разминава с “Матушката”, понеже Найден Геров не намира у него “необходимият образователен ценз”!?
Жалко наистина, но родопчанчето има късмет и през есента на 1871 г. руския вицеконсул го записва в т. нар. “Жълто училище” – Кирил и Методий в Пловдив. Впрочем школото, наред с образованието, което дава е и средище на революционери. Това оказва своето влияние на младият Атанас и след дипломирането си, изцяло се отдава на бунтовна дейност. В една архивна преписка четем:
–
“Назначен биде агент на комитета в Пловдив и обхождаше местата, като събираше на заседания членовете…“.
–
Това е непосредствено преди Априлското въстание (1876 г.). След погромите, Келпетков напуска Пловдив и отива в Станимаха (Асеновград) с цел да се прибере в родното Устово. Властите обаче разбират, че е комита и го задържат в града. За щастие Атанас не отива в занданите и това му позволява да продължи дейността. Става секретар на Общинския съвет и като такъв го сварва Освободителната руско-турска война (1877 – 78 г.). Използвайки служебното си положение, Келпетков пречи на реквизициите наложени за снабдяването на османската войска. След Берлинския договор (1-ви юли 1878 г.), наложен от Великите сили в ущърб на България, родопчанина се свързва с Капитан Петко войвода, който го приема в четата си. Нещо повече – Келпетков става секретар на Петковата дружина. Васил Дечов съобщава:
–
“Щабът се състоеше: войвода – Петко; секретар – Атанас Келпетков от Устово…”.
–
Всъщност, основната цел на четата е да води борбата с метежниците на Сенклер (1879 г.) в Родопите и да пази селата от погроми.
Прочее, след оттеглянето на Петко войвода от Средните Родопи Атанас се прибира в Устово, където започва работа, като учител. През 1891 г. е ръкоположен за свещеник и става Архиерейски наместник на Ахъчелебийско (Пашмаклий, от 1934 г. Смолян). Това не му пречи да продължи борбата за Родопската кауза.
Келпетков е един от активистите на ВМОРО и през 1901 г., е осъден от османските власти на 101 години затвор! Тежката присъда е наложена по повод раняването на Сиври паша Хаджи Нурия от четата на Вълчо Антонов. Келпетков е изпратен в Одринския затвор, ала късмета пак е с него и след по-малко от три години е амнистиран. Прибира се в родното Устово, но с разсипано здраве от лошите условия в затвора. Въпреки това, намира сили и продължава делото.
Следват:
Илинднеско-Преображенското въстание (1903 г.) и Балканските войни (1912 – 13 г.).
Родопчанинът съвместно с дейците на ВМОРО оказват значетелна помощ и съдействие на участниците в тези героични събития.
И така, до 1926 г.
Тогава на 70-годишна възраст, родопския поборник и революционер свещеник Атанас Келпетков отива в небитието, оставайки в пантеона на героите. Погребан е в двора на църквата „Св. Никола“ в родното Устово.
Ангел Г. Пелтеков
Регионална библиотека
„Николай Вранчев” – Смолян
